Интерес при продажбата на “Булгартабак холдинг“ биха проявили няколко български фирми, които произвеждат цигари. Става дума за новите собственици на фабриките в Пловдив и Стара Загора, заяви вчера пред Profit.bg. Владимир Каролев, координатор на икономическия екип на НДСВ и общински съветник в СОС. Каролев е и създател и управляващ съдружник на Балканска консултантска компания, един от консултантите по приватизацията на тютюневия холдинг досега.
В момента Агенцията за приватизация е в процес на избор на консултант за раздържавяването на дружеството, а приватизационна процедура все още не е стартирана.
Собственикът на „Булгартабак“-Пловдив е фирмата „Сигма консултинг“ ООД, чиито собственици са Николай Янев и Станислав Захариев. Според публикации Захариев е бил съдружник с пловдивския бизнесмен Георги Гергов в трета фирма - „Навиор инвестмънт“, от името на „Винпром- Пещера“. По-късно Гергов изкупува дела на пещерското предприятие и става единствен собственик на „Навиор“.
Основен акционер с над 91 на сто в „Слънце Стара Загора табак“ пък е „Бизнес център Изгрев“ ЕООД, притежавана от „Бол пропърти“ ЕООД, която от своя страна е собственост на физическото лице Стефчо Иванов Кралев. Кралев притежава и 50% от дружеството „Варна плод“, където другите 50 на сто от акциите се държат от „Химимпорт“.
„Носи се и пазарен слух, че дистрибутори на „Булгартабак“ ще обединят силите си, за да се опитат, вероятно с някоя финансова институция, да кандидатстват в приватизационния процес", твърди Каролев, но без да споменава конкретни фирми. Що се отнася до желанието на правителството да привлече стратегически инвеститор, според него, ако въобще биха кандидатствали такива, това ще е Japan Tobacco Int.
„Japan Tobacco Int. не разполагат с фабрики в околните на България страни. Най-близката им мощност е в Унгария и не е сред най-добрите. JTI имат добри бази в Полша, Украйна, Русия. Те според мен имат интерес към „Булгартабак", посочи икономистът.
Владимир Каролев не вижда причина другите големи инвеститори да се включат в приватизацията на държавния холдинг. „Philip Morris имат завод във всяка страна около България. Същото може да се каже и за British Ameriсan Tobaсco (ВАТ), които останаха много разочаровани през 2005 г., когато смятам, че буквално бяха изгонени поради политически игри между ДПС и НДСВ тогава." През 2005 г. американската корпорация предложи цена от 250 млн. евро за контролния пакет от акции на холдинга, но офертата й бе отхвърлена. Според някои експерти причината е в това, че ВАТ тогава поискаха лицензите за производство на цигари да се дават на други фабрики само след съгласуване с нея.
Каролев каза още, че не очаква някакво голямо състезание за „Булгартабак“, но подкрепя с две ръце приватизацията, защото по-скъп „Булгартабак“ няма да стане. „С годините той може само да поевтинява", заключи Каролев. Нещо повече, „лошата история около „Булгартабак“ лиши държавата от над 1 млрд. щатски долара (1993 - 1995 г.)", смята икономистът. „Точно тогава почти всички страни от Централна и Източна Европа извършиха приватизациите с изключение на Румъния и България. Румънският цигарен монопол го докара до такова състояние, че почти фалира и накрая никой не го купи", посочи той.
Според него лошото сега е, че цената на „Булгартабак“ е много ниска. Хубавото обаче е, че производството на тютюни е на такива нива, че по-голямата му част (90% от това, което се произвежда) се изнася, а не се изкупува от „Булгартабак“. Така че от тази гледна точка отпада и този мотив „нeдейте да приватизирате “Булгартабак”, защото няма кой да купува тютюни", добави Каролев. Той не вижда нежелание нито от управляващите, нито от опозицията да приватизират холдинга. „Но тук пак опираме до въпроса, че ако офертите не са на нива, които очакват, някой може да каже: цената е много ниска, макар че подобно определение за цена няма. Има пазарна и непазарна цена", каза в заключение икономистът.
По негова оценка цена от около 200 млн. лв. би била твърде добра за „Булгартабак“. Преди седмица икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че наддаването за тютюневият холдинг ще започне от 100 млн. евро. Каролев обаче смята, че това е твърде оптимистична оценка.