Георги Велев ДДС върху стоките в безмитните зони (засега) остава. Това ще предложи парламентарната бюджетна комисия в пленарна зала тази седмица. На заседанието си миналата сряда комисията е постигнала крехко мнозинство ДДС да не падне, след като е бил отхвърлен законопроект, предлагащ обратното. След продължителна дискусия от 13-те й членове петима са били за запазването на ставката, 4-ма са се въздържали и 4-ма са били против. Заради народните представители от СДС и ДСБ, обявили се за запазването на ДДС, промяната не била приета. Според депутати обаче пленарната зала може да реши друго. Законопроектът за премахване на 20-процентовата ставка върху стоки в безмитните зони, предназначени за износ за трети страни, които не са в ЕС, бе внесен още през пролетта от БСП депутата Захари Георгиев. Мотивите му са, че така ще се стимулира бизнесът в безмитните зони, защото интересът към тях е намалял след влизането на България в ЕС. Според Георгиев в зоните не са регистрирани нарушения за износ или внос на стоки, защото там има стриктен митнически контрол. Те са отделна структура от фискалните складове в страната, в които няма добър митнически контрол, смята соцдепутатът. Нямало и обосновано обяснение от страна на Министерството на финансите за несъгласието им с предложените промени. По сега действащия закон за търговците не е изгодно да плащат ДДС върху стоките си в тези зони и след това да чакат с месеци, за да си вземат парите от държавата, заяви Захари Георгиев. Затова предприемачите предпочитат да изнесат продукцията в действащите свободни безмитни зони извън България по границите със Сърбия или Македония. Бюджетната комисия действа нелогично – промените бяха приети на първо четене с голямо мнозинство, коментира гласуваното решение председателят на Асоциацията на свободните безмитни зони в България Василий Скрипка. Той изрази надежда, че предложението на комисията няма да мине през парламента. От стимулатор за експорта безмитните зони се превръщат в стимул за внос – заради плащането на ДДС потоците от стоки ги избягват, каза Скрипка. Изпълнителният директор на Свободна зона-Пловдив Васил Чучулев заяви, че преди еврочленството ни в зоната са оперирали около 100 компании, които са изнасяли продукцията си. През 2007 г. са останали под една четвърт от тях, при това повечето внасят стоки в България. Общо в шестте свободни зони у нас в края на 2006 г. са оперирали близо 640 фирми, повечето експортно ориентирани, с обороти от над 1,3 млрд. евро. Според експерти от финансовото министерство безмитните зони вече не изпълняват предвидените им в закона функции и не стимулират българския износ, след като сме вече част от общността. Променя се статутът им на безмитни оператори и те осъществяват дейността си като индустриални зони за складиране, преработка и производство на стоки при равни условия с останалите стопански субекти с изключение на вноса на фирми извън еврозоната, е становището на МФ. Това е и основанието министерството да ги предложи за приватизация, само че преди това трябва да ги извадят от забранителния списък. Сто процента държавни са в момента зоните в Свиленград, Русе и Видин, в бургаската държавата има 19%, а в пловдивската - 46%. Държавата обаче няма дял в зоната в Драгоман – 49% там държи общината. Според Асоциацията на безмитните оператори е било съвсем ясно, че оборотите на зоните ще паднат и ще поискат да ги приватизират. Атрактивни са терените и складовете, които свободните безмитни зони притежават, както и сградите. Някои от зоните, като русенската например, разполагат и с товарна жп гара. Защо се искат промените От 1 януари тази година фирмите, които работят в свободните безмитни зони, са задължени да се регистрират по ДДС. Това означава, че след като са регистрирани, трябва да заплащат ДДС на доставчика заедно със стойността на стоката по фактура при получаването й в свободната зона и едва след реализирането на износа могат да искат възстановяване на ДДС. Чуждите стоки, които влизат в зоните, могат да престояват неопределено време, без да бъдат задължавани с митнически сборове и с ДДС, докато не бъдат поставени под режим внос или друг митнически режим.