- Г-н Никифоров, ВиК дружествата в Добрич, Търговище, Разград, Сливен, Смолян, Стара Загора ще бъдат ''подкрепени'' със средства от заем от Световната банка. По какви критерии са избрани точно тези фирми? - Заемът от Световната банка от 88 млн. евро ще е факт до средата на 2008-а. Над 50 млн. евро от средствата ще се използват за ремонт, реконструкции и разширение на мрежите и съоръженията в тези райони. След като новият закон влезе в сила, ВиК инфраструктурата няма да е собственост на дружествата, така че парите не са за тях, а за мрежите, които ще са собственост на общините или държавата. Критериите са различни, но преди всичко решенията са взети на базата на най-голяма необходимост от инвестиции в населени места, които нямат участие по други програми - например ФАР или ИСПА. Навсякъде има нужда от инвестиции, но това са райони, в които дружествата имат възможност да получат тези заеми и да ги връщат. Загубите на вода в тях са значителни, знаете за Добрич. В Сливен пък пречиствателната станция се доизгражда от 15 години. В Смолян ще акцентираме върху довършването на язовира, там също загубите са големи. - Има ли общини, които са с потенциал да решат проблемите си със собствени ресурси? - Възможностите на българските общини в тази посока са все още малки. Много често се задава въпросът защо в Швеция няма публично-частни партньорства. Ами защото общините са богати и могат сами, със собствени средства, да се справят. А ние търсим възможности да привличаме инвестиции чрез кредити, чрез публично-частни партньорства и така да развиваме ВиК инфраструктурата. Кредитният рейтинг на нашите ВиК дружества се повиши през последните години. Това дава възможност и за заеми от търговски банки, които предлагат изгодни условия - последните конкурси в Пловдив и Варна например го показаха. - Казахте, че поскъпването на водата няма да компенсира загубите при преноса. Какво означава това? - Преди всичко трябват пари. Погрешно е да се смята, че ако намалим загубите, водата ще е по-евтина. Намаляването на загубите изисква сериозни инвестиции и това се отразява на цената на водата, т.е. тя поскъпва, а не обратно. Има една допустимост на загубите на водата. Тя се определя от разликата между вложените инвестиции и разходите за експлоатация при съществуващите загуби. Колкото повече намаляват загубите, толкова повече средства са необходими, за да продължат те да се понижават. - А каква част от загубите плащат потребителите у нас в момента и колко е редно да плащат според вас? - Потребителите не плащат загуби, а разходи за вода. Ако едно дружество изпомпва 10 кубика вода, а реално до потребителя са стигнали 5, той плаща разходите и за другите 5 кубика, които са се загубили. В този смисъл потребителите плащат и разходите по загубите, няма кой друг да ги плати. Във всяко производство има загуби, но те няма как да се калкулират в цената. Загубите влияят на цената на водата от 3 до 30% - в зависимост от начина на добиване. Най-големи са в Североизточна България, където се добива помпажно. В София например влиянието на загубената вода върху цената е под 10%. Разходите за ремонт не влизат в цената. - Новият ВиК закон ще урежда собствеността на ВиК системите. Как точно, какви са схемите? - Законът ще определя кой за какво ще отговаря. Дружеството ще управлява ВиК мрежите, а самите мрежи ще са собственост на държавата или общината. Това значи, че собствеността на мрежите ще се извади от капитала на фирмите и ще е общинска собственост, когато водопроводите минават само през територията на една община и държавна - за по-големите общини. Собственикът няма пряко да управлява, а ще делегира правата на дружеството да предоставя ВиК услугата. ВиК дружеството ще бъде оператор. Законът също предвижда да се запазят регионалните структури, защото разкъсването на отделни общини в управлението води до много големи проблеми. Има малки общини, които нямат шанс да привличат инвестиции. - Кой ще обявява търг за концесията? - Законът създава правила, по които държавната и местната власт съвместно ще решават за концесия, ако има такава. Той създава и правилата, които ще позволят на общините в една област, заедно с държавата, да управляват ВиК мрежата, на която са собственици. Това значи, че теще имат право и да сменят оператора на системата,т.е. ВиК дружеството, ако не са доволни от него. Ще се регламентира редът, по който общините и държавата, т.е. собствениците на мрежите, ще могат да направят това. Може само една община да не е доволна, не е нужно всички общини в областта да искат смяна на оператора. Държавата и общините ще могат заедно да вземат решение за смяна на ВиК оператора, тъй като те ще са собственик на системите. Решението за концесия ще се взима съвместно с другите общини в района и с държавата. Как групата общини ще вземат решението за концесия, кой ще провежда процедурата и т.н. ще се регламентира от закона за ВиК. Законът ще определя кой ще е концедент. - Възможно ли е в една област да има толкова концесионери, колкото и общини? - Теоретично да, но е малко вероятно да има толкова кандидати за концесия. Въпросите зададе Дима Неделчева