- Г-н Прохаски, каква е вашата оценка за икономическата ситуация в България днес?
- Очевидно е, че в момента сме в най-трудния период на икономическата криза. Върху фирмите вече са се натрупали доста негативни ефекти, породени от свиването на износа, от ограничаването на вътрешното потребление и намалението на чуждестранните инвестиции. Сериозно се усеща натискът на по-високите банкови лихви и свитото кредитиране. Всичко това в момента се е изсипало върху предприемачите. Като се прибавят забавените плащания от държавния бюджет и все още трудното усвояване на еврофондовете, може да се прогнозира, че това тримесечие ще е най-трудното за българския бизнес. Поради намаляване на обема на дейността си някои от фирмите са принудени да уволняват работници. Други пък търсят нови посоки в кризата, преструктурират се, което предизвиква размествания на персонал, включително на доста квалифициран. Безспорно всичко това ще доведе до увеличаване на безработицата. Ние сме далече от мисълта да предричаме значителна двуцифрена безработица. Нашите предишни прогнози бяха за около 9,5%, в следващия ни доклад вероятно ще вдигнем негативната прогноза до около 10% . Но не значително над това равнище, защото смятаме, че особено през третото тримесечие на годината ще се почувства облекчение, което ще се отрази благоприятно върху бизнеса и съответно върху всички други икономически показатели.
Колкото до брутния вътрешен продукт, при всички случаи първото тримесечие ще е с негативен резултат спрямо същия период на миналата година, но не толкова висок, колкото видяхме през последните тримесечия на 2009 г.

- Как разбирате често използваното напоследък понятие „дъното на кризата“ и кога България ще се озове в този момент? По правило след най-ниската точка започва изкачване.
- Дъното на кризата в България не може да се определи точно, защото нашата статистика не дава съотношенията на БВП всяко едно тримесечие спрямо предходното. В другите страни по този показател се определя краят на кризата – когато в сравнение с предишното тримесечие се наблюдава растеж. В България се публикуват данни, които сравняват показателите със същите тримесечия на предходната година. В този смисъл казвам, че първото тримесечие ще е най-тежкото, но намалението на БВП спрямо първото тримесечие на м.г. ще е по-малко. През второто тримесечие вероятно ще наблюдаваме още по-малък спад и след това на годишна база вече ще видим малък растеж.

- Има ли някаква опасност приходната част на бюджета да бъде компрометирана?
- Не, бюджетът е направен силно консервативно на базата на общ годишен спад на БВП от 2%, а нашето мнение е, че вероятно ще завършим годината с лек растеж спрямо цялата 2009 г. Не мисля, че ще има проблем да бъде изпълнена приходната част на бюджета, дори е твърде вероятно да има излишъци, особено през втората половина на годината.

- На какво се базира вашата прогноза, че от средата на годината българската икономика би могла леко да нараства? Външните или вътрешните фактори ще са определящи?
- Главно външните, тъй като вече се забелязва смекчаване на обстановката в много от европейските страни, а редица от тях са наши традиционни партньори. Ако тази тенденция се запази, в средата на годината ще се почувства раздвижване и у нас. Смятам, че има възможности да се увеличи туристическият поток например. Очаквам и нови проекти в областта на чуждестранните инвестиции. Но ефекта от тях ще го видим през 2011 г., защото подобни проекти толкова бързо не могат да бъдат стартирани. Ако правителството заработи още по-добре, трябва да се почуства засилване на притока на ресурси от европейските фондове. Виждаме, че усилията са точно в това направление – чрез подобряване на диалога с браншовите организации и с Брюксел да се ускори усвояването на европейските средства. Това би дало допълнителен тласък на икономиката.

- Последните дни у нас станаха известни поредните критики на Брюксел, отправени в писмото на Дирк Анер, генерален директор на Главна дирекция „Регионална политика“. Защо не успяваме да постигнем напредък в усвояването на еврофондовете?
- При нас усвояването е толкова ниско, че и едно малко подобрение на работата ще се отрази съществено. За подобряване на процеса обаче е необходимо време около година. Много се надявам, а имам и известни наблюдения, че през последните месеци се води активна подготвителна работа вътрешно във ведомствата за отваряне на нови линии по отделните оперативни програми, за пускане на нови конкурси. Ефектът би трябвало да се почувства през втората част от годината. Следващите шест месеца са решаващи, за да се видят реални резултати в тази област. Ако обаче резултати няма, това ще е огромен удар върху авторитета и амбициите на правителството.

- Работодателите предложиха да бъдат стартирани големи национални обекти, които ще създадат бизнес и нови работни места. Икономисти пък лансираха идеята страната ни да вземе 1 млрд. евро назаем от МВФ, а част от фискалния резерв да се налее в инфраструктурни проекти. Какъв е вашият коментар?
- Не, според мен в такива чак мащаби не е необходимо да търсим ресурс. Особено пък от МВФ! Фондът дава заеми главно на страни, които имат сериозни проблеми със своите държавни финанси. Кредитите се предоставят при доста тежки условия не толкова като цена, колкото като други допълнителни изисквания. По тази причина МВФ не е подходящият източник на ресурс за нас. Ако са ни необходими допълнителни средства и те могат да се усвоят правилно, има начин да се вземат от международните пазари. При сегашното си финансово състояние България няма да има проблем да получи подобни заеми. Друг е въпросът трябват ли ни и за какво точно ще се използват. Ако ние подобрим усвояването на еврофондовете, там има пари и за инфраструктура, и за околна среда, въобще за много от основните цели, които преследва държавната политика. Нека да направим усилието да получим тази средства, голяма част от които са донорски, а не да търсим решенията чрез заеми.

- Каква е вашата оценка за първия ремонт на кабинета?
- Ремонтът стана принудително, но е възможно резултатите да не са толкова лоши за правителството. Виждам, че се приема добре фактът, че Николай Младенов поема външно министерство. Познавам Илиян Михов от много години и мога да ви кажа, че той е един изключителен професионалист. Друг е въпросът за какво точно ще бъдат използвани неговите възможности. Той е по-академичен и би бил добър в сферата на финансите, в областта на политиката, която засяга еврозоната, в отношенията с ЕЦБ и финансовите среди в Европа. Ако това ще са задачите му в правителството, мисля, че той би могъл да помогне съществено.

- Като споменавате за добрите му връзки с европейските финансови институции, вероятно имате предвид желанието на правителство за бързо влизане в т. нар. чакалня на еврозоната. Според вас каква е вероятността това да се случи?
- Ако Илиян Михов се заеме приоритетно с този проблем, наистина неговата помощ би била изключително важна сега. Колкото до моята прогноза, смятам, че това е трудна задача. Ние изпълняваме обективните изисквания. Другото е въпрос на политическа преценка, която много зависи от усилията на правителството, от възможностите да бъдат убедени основните партньори и ЕЦБ в готовността ни да поддържаме добра финансова дисциплина, да провеждаме последователно реформи. Дали през следващите няколко месеца ще успеем в това, е много труден въпрос, защото на България не се гледа с добро око и все още има голямо недоверие. Във всеки критичен момент, какъвто беше и случаят с Румяна Желева, нещата се преекспонират, има една нагласа да не се приема на доверие всичко, което идва от България. Задължително е обаче да се направи максималното, защото влизането на страната ни в еврозоната е най-важният приоритет на което и да е българско правителство, тъй като ползите за бизнеса и за всеки български гражданин ще бъдат много големи. Затова е необходимо да се сформира най-добрият екип, който да работи в тази посока.

- Можете ли с няколко думи да обобщите кои ща са най-рисковите зони в икономиката на страната ни тази година?
- Най-опасно е, ако се провали усвояването на еврофондовете. И второ - тежко ще е, ако не се подобри събираемостта на данъците. Тези две неща зависят изцяло от правителството. Разбира се, не бива да има никакъв компромис в провеждането на обявените реформи в съдебната система, в здравеопазването, трябва да се изясни и стратегията на пенсионната реформа. Тази година трябва да се видят ясни резултати.

Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.