Голяма част от инфлацията, която беше генерирана в България през последните години, е вътрешно генерирана.

Тя се дължи на недалновидната политика на управление на публичните финанси и на проинфлационните политики, които се приемат с всеки един бюджет. Очакванията са, че ще  продължат да бъдат приемани и през бюджета за 2026 г.

Това каза икономическият експерт и изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в ефира на Радио "Фокус“. 

Покупателната способност на спестяванията ни през последните 5 години е намаляла с 40%, посочи той.

"Това е изключително притеснително. Това е данък "Инфлация“, който всички плащаме през последните години, и когато ни се обяснява, че причините са единствено и само външни, трябва да знаем, че това не отговаря на истината“, заяви Кръстев.

Според официалната статистика инфлацията в страната в момента не е висока, отбеляза той.

"Когато имаме умерен икономически растеж, инфлацията е по-скоро ниска и имаме ниска безработица, в такива години категорично не се разписват бюджети с дефицити от 3%, защото те не само могат да напомпат отново инфлацията, но вредят дългосрочно и на публичните финанси“, обясни икономическият експерт.

Не генерира средства за предвидените разходи

Фискалната рамка не може да бъде дефицитно ориентирана, допълни той. Проблемът на приходната част на бюджета е, че не успява да генерира достатъчно средства за предвидените разходи.

"Когато завършим годината с 90% от предвидените разходи, това означава, че 10% от парите, предвидени за харчене все за важни неща, не са били похарчени. Трябва да започнем да следим изпълнението на бюджета такова, каквото е, в неговата приходна и разходна част, а не толкова да се вълнуваме от счетоводната рамка на дефицита“, обясни Михаил Кръстев.

Според него има реална опасност от вдигане на данъците, а това би се отразило пагубно върху българската икономика и българския бизнес.

"Бюджетът за тази година се изпълнява изключително добре, но не спрямо заложения от правителството план, а спрямо реалните фактори в българската икономика. Ние генерираме рекордни приходи, т.е. произвеждаме все повече, внасяме все повече в хазната, но това не отговаря на плана, разписан от правителството.

Всяко вдигане на данъчната тежест би могло да сложи прът в колелата на този растеж, който България и българската икономика генерира. Не може да разчитаме на вдигане на данъчната тежест така, че да си оправим състоянието на публичните финанси дори за една година.

Единственият начин това да се случи е да се направи балансиран бюджет, да се замразят или отрежат ненужни разходи, да се съобразим с това колко реално изкарваме, колко реално генерираме и да започнем да действаме с консервативна фискална политика“, категоричен бе Кръстев.

Допълнителни ресурси

Трябва да се направи анализ и да се види къде има нужда от допълнителни ресурси. Предложенията да се реже на калпак са също толкова вредни, колкото предложенията да се раздават пари на калпак, подчерта икономическият експерт.

"Нека да се направи анализ, нека да се види кои ведомства имат нужда от допълнителен ресурс. Специално ведомствата, отговорни за еврофондовете, както и ведомствата, отговорни за Плана за възстановяване и последващите подобни планове, трябва да бъдат засилени с експерти, качествени хора, които да генерират стойност и да препращат стойност към бизнеса, и България да се възползва от тези възможности.“

В други ведомства пък е необходимо съкращаване на ресурсите, но това трябва да стане след обективен анализ и задълбочен план за развитие на публичния сектор и на публичните финанси. "Ако действаме ден за ден, ако действаме на калпак, ако действаме на парче, резултатите са видими и към днешна дата“, посочи Михаил Кръстев.

Според него е късно за актуализация на Бюджет 2025 г. Вниманието трябва да бъде насочено към бюджетната процедура за 2026 г.