- Г-н Колев, с какво впечатление останахте, след като се запознахте с писмото, което генералният директор на ГД “Регионална политика” в ЕК Дирк Анер на 8 януари т.г. е изпратил до вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и в което се прави анализ на усвояването на европейските фондове у нас?
- Нещата не изглеждат никак добре. Явно има някакво ускоряване при договарянето, но самото разплащане, крайния резултат го няма. Вярно, че договарянето е важно, в писмото се отбелязва, че 23% са сключените договори, което не е лошо. Но въпросът е, че от момента на договаряне до финалното разплащане има още твърде много рискове, които тепърва предстои да преодоляваме. Истината е, че крайният резултат липсва, и то три години след влизането ни в ЕС. Тук вече се появява опасността, която е свързана с правилото N + 3. Ако и тази година няма някакъв решителен напредък, ние по всички оперативни програми ще загубим много пари. И като че ли нещата някак си са предопределени от опита ни в предприсъединителните програми.
Виждате, че само 36% от ИСПА са усвоени, и то три години след еврочленството на страната ни. А по ИСПА бяха проекти в областта на транспорта и околната среда. В тези сфери не успяхме почти нищо да усвоим. По същия начин продължаваме да имаме проблеми с тези ресори и в оперативните програми. Слабостите продължават да са същите, административният капацитет остава проблем.

- Как бихте систематизирали причините, които водят до всички тези неблагополучия?
- Ето, например за ОП “Конкурентоспособност“ мнението на чиновниците от Брюксел е, че схемите не са добре фокусирани. Не съм сигурен какво точно имат предвид, но го тълкувам, че това, което е обявено, не е актуално и не е наложително. Това е доста обща констатация. Съгласен съм обаче, доста се бавят двете важни схеми. Едната е за изграждането на консултантските мрежи. Тази схема трябваше да стартира първа с цел да подпомогне бенефициентите в усилията им за усвояване на средствата по всички европейски схеми. Разглеждаха се няколко варианта, проучваше се чуждият опит, но в крайна сметка администрацията не предложи никакъв вариант.
Продължава да е сериозен проблемът с финансирането. Много са бавни сроковете за обработване на документите, за оценяване, за сключване на договори. Сериозно е затруднен достъпът до финансиране. Хубаво, сключват се договори, обаче оттук натам трябва да се намерят средства, с които да се реализира проектът, и едва след това парите ще се възстановят. Сега, в условията на криза, балансите и отчетите на фирмите са много зле. Компаниите не са атрактивни за кредитиране, значително паднаха цените на обезпеченията, които те предлагат. Банките искат допълнителни обезпечения. Авансовите финансирания са много малки и освен това гаранциите по тях са доста сериозни. Трябва едва ли не да имате средствата, за да получите банковите гаранции.
Проблемът с финансирането е основният риск, който в момента съществува. Заради него има опасност голяма част от договорените проекти да не се изпълнят и да не се разплатят. И тук основната слабост е забавянето на една схема по програмата ДЖЕРЕМИ. Договорът за холдинговото дружество с капитал от 200 млн. лв. все още е само на хартия. Точно това не е добре фокусирано и е сериозно основание да търпим упреците на Брюксел. А основна цел на ДЖЕРЕМИ е да подпомогне бенефициентите при осигуряване на финансиране за изпълнение на проекти по оперативните програми. Досега трябваше да са факт гаранционните и рисковите фондове, фондовете за микрогарантиране и т.н. Освен това българските бенефициенти нямат необходимите инструменти да подготвят своите проекти. И една програма „Техническа помощ“, която малко се използва за повишаване на административния капацитет. Но средствата трябва да се насочват и за повишаване на подготвеността на самите бенефициенти. И не е само попълването на формите, те не знаят как идеята, която е в главите им, да я превърнат в проект.

- Уж е повишаван административният капацитет, но една от критиките на Брюксел е свързана именно с проблеми в администрацията.
- Така е, например твърде дълги са сроковете, в които администрацията дава своите отговори. Когато от началото до края на кандидатстването мине повече от една година, вече и самите бенефициенти губят доверие, че това, което ще получат, си заслужава усилията. И в повечето случаи те предпочитат да вземат стандартни кредити, да си реализират проектите и да започнат да работят реално, вместо да се борят с администрацията месеци и години, защото няма никаква сигурност, че ще получат субсидия.
Вече е напълно ясно, че още не сме си върнали доверието на Брюксел. Но пък ние поставяме въпроса и по друг начин: трябва да се направи и невъзможното, но да се върне доверието на българския бизнес в европейските програми. Жалко е, че нашите фирми вече не вярват в ползите от европейското финансиране. А този процес много внимателно се следи от банките. Като спечели проект, бенефициентът отива в банката, но там не вярват особено, защото винаги имат подозрението, че финансирането може да бъде спряно. Банкерите виждат, че няма разплащане, наясно са, че има сериозни спънки и бариери. Фактът, че някой е спечелил проект, не носи никакъв бонус при преговорите за кредитиране. И банките поставят стандартни условия, защото са наясно, че ще има хиляди причини да не се изплати проектът, причини дори извън кредитоискателя.

- Не ви ли се струва, че тонът на Брюксел става все по-открит, проблемите са назовани с точните им имена? Нямате ли усещането, че изразите придобиват ултимативен нюанс? Дали това не означава, че еврочиновниците вече започват да губят търпение? Съдържат се дори заплахи, че има вероятност да бъде предприета процедура по спиране на финансирането по цялата оперативна програма „Околна среда“ например?
- Тонът е много ясен. И от него се разбира, че нашата администрация някак си неглижира забележките, които отправя Брюксел. Посочено е къде имаме проблеми с администрацията. Виждате, че не е отговаряно на конкретни писма. Нарушена е въобще комуникацията. В момента няма някаква видима промяна, има намерения, изявени пожелания и т.н. Правят се опити, но виждате, че писмото е с дата от 2010 г. Това са шест месеца след последните избори. Но коренна промяна в отношението на Брюксел няма. Мисля, че трябва да съществува някаква институционална памет. Какво като например едно от писмата е било изпратено до предишния екоминистър? То сигурно не се е загубило. Защо досега не е отговорено?

- Сериозната административна реформа е сред приоритетите на сегашното управление, бяха предприети сериозни съкращения. Защо според вас нашите чиновници продължават да са проблемът?
- Общият проблем е текучеството. На някои от най-важните позиции на оперативните програми – шеф на управляващия орган, няма титуляри. Или, ако е имало, те са сменени. Може да се коментира доколко е атрактивна административната работа. Но поне в сферите, които се занимават с усвояване на средствата, заплатите са двойни. От гледна точка на заплащането не би трябвало да има голям проблем. Може би не точно количеството на хората има значение. По-малко на брой, но добре подготвени експерти, които имат максимално възнаграждение, е по-добрият вариант. Всъщност чувал съм, че министър Дянков също е привърженик на идеята. Важното обаче е да има по-малко политически въртележки.

- Работодателските организации няколко пъти са поставяли въпроса, че е разумно част от дейностите, свързани с европроектите, да бъдат аутсорснати. Т.е. да бъдат извадени от структурите на държавната администрация и да бъдат прехвърлени на неправителствени организации. Смятате ли, че в този момент подобен въпрос трябва отново да се дискутира?
- Ще ви дам един пресен пример с програма САПАРД. Бяха готови и изпълнени 750 проекта и в оставащия месец и половина до края на периода за изплащане нямаше физическа възможност да се обходят всички обекти. Доста дейности могат да се аутсорсват. Смятам, че банките биха могли да имат значително по-активна роля. В някои европейски страни го правят. Банките финансират проект и те трябва да се убедят, че той е читав, затова могат да заменят оценъчната комисия. Трезорите са най-заинтересовани да правят обективна оценка, разполагат и с достатъчно квалифицирани експерти, които да преценят икономическата ефективност на предложението. Параметрите лесно могат да се предоставят и да се каже кои са допустимите разходи, за какво се дават пари и за какво – не. Другото е оценката на икономическата ефективност на документацията, която банките могат да правят по-добре и защото са по-заинтересовани. Могат да играят и доста по-сериозна роля при подготовката на проекта, защото, ако той спечели, те ще го финансират. Защо експерт- счетоводители да не преглеждат примерно фактурите? Но всичко това е възможно по преценка на съответното междинно звено, ако прецени, че няма достатъчен административен капацитет. Важното е обаче повече да не се губи време.

Интервюто взе Маргарита Димитрова