Румяна Вълчева

През отминаващата година светът отбеляза 20 години от падането на Берлинската стена, символизиращо краха на комунизма в Източна Европа. Големите надежди и оказалите се прекомерни очаквания у хората от едната и от другата страна на Стената днес донякъде са се претопили в разочарование и негативизъм. Едва 11% от анкетираните в 27 страни отговарят, че капиталистическата икономика функционира добре. Според 51% от участвалите в
проучването, цитирано от Би Би Си, има нужда от реформа и по-строга регулация, за да се коригират слабостите.
Само в две страни - САЩ (25 на сто) и Пакистан (21 на сто) - над 20 процента от участниците в допитването са на мнение, че капитализмът функционира добре в сегашния му вид.
Падането на Берлинската стена през 1989 г. може би не е било смазваща победа на капиталистическия свободен пазар, като това важи особено след събитията през последните 12 месеца, коментира Дъг Милър, президент на социологическия институт „ГлоубСкан“ (GlobeScan), който е извършил проучването.
Средно 23% от анкетираните твърдят, че капитализмът е напълно непригоден и е абсолютно необходим нов модел. Най-крайни са французите (43 процента), следвани от мексиканците (38 на сто) и бразилците (35 процента). Повечето от анкетираните в 17 от общо 27 страни настояват за по-строго регулиране на финансовия сектор.

Историята на живеещ на морфин

Френският икономически всекидневник "Л-з-еко", който далеч не е сред медиите, подкрепящи левицата, сравни икономическата конюнктура през 2009 г. с историята на
човек, който пие все повече и повече до деня, в който изпива толкова много, че пада от прозореца на третия етаж.
Счупени ребра, многобройни фрактури и хематоми. В състояние на шок, човекът е закаран спешно в болница. Лекарите поемат грижите за него. Следват прегледи, снимки, операция.
Дванайсет часа по-късно обаче човекът се чувства добре. Той иска да излезе, да се прибере в къщи, да започне пак живота си постарому. Този сценарий очевидно е невъзможен, но човекът вярва в него. Защото, за да облекчат болките, лекарите са му инжектирали огромни дози морфин - най-силното болкоуспокояващо.
В икономиката нещата стоят абсолютно по същия начин. Това е историята на свят, който задлъжнява все повече и повече.
Хората, компаниите и дори банките затъват в дългове, тласкани от едни крайно ниски лихвени проценти и от болното въображение на лошо контролирани финансисти. Във Франция и САЩ общата сума на взетите от гражданите кредити се удвои за по-малко от 10 г.
Светът задлъжня толкова много, че падна през прозореца.
Разбити финансови пазари, голям брой гръмнали банки, много задушени компании, а политиците поемат грижата за икономиката, отбелязва Жан-Марк Витори от френското бизнес издание.
След активната намеса и ангажираност на централните банкери и лидерите на Г-20 в началото на ноември Международният валутен фонд (МВФ) обяви дългоочакваната новина: "Световната икономика е излязла от най-тежката рецесия от Голямата депресия".
След спад средно с 5,25% тази година икономиките на страните от Централна и Източна Европа могат да възстановят растежа си през 2010 г. със средно нарастване на брутния им
вътрешен продукт (БВП) с 1,8%, обяви фондът на годишната си среща в Истанбул. В европейските страни с нововъзникващи пазарни икономики след свиването на реалния БВП с 5,25% през 2009 г. се очаква връщане към растежа през 2010 г., допълни фондът. Той обаче ще с много по-ниски темпове.
"Европа на нововъзникващите пазарни икономики ще трябва да се приспособи към налаганите й по-тежки външни финансови условия" и излизането от кризата "ще бъде по-трудно за икономиките, засегнати от рязкото свиване на притока на капитали
и вътрешни проблеми на техния банков сектор", се отбелязваше в есенните световни икономически прогнози на МВФ.

Свежите пари – спасителната финансова инжекция

За да успокоят "болките" на икономиката, политическите ръководители инжектираха огромни дози морфин. В икономиката, морфинът - това са свежите пари. Те бяха инжектирани
по два канала. Първият бе валутният - с лихвени проценти, сведени на практика до нулата, и "нетрадиционните" намеси, като закупуването от централните банки на акции на финансови
дружества. Вторият бе бюджетният - със стимули, които бяха безпрецедентни за мирни времена. Редица експерти отбелязват, че сега най-трудната задача ще бъде да се изтеглят от пазара огромните ликвидности, и то без да се възпрепятства съживяването, но и без да се даде опасен тласък на инфлацията.
В световен мащаб плановете за съживяване на икономиките възлизат общо на над 3 трилиона долара. Имайки предвид похарчените колосални средства, възстановяването на икономиката е изключително вяло. В САЩ активността ще спадне тази година с
2% въпреки държавен дефицит, който ще надхвърли... 12% от БВП. В Европа понижението е два пъти по-голямо при два пъти по-нисък дефицит. Растежът ще се върне през 2010 г., но ще остане слаб, с все още високи дефицити. Не е учудващо, че тази битка вбесява
икономистите, когато погледнат "бюджетния множител". В кейнсианската "Библия" една единица допълнителен разход от бюджета увеличава производството с 1,2, та дори с 1,5 или 2 единици. При надхвърлящ 1 множител държавните разходи са оправдани, защото държавата прибира повече, отколкото дава. Само че неотдавнашни изчисления сочат множител, който е чувствително под нулата, поради ред причини (по-голямо повишаване на вноса,
отколкото на националното производство, увеличаване на спестяванията поради страх от вдигане на данъците, трудности на компаниите при събиране на средства на едни обсебени от държавните кредити пазари).
Нещо още по-досадно, отбелязва "Л-з-еко", задължително е морфинът един ден да бъде спрян. А това е сложна задача. Защото болният развива зависимост - толкова по-голяма, обясняват лекарите, колкото по-висока е била първата доза. Това е целият проблем на стратегиите за излизане от кризата. Европейската централна банка каза в началото на ноември, че ще спре да дава свободно пари назаем до една година. Нейната американска
посестрима бе съобщила малко по-рано, че ще прекрати купуването на държавни облигации, след като придоби такива ценни книжа на стойност над 300 милиарда долара.

А кой ще плаща за всичко това?

Политиците обясняват как възнамеряват да изправят държавните финанси на крака и защо техните планове са спасителни, като подминават съществената подробност кой ще
плаща за всичко това. "Сега политиците правят точно това, за което предупредихме на 13 януари ("Най-интензивният период от рецесията е зад гърба ни"), когато казахме, че с прилагането на какъвто и да е стимул правителството (на САЩ - бел. ред.) целеше не толкова да постигне възстановяването, колкото да може да си припише заслугите за него, когато то стане факт", писа преди броени дни американското списание "Форбс".
Банките направиха много пари, като закупиха държавни облигации с пари, взети назаем на валутния пазар. И то без да се тревожат кой знае колкото от реакцията на обществото. Именно на обществото, което неминуемо ще бъде принудено да плаща сметката
за огромните държавни харчове, за да спасяват големите компании, чийто фалит би довел до още по-големи трусове, според аргументите на правителствените икономисти.
В същото време според прогноза на "Уолстрийт джърнъл" тази година служителите на 23-те най-големи финансови компании в САЩ вероятно ще получат бонуси, превишаващи 140 милиарда долара, въпреки поредицата скандали именно за заплащането в институции
във фалит или изпаднали в сериозни затруднения.
Така за възнагражденията на финансистите 2009 г. би могла да се окаже по-добра от 2007 г., а тя пък бе рекордна със 130 милиарда долара заплати и бонуси. Служителите на
финансовите компании вероятно ще получат с 2000 долара повече, отколкото през 2007 година или средно по 143 400 долара на човек. Това би било с 20 процента повече, отколкото са взели през 2008 г., когато общо възнагражденията за заетите в сектора бяха 117 милиарда долара.

По БТА