Строителство на поредния ветрогенератор в близост до резервата Калиакра е започнало преди седмици. Това алармираха от Българско дружество за защита на птиците. Според екоорганизацията, строежът на ветрогенератора е незаконен, защото все още няма изготвена оценка на въздействието върху околната среда. Изграждането на ветрогенератора е разрешено преди да има направен ОВОС. Това е направено със специална заповед на бившия директор на РИОСВ – Варна Теодора Караиванова. Заведохме дело срещу регионалната екоинспекция, но дори и да го спечелим, то ветрогенераторите вече ще бъдат построени, коментира Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците в морската столица. Ветрогенераторът край Калиакра се изгражда от фирма „Инос-1“. Той евключен в проект с още няколко ветрогенератора и се финасира от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC). В него инвестират още Mizuho Corporate Bank и Mitsubishi Heavy Industries Ltd. Това ще е и първият съвместен японски проект според правилата на протокола от Киото, ако строежът на ветрогенераторите бъде одобрен от българското правителство. Кредитите от парниковите газове, които проектът генерира, ще бъдат изкупувани от Японския фонд за търговия с парникови емисии (JCF), което ще позволи на Япония да натрупва парникови кредити за проекта и ще увеличи стойността му. Първоначално 35 мегаватовата вятърна централа, която се строи край Калиакра, ще продава произведената електроенергия на НЕК за 12 години, съобщи японското електронното издание Japan for sustainability. Досега има 140 екоразрешителни за ветрогенератори в Балчик и Калиакра. „Инос-1“ е вторият по големина инвеститор, който може да построи 35 такива съоръжения. Екоорганизациите твърдят, че не са против производството на зелена енергия, но черноморското крайбрежие и особено района на Калиакра и Балчик не било подходящо за изграждане на ветрогенератори, защот отам минава черноморския път на мигриращите птици. Природозащитниците предлагат за определен период през лятото генераторите да не работят. Те споделят, че досега няма изследване за влиянието на действащите генератори върху степните съобщества. Според тях обаче инвеститорите не са съгласни, защото това е разход на енергия. От друга страна, някои от фирмите за заявили, че ще използват радарни системи, които засичат ятата с птици и докато те преминават, ветрогенераторите няма да работят. Ивайло Иванов от Дружеството за защита на птиците твърди, че съоръженията регистрират само големите групи, но не и птиците, които летят поотделно. Досега инвеститорите не са се ангажирали да използват постоянно автоматичните радарни системи, които осигурят защита на прелетните птици. От дружеството допълват, че е необходима карта на миграцията, която да посочва потока на птици през цялата година. Засега обаче организациите нямат подкрепа на екоминистерството. От дружеството припомнят, че становището на мисията на Бернската конвенция за влиянието на ветропарковете върху прелетния път на птиците ще бъде готово през септември. То няма да задейства наказателна процедура, но докладът й може да самосезира ЕК, което да доведе до започването на такава. Рая Атанасова