---

Визитка
Ивелина Василева е магистър по английска филология в СУ„Св. Климент Охридски”. Специализира управление на проекти в Института в Карлсберг и бизнес мениджмънт в Ериксон университет в Стокхолм, Швеция. До 2003 г. е регионален мениджър за Югоизточна България и акаунт мениджър за Югоизточна Европа в “Ериксон Телекомюникейшънс България”. След това е директор на Звеното за управление на проекти във ВиК – Бургас. От 2007 до 2009 г. е зам.-кмет по евроинтеграция и екология в Бургас.

---

Рая Атанасова

- Г-жо Василева, един от проблемите за общините по програма „Околна среда” е задължението от 2010 г. да съфинансират проектите си. По какви начини те могат да осигурят това участие?
- Хубавото е, че общините не бягат от тази отговорност и осъзнават необходимостта от разпределянето на отговорностите и принципа на допълняемост на средствата, които се осигуряват от ЕС. По-големите и стабилни общини ще могат да заделят от собствения си ресурс или да привлекат кредитен ресурс от търговски банки. Но инструментите, които ще улеснят общините, са наличието на фонд „Флаг”, който предоставя приоритетно мостово финансиране и дългосрочно кредитиране при преференциални условия. Работи се и по механизъм за осигуряване на достъп на общините до заема, осигурен от Европейската инвестиционна банка за 700 млн. евро.

- Има ли вече яснота по критериите, на които трябва да отговарят общините за кандидатстване?
- Надявам се в началото на другата година вече да има яснота по механизма, по който ще бъдат предоставяни тези възможности. Така ще подсигурим реализацията на проектите по програма „Околна среда”, които както в сектор „Води“, така и в сектор „Отпадъци“ изискват съфинансиране от общината. То се определя в резултат от анализите за разходи и ползи, които се правят за един проект. Така за всеки регион поотделно се калкулира процентът на собствено участие. София например трябва да допринесе с 30% в проекта за завода за отпадъци. Делът се калкулира на база бюджетно състояние, доходи на населението, доходи от инвестицията. Регламентите на ЕС не позволят проекти, които генерират приходи, да се финансират безвъзмездно на 100%. Съотношението 80 европейско на 20 национално безвъзмездно финансиране си остава.

- Друг проблем за общините е създаването на асоциации както във водния сектор, така и в сектор „Отпадъци“. Как ще ги стимулирате да се сдружават?
- Във водния сектор още през юни бяха приети промени в Закона за водите. Това, което още не е свършено, е изготвянето на поднормативната уредба, която засяга прилагането на тези промени. Необходимо е министърът на регионалното развитие да определи териториите, които ще бъдат обслужвани от един оператор. Общините трябва да се обединят, а участието на държавата чрез областния управител ще е 35%. ВиК дружествата трябва да направят списък с активите си, за да ги прехвърлят на общините. С промените в закона собствеността вече става публично-държавна или публично-общинска, а ВиК дружествата стават чисти оператори. Те ще бъдат избирани на принципа на отдаване на концесия от общините, които влизат в регионалното сдружение. МРРБ вече завършва процеса на събиране на информация от ВиК операторите за активите, които са включени в балансите на дружествата.
Работна група между експерти на МРРБ, МОСВ, МФ работи по изготвянето на пътна карта, в която ще залегнат конкретни стъпки, за да станат сдруженията работещи. Общините с проекти във водния сектор също вече ще се канят директно. Голяма част от тях все още нямат разработени генерални планове за развитие на региона. Нашата задача е в максимална степен да постигнем съответствие между бъдещото проектно предложение и приоритетите, които ще бъдат заложени в плановете.

- А по отношение на отпадъците?
- В момента се подготвят промени в Закона за отпадъците, които ще конкретизират взаимоотношенията в тези сдружения и начина, по който те ще работят, като се облегнем на добрите практики на проекти, реализирани по ИСПА. Не трябва да допускаме общината, на чиято територия е депото, да диктува условията и цените. Другият важен момент е да се гарантира, че ще бъдат заделяни средства за бъдещото закриване на депата, за рекултивирането им, както и за постоянен мониторинг. В момента се провеждат разговори с националното сдружение на общините.

- От общините коментираха, че чрез сдружаването транспортните разходи ще се увеличат, а натоварването с такса депониране ще оскъпи такса смет?
- Всичко това е компонент от информационна кампания, с която е необходимо да обясним на обикновените граждани и представителите на местната власт, че изграждането на тези съоръжения неминуемо ще доведе до увеличаване на таксата за твърди битови отпадъци. Това е инвестиция, която все пак има своята цена, но ние не можем да пренебрегнем и социалния елемент. В този смисъл целта на финансовите анализи е да се съобразим с нивата на поносимост на тази инвестиция за гражданите в съответното населено място.

- Какво ще се случи със спрените проекти по оперативната програма?
- Проектите са канцелирани. Тези, които са с висока степен на готовност и съответстват на новите приоритети, още в началото на 2010 г. ще бъдат поканени да кандидатстват. Общините получиха копията от своите документи. Колегите разполагат с оригиналите и правят преглед на подадените проекти и ако има нещо за изчистване, го обсъждаме с общините.
Тези, които не са готови, ще получат средства за техническа помощ по програмата. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда също ще предоставя финансиране.

- Усвоените средства по програма „Околна среда“ са едва 67 млн. лв. от общо 780 млн. лв. договорени, с колко те могат да нараснат през 2010 г.?
- До края на годината разплатените средства към общините ще достигнат 98 млн. лева. Предвиждаме безвъзмездното финансиране на общините през 2010 г. при готовност на проектите в сектор „Води“ да е за 340 млн. лева, в сектор „Отпадъци“- 320 млн. лева. Задвижват се по-приоритетните инфраструктурни проекти и техническите помощи. След този период на забавяне очакваме с по-бързи темпове да се движат и сключените договори.