Рая Атанасова

Има няколко ключови въпроса, по които ще се търси решение на международната среща за климата в Копенхаген, която се открива днес. За България особено важнa e възможносттa за банкиране на емисии и търговия с излишъка от предписани емисиионни единици, става ясно от позицията на страната ни, публикувана на сайта на МОСВ. България е една от малкото държави, намалила между 30- 50% изхвърлянето на вредни газове в атмосферата спрямо 1990 г. Тя обаче не се възползва от възможността да продаде тези емисии, както направиха други страни. Заради това сме пропуснали възможносттта да спечелим около 1 млрд. евро, които да инвестираме в екопроекти. Ние все още се надяваме да разработим план, за да успеем да ги продадем. В противен случай тези пари ще бъдат изгубени, пише в становището.
Решенията в Копенхаген са особено важни и за предприятията, смята Димитър Бранков, заместник-председател на БСК. Тази позиция поддържат още редица „нови” страни - членки на ЕС. Проблемът за ЕС е, че такова решение ще стимулира някои страни да се опират на стари постижения. Освен това съществува опасност да се залее въглеродният пазар с излишъци на емисии, което би намалило търсенето и цената на квотите.
ЕС предлага да увеличи поетия ангажимент за намаляване на вредните емисии на 30%, за да не се увеличава глобалното затопляне с повече от 2 градуса. Условието е адекватни и съизмерими мерки да поемат и други страни като САЩ, Китай, Индия, Русия.
В българските градове температурата е нараснала от 1,2 до 2,5 градуса спрямо 1990 г. Затова ние поддържаме мнението на ЕС, че трябва да се поемат съизмерими ангажименти от всички развити страни за намаляване на емисиите не по-малко от 25%.
Подкрепяме ЕС в позицията, че приносът за покриване на финансовите нужди трябва да идва не само от развитите, но и от не толкова развитите, се подчертава в документа на МОСВ. Това ще се измерва въз основа на обща скала съобразно двата основни критерия - възможност за плащане и отговорност за емисиите на страните. По отношение на вътрешното разпределение искаме ЕС да прилага специална политика спрямо някои страни членки, които са едновременно с най-ниските нива на БВП и със силно емисионно интензивни икономики (сред които и нашата). Тези проблеми ще се обсъждат на специална ад-хок работна група на 10-11 декември. България смята, че трябва да се предприеме доброволният подход за първоначалното финансиране на процеса за адаптация към климатичните промени.
„Позицията на България е доста обща, не поемамe конкретни ангажименти в различните сектори на икономиката, а най-късно до три години трябва да имаме конкретен план“, коментира по този въпрос Георги Стефанов, който отговаря за климата в международната екоорганизация WWF.

---

Развиващите се страни се нуждаят от 100 млрд. евро годишно

---

Оценките на ЕК показват, че развиващите се страни ще се нуждаят от приблизително 100 млрд. евро годишно до 2020 г. за действия по смекчаване последствията от климатичните изменения. Отделянето им може да стане чрез националното публично и частно финансиране в развиващите се страни. То може да покрие 20-40% от нуждите или около 38 млрд. евро. До 40% може да поеме развитието на международния въглероден пазар. Международното публично финансиране се очаква да покрие останалите. Според оценките на ЕК необходимите средства от международно публично финансиране са 9-13 млрд. евро през 2013 г. ЕС иска по-голяма тежест на критерия „отговорност на емисиите“, защото приносът му в този случай ще бъде не 3 млрд. евро, а 1 млрд. евро. В международните преговори обаче по-възможно е страните да се споразумеят за по-голяма тежест на критерия „възможност за плащане”.
Приносът на ЕС към необходимото първоначално финансиране се оценява от порядъка на 500 млн. – до 2.1 млрд. евро на година. Идеята необходимото публично финансиране да дойде от бюджета на общността, е въпрос на усилени преговори. Тепърва ще стане ясно какъв ще бъде и нашият ангажимент. По първоначални изчисления България трябва да допринесе с около 60 млн. евро на година за борбата с климата.