---

Филип Алексиев е с магистърска степен по икономика от УНСС и многобройни чуждестранни специализации и обучения в тази сфера. Бил е член на ръководството на БДЖ и е един от създателите на националния превозвач „България еър”. Понастоящем е изпълнителен директор на една от водещите рециклиращи компании в България - „Макметал холдинг” АД.

---

- Г-н Алексиев, нормализира ли се пазарът на вторични суровини в България?
- Миналата есен само за няколко седмици цените на вторичните суровини паднаха драстично, дори за някои от тях от 5 до 10 пъти. Просто изведнъж всички пазари – финансови и стокови, „замръзнаха”. Основният проблем беше, че бързо се изгуби доверието между пазарните участници. Този период на сериозна стагнация продължи докъм пролетта, когато се забеляза известно оживление в търсенето и съответно в цените. Тенденцията продължи през лятото и началото на есента. Все още обаче не може да се каже, че вървим към стабилен растеж.

- Една от дейностите на „Макметал холдинг“ е разделното събиране и рециклиране на излезли от употреба МПС, електрическо и електронно оборудване, акумулатори и батерии. Към момента все още има проблеми при ефективното им събиране за повторно използване. Какви промени са необходими?
- Най-големият проблем е всички участници по веригата да бъдат ангажирани да спазват правилата. Задължените лица – производители и вносители, които пускат на пазара тези продукти, които трябва да се рециклират, понякога се опитват да не плащат продуктови такси. За съжаление в България все още са не малко фирмите, които по различни начини бягат от ангажимента си. Естествено, има и други, напълно коректни. Другият проблем е известната пасивност на общините по отношение въвеждането на системи за разделно събиране на въпросните отпадъци.

- За това не носят ли вина и самите организации?
- Ние осъществяваме активна кампания. Имаме подписани договори освен със Столична община с още няколко. В активни преговори сме с поне още 20-30 общини. Няма значение колко голяма е общината, всичко е въпрос на организация как да се осъществява разделното събиране на различните видове отпадъци. В процес сме на изграждане на логистична схема в национален мащаб за разделно събиране на тези отпадъци. Разбира се, от икономическа гледна точка приоритет е изграждането на тези системи в по-големите градове, където се генерира основният отпадък. Там са съсредоточени промишлеността, населението, което има по-големи материални възможности. В работата с местните власти като цяло се забелязва активизиране.

- В интерес на гражданите е директно от дома да се вземат старите електроуреди. Някои организации в бранша са против подобна политика. Рентабилна ли е?
- Това е проблем на тези организации. Такъв модел осъществяваме в София. Така сме си организирали нещата, че за нас да е рентабилно. На безплатен телефон се получават заявките от гражданите. Те се обслужват по начин, така че да няма празен курс. В София първоначално във всеки от 24-те райони имаше определени дати и адреси, на които се поставят контейнери и се приканваше населението да изнесат ненужните уреди. В някои случаи това се оказа трудно, особено за по-възрастните хора. Така че след известни корекции и даване на приоритет на модела със заявки чрез националния телефон, започнахме да работим много по-добре. Понякога при много заявки не е възможно да се реагира на същия ден, но се казва на хората кога ще влязат в графика. Подобен подход смятаме да приложим в национален мащаб.

- Каква част от тези суровини остават в страната? Какво смятате за предлаганите промени в Закона за управление на отпадъците?
- България е нетен износител на вторични метали. Това не значи, че в страната няма мощности за преработката им. Просто всичко е въпрос на пазарна конюнктура, на цени. Що се отнася до преработката на вторични черни метали, работим много добре със „Стомана индъстри“. Но ако успеем да постигнем по-добри цени с външни преработватели, какво лошо има да изнасяме. Дори и пет долара на тон имат значение, ако се изнасят големи количества. Същото важи и за цветните метали, тук има няколко големи завода - „Аурубис“ и „София мед“.
Ние изнасяме за съседни страни като Македония, Турция и др. Активно работим в посока разширяване на нашите външнотърговски контакти, включително за по-далечни дестинации като Китай. Всъщност Китай, Индия и Турция вече са определящите фактори на пазара и на вторичните суровини, те са най-големите консуматори на черен и цветен скрап. Например в Турция имат около 25 млн. тона мощности за производство на стомана и за нас е огромно предимство, че ни дели само една граница.
Новите промени в Закона за управлението на отпадъци, с които се забранява износът на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, за мен е лобистки натиск. Някои фирми имат големи неработещи инсталации, които теоретично могат да поемат отпадъка на целия Балкански полуостров, и няма какво да ги правят. Направили са си лошо сметката и по този начин се опитват да извият ръцете на другите участници, да продават на тях, за да компенсират недобро инвестиционно решение.

- Да, но сега чрез издаването на лицензи на още фирми, които да събират и рециклират различни видове отпадъци, ще се създаде конкуренция. Как ще се отрази това на пазара?
- Като принцип конкуренцията е нещо хубаво. Същевременно обаче трябва да се имат предвид някои специфики. След като получи лиценз, дадена организация е важно да има контрол за реалното изпълнение на поетите ангажименти. Не е важно само да акумулира финансови ресурси, но и да бъдат вложени средства в системи за разделно събиране и за рециклиране. Това трябва да става реално, не само на хартия, както вероятно някои си позволяват. Ако в един период имаше по-малко организации, сега отиваме в другата крайност - много организации на пазара. Например не е нормално да се предлагат цени, които да са 10 или 5% от държавно определената такса или дори нулеви, което е единствено с цел набиране на всяка цена на пазарен дял. Това не може да продължава вечно, защото, без да бъдат адекватно финансирани тези дейности, те няма как да бъдат осъществявани.

Интервюто взе Рая Атанасова