- Г-н Бойков, какво коментирахте по време на срещата ви с министър-председателя Бойко Борисов?
- Днешната среща (бел.ред. - вчера) беше в по-тесен кръг, отколкото първата със строителния бранш. Обсъждахме начина, по който държавата ще разплаща задълженията си към строителните компании. Предстои ни и среща с Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, на която ще обсъдим въпроса как банките ще съдействат при решаването на този въпрос. Схемата и механизмите не са изяснени окончателно. Предстои съвсем скоро това да се случи.
Държавата в момента обсъжда и преценява по какъв точно начин да се издължи към фирмите. Има принципно обещание, че задълженията към строителните фирми за възложени и извършени дейности за миналата и тази година ще започнат постепенно да се плащат. От страна на министър-председателя беше изявено желание докъм края на февруари следващата година поне половината от парите да се дадат. За другата половина се търси вариант, по който да се платят в рамките на полугодието. Всичко обаче ще се уточни в зависимост от окончателната информация за точните задължения към компаниите, т.е. след като е готова справката за задълженията, ще се види на коя фирма колко се дължи и ще започне плащане. Както вече ви казах, установената досега сума е около 800 млн. лева, но крайната сума вероятно ще е двойно по-висока, може би 1,5 млрд. лева.
Това обаче все още са неща, които не са на 100% сигурни, т.е. обсъжда се и се преценява, но не е ясно как ще се реализира. Преговорите за това как държавата да се разплати на строителните фирми са още в работна фаза и няма нищо окончателно.

- Заговори се след предишната среща за прихващане на задълженията на фирмите. Как точно ще се случи това и има ли вече ясни критерии?
- Не, все още няма нищо готово и окончателно по този въпрос. Тепърва ще се уточняват тези неща. Не знам какви са вариантите, по които ще се работи със строителните фирми, така че да не се преследват компаниите, на които държавата не е платила за свършената работа, а пък те от своя страна не са фактурирали дейностите си и не са платили ДДС. Важното е, че има обещание. Ясно е, че няма да се позволи фирмите да фалират поради това, че не са си платили дълговете, ако имат да получават пари от държавата.

- Кога ще има яснота около окончателната сума на задълженията на държавата към строителния бранш?
- В момента всички министерства правят списъци и справки, в които подробно се описва на кои фирми какви строително-ремонтни дейности са възложени, какви суми се дължат по тях и т.н. Те от своя страна ги дават на Министерството на финансите и до 10-15 дни се очаква да бъде готова и ясна окончателната информация за сумите, които трябва да се платят на компаниите.

- Кога се очаква да стартират проектите по оперативните програми?
- Работи се по тях и най-вероятно до края на годината ще бъдат пуснати последователно. Освен по Оперативна програма „Регионално развитие“, където има пътни проекти за над 500 млн. лв., предназначени за ремонт и рехабилитация на пътища II и III клас, се очакват и търгове с осигурено финансиране по линия на Световната банка. Така че, очаква се да има доста работа за фирмите през следващата година. По програмите за капитално строителство на министерствата обаче ще има по-малко поръчки, защото има много проекти от тази година, които трябва първо да се завършват.
Реалното изграждане пък се очаква да започне през март-април, защото до началото на строителния сезон трябва да стартират конкурси. Очаква се през пролетта да се „отпушат“ и да се поуспокоят нещата.

- Как ще коментирате сериозния интерес от български и чужди фирми за тръжната процедура за изграждането на Лот 2 от автомагистрала „Тракия“?
- Успяхме да се преборим българските фирми да участват наравно с чуждите. След два месеца работа на камарата с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, условията вече позволяват и българските фирми да участват. Този път няма да има проблеми, защото условията са максимално отворени, за да могат да се включат и наши компании. Това е и причината за този голям интерес.
Пак казвам, че изискванията и за българските, и за чуждите компании са едни и същи. Това е голям обект. Държавата е прехвърлила целия риск върху фирмите, но това е нормално, защото като се пуска такъв голям конкурс, трябва да се гарантира и че ще бъде защитен общественият интерес. Това пък минава през прехвърляне на риска върху строителните компании. Хубавото е, че се допуснаха всички играчи, което е прекрасно като конкуренция. Ние винаги сме искали да има повече фирми, но да присъстват и българските компании и да няма дискриминация.
Доколкото знам до края на миналата седмица около 57 фирми са закупили документация. Не мога обаче да се ангажирам колко ще подадат оферти, защото тук вече е въпрос на преценка от страна на фирмите. Трябва да се калкулира интересът. На първо място имаме водещ критерий „най-ниска цена“. Второто важно нещо е огромният риск, който се прехвърля от държавата към строителните фирми. Рискът се изразява в това, че има възможност да изникнат допълнителни неща като геоложки проучвания, непредвидени обстоятелства по трасето, археологически разкопки, които не са отразени в проекта и чието изпълнение ще е за сметка на изпълнителя.
Има също така изискване за 5 години гаранция. Всеки си преценява сам оттук нататък, калкулира и представя своята цена. В никакъв случай обаче не трябва да се получава грешката с ниската цена при магистрала „Люлин“ и Дунав мост, където изпълнителят може да изнудва държавата с нови искания и претенции.

- Споменахте, че има доста рискове за компаниите в условията по „Тракия“. Има ли опасност от подписването на анекси след избирането на изпълнител заради това?
- Не би трябвало да има анекси. В условията на конкурса изрично е записано, че в цената, която се предлага, се поемат всички рискове от непредвидени обстоятелства. Има контрол върху междинните плащания и ако фирмата не си спази задълженията, се отстранява и се прави нов търг.


Интервюто взе Моника Стоянова