Десислава Танева, председател на парламентарната земеделска комисия: Разходите ще са два пъти повече от събраните приходи
Десислава Танева е родена на 9 юни 1972 г. в Сливен. Завършила е УНСС и право в Бургаския свободен университет. Била е изпълнителен директор на "Мел инвест холдинг". През 2007 г. става председател на Общинския съвет в Сливен. Депутат от ГЕРБ и председател на комисията по земеделието и горите.
- Г-жо Танева, ще подкрепите ли предложението на Националното сдружение на общините в Република България за данък върху пустеещите земи?
- Как точно ще се администрира такъв данък? Ще трябва да създадем администрация, чиито разходи ще са два пъти повече от събраните приходи. И как ще се установи пустеещата земя, която подлежи на облагане? Знаете колко проблеми се получиха при определяне на плащанията на площ, колко застъпвания има, колко е голям трудът при очертаването на границите на парцелите. Първо, трябва да се установи колко е пустеещата земя, а после кои са данъчно задължените лица. Чисто практически на мен тази идея ми изглежда едно много тежко администриране.
- Дали ще се реализира идеята собствениците да бъдат принудени да обработват земите си?
- В предишните години у нас положението беше доста по-различно, имаше много пустеещи земи. Сега е друго. Да бъде накаран собственикът да обработва земята си, когато има борба за земя, ми се струва несериозен мотив. Ако искаме да облагаме, за да провокираме наследниците да отдават имотите си, е съвсем различно и е по-логично. В момента между наемателите, ползвателите, арендаторите има противоборство за повече декари. След присъединяването на страната ни към ЕС, когато стартираха директните плащания, интересът към обработката на земя е коренно различен. Смятам, че ние сме много неготови за въвеждане на подобен налог. Проблемът в момента със сигурност не са пустеещите земи. Те са несериозно малък процент от землищата, за да въвеждаме облагане с мотивация обработка.
- Подобен данък би ли предизвикал ускорена комасация на земята?
- Не, в никакъв случай. Но може да предизвика по-бързото вземане на решение за продажба на земята, ако тя не носи доход. И в този смисъл би се провокирал повишен интерес към продажба на земеделска земя. Но пак ще зависи от ценовите условия и от размера на данъка. За комасацията това би могло да е една много малка стъпчица.
- Имате ли информация как този въпрос е решен в останалите държави от ЕС?
- Доколкото знам, в други страни от ЕС има данък върху земята, но у нас нямаше, за да може след установяването на собствеността хората да започнат ползването на земята. Но това, което най-много ускори процесите, беше влизането ни в ЕС и възможността производителите да генерират нормален доход със стартирането на директните плащания. Цените на стоката, например на зърното, са международни и в този смисъл бизнесът е прогнозируем. Ако преди в страната имаше райони, в които земята не беше обработвана десет години след възстановяването й, сега на малко места могат да се видят пустеещи и необработваеми парцели. Това е истината.
- Парламентът прие една промяна, с която прехвърли отговорността да се сключват споразумения за свободните земи от кметовете на областните служби по земеделие. Това не е ли административна мярка?
- Говорите за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и за чл. 37в , който уреждаше споразуменията в едно землище между арендаторите или ползвателите. В разговорите на тази тема се наложи терминът „комасация на ползване“. Това означава, че няма правно основание, но има комасиране на блоковете, които ползвателят обработва. Тези споразумения се сключваха доброволно или принудително. Администрирането на процеса до момента беше по инициатива на кмета на общината. Анализът показа, че около 0,4% от землищата имаха заповеди за принудителна комасация на ползването, т.е., когато ползвателите не могат доброволно да се споразумеят. За да инициират такива комисии, кметовете трябваше да разполагат и с базата данни, която се намира в службите по земеделие. След промените в закона процесът ще се администрира от областната дирекция „Земеделие“ – там ще издават заповед за назначаване на комисии, които заедно с всички ползватели ще сключват въпросните споразумения. Ако не се постигне съгласие, ще се издават принудителни споразумения. Земите, за които няма сключени договори за наем или ползване, няма подадена декларация от собственика и не се обработват, ще се разпределят пропорционално между ползвателите според броя на сключените от тях договори. Тази мярка се налага именно защото има силна конкуренция за парцелите в едно землище.
