Борислав Петков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България: Общините ще трябва да плащат данък на себе си
Борислав Петков е роден през 1974 г. в Свищов. Завършил е аграрна икономика в Аграрния университет в Пловдив и право във Великотърновския университет. Изпълнителен директор е на „Омега агро инвест“.
- Г-н Петков, от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) предлагат да се въведе данък върху пустеещите земи. Как ще коментирате тази идея?
- Въвеждането на какъвто и да е поземлен данък трябва да се подложи на много широка дискусия, защото засяга почти всички българи. Освен това е много трудно разграничението на обработваема и пустееща земя. Ако една година площта е оставена като ливада, тя пустееща ли е или обработваема? Каква земя са планинските пасища? А площите в „Натура“, чието разораване е забранено? Въвеждането на подобни данъци не бива да става само в един кабинет, трябва да се изслушат браншовите организации. Върху всяка собственост трябва да има данък, но мисля, че в ситуация на икономическа криза едва ли е най-добрият вариант да се въвеждат нови налози. Не съм убеден, че облагането на земята ще провокира обработването й. По-добре е да се стимулират земеделските производители. Да вкараш необработваеми парцели в сеитбооборот, коства повече средства. Но голяма част от пустеещите земи са общински. Когато се налага данък върху пустеещите земи, смятам, че ще се обложат както физическите лица, така също общините и държавата като големи собственици. Има и друго - на кого ще се заведе този налог - пропорционално на всеки един наследник спрямо неговата квота? Значи задлъжнялостта на българските граждани ще бъде огромна, тежестта ще падне върху много хора като малки суми.
- Земята в България е доста раздробена, което пречи на ефективното й обработване. Дали пък евентуален данък няма да ускори комасацията й? Всъщност имате ли данни колко са собствениците на земеделска земя у нас?
- Над 7 милиона са и това е една от причините да не съм голям привърженик на данък върху собственост, която всички притежават, защото ще има много засегнати. Не мисля и че облагането би помогнало на комасацията. Според мен по-скоро ще попречи. Не вярвам и че по такъв начин ще се попълнят дупките в бюджета. В един момент ще се окаже, че общината, като плати своето задължение, ще дължи повече пари, отколкото са приходите, които би събрала от физическите лица. А ние защитаваме правата на собствениците и не бихме се съгласили да се прилага двоен стандарт между физическите и юридическите лица. В крайна сметка какво ще се случи? Общината ще трябва да плаща данък на себе си.
- Колко от земята се обработва под наем или под аренда в момента?
- До 31 септември само за 40% от землищата в страната са сключени споразумения за ползване, каквито са законовите изисквания. В момента над 8 млн. дка се обработват неправомерно. И това втора година създава проблеми с европейските плащания на площ. Застъпванията и надчертаванията са породени именно от неправомерното ползване. Но само си говорим, че заради толерирането на неправомерното ползване ще търпим санкции от Брюксел. Може да прозвучи грубо, но общинските власти не желаят да прилагат Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в частта на чл. 37в, според която кметът беше длъжен да състави споразумение за ползване на масивите. А където има бели петна, т.е. земи, които се ползват без договор за наем или аренда, този, който иска да ги обработва, преди началото на стопанската година трябва да внася по извънбюджетна сметка на общината арендата в полза на собственика. В момента са внесени 0 лева в общинските сметки. С последните изменения на закона, които влязоха на 30 ноември, процедурата е в ръцете на областните дирекции „Земеделие и гори“. Надяваме се вече да се спазва законът. .
- Как върви пазарът на земя сега?
- Цената на земеделската земя върна значително спрямо нивата от началото на 2008 г. Намалението е с около 120 лв. и през последните десетина месеца цените се задържаха в стабилни рамки между 200 и 300 лв. за дка в зависимост от качеството. Като обем обаче сделките са намалели с около 12% спрямо миналата година, което е нищо на фона на финансовата криза, която сериозно засегна пазара не недвижими имоти.
- Въвеждането на налог може ли да принуди собствениците да продават?
- Забелязвам, че вървят сделки с онези земи, които имат по-малко наследници, там, където са 10–12, трудно се продава. Как например ще накарате един наследник, живеещ в чужбина, да се занимава с 2-3 декара, от които приходът му ще е 500–600 лв. Той трябва да ходи до посолството, да прави пълномощни, въобще да влиза в сериозни разходи.
