Икономическият растеж в развитите държави и нововъзникващите пазари ще се забави през следващите десетилетия и това ще изисква повишаване на данъците, за да се предотврати рязкото задлъжняване. Това се казва в дългосрочна икономическа прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирана от "Ройтерс".
Въпреки че ускоряването на преминаването към по-чиста енергия може допълнително да натежи върху дейността, ефективните схеми за ценообразуване на въглеродните емисии биха могли да донесат неочаквани приходи за някои правителства, се казва в публикувания в четвъртък анализ.
Прогнозира се, че растежът в 38-те членки на ОИСР и страните от Г-20 постепенно ще се забави от нивата преди COVID от 3%, като ще спадне до 1.7% към 2060 г., тъй като работната сила в много държави намалява поради застаряването и ръстът на ефективността на труда се забавя в страните с нововъзникващи пазари.
В ОСИР членуват 22 от 27-те държави от ЕС без България, а също и страни като САЩ, Австралия, Канада, Великобритания, Колумбия, Чили, Мексико, Турция, Япония и Южна Корея.
Докато забавянето сред членовете на ОИСР през следващите 40 г. ще свали икономическия растеж от 1.8% до 1.3% към 2060 г., тенденцията ще е по-видима сред нововъзникващите пазарни икономики от Г-20, където се очаква той да спадне от 4.5% на 2%.
Индия ще изпревари Китай като принос за глобалния икономически растеж още в края на десетилетието, но китайската икономика ще остане най-голямата в света през целия прогнозен период, пише "Ройтерс".
Със забавянето на растежа ще нараства и натискът върху държавните финанси, което в случая на страните от ОИСР би означавало, че данъците трябва да бъдат повишени средно с над 6% до 2060 г., за да се запази дългът на сегашните нива.
Правителствата, които не желаят или не могат да увеличат данъците, ще трябва да намерят други начини за облекчаване на напрежението като реформа на здравната и пенсионната системи, се казва в икономическия анализ.
При сценарий, при който страните ускоряват енергийния преход, за да ограничат покачването на глобалните температури до 1.5 градуса по Целзий, растежът на световната икономика ще бъде с 0.2% по-нисък от очаквания между 2025 и 2030 г.
Това съпротивление ще се усети по-силно в нововъзникващите пазарни икономики, които са по-зависими от изкопаемите горива, отколкото в най-развитите държави.
Широкото използване на търгуеми разрешителни за емисии, въглеродни данъци и акцизи върху горивата за повишаване на цените на въглеродните емисии може да генерира допълнителни държавни приходи около 3.75% от икономическото производство в страните от ОИСР през периода 2026-2030 г.
