---

Днес се провежда деловата част на Българския икономически форум, открит снощи официално от министър-председателя Бойко Борисов. Той е под наслов „България 2009 – 2013 г. – икономически визии за европейско развитие”. Организатор на проявата е сдружение „Български икономически форум”. Събитието се провежда под егидата на Министерството на икономиката и енергетиката и със съдействието на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на регионалното развитие.
Темите на форума са разделени в три направления: „Финанси. Европейски фондове”, „Инфраструктура – енергетика, транспорт, телекомуникации” и „Инвестиции в околната среда за по-добро качество на живот”.
Предлагаме Ви интервю с един от основните лектори в секция „Енергийни проекти” - зам.-министъра на енергетиката Мая Христова.

---

- Г-жо Христова, на какъв етап са преговорите за строителството на газопровода „Южен поток”? Можем ли да очакваме скоро да бъде създадена проектна компания с българския участник в тръбата?
- Водят се усилени преговори между БЕХ и „Газпром“ по акционерното споразумение за създаването на смесената проектна компания по проекта „Южен поток”. Но все още няма предпроектно проучване, което да послужи за основа за определяне на трасето през наша територия, а и трябва да се прецизира стойността на проекта.
Основните акционери в „Южен поток“ са руската „Газпром“ и италианската ЕNI. Те ще извършат пазарните проучвания, ще оценят възможните варианти за трасета на тръбопровода и потенциалните пазари, до които той ще достига.
Очаква се транспортираното синьо гориво да бъде добивано от ENI в Казахстан, а също така по тръбата най-вероятно ще тече и средноазиатски газ, купуван от „Газпром”.

- Смятате ли, че е добра идеята цената на природния газ у нас да се определя веднъж на шест месеца? Защо?
- Всъщност в нея има повече икономическа логика, отколкото промяна на всеки три месеца, тъй като бизнесът ще може да прогнозира разходите си. В същото време условията по търговските договори между „Газпром“ и „Булгаргаз“ предвиждат промяна в цените на три месеца. Затова определянето на цените на газ на 6-месечен период би било възможно само след промяна и на търговските договори.

- Докъде стигна идеята за изграждане на второ газово хранилище у нас край Галата? Водени ли са разговори с „Мелроуз рисорсиз“ по въпроса?
- Едно ново газохранилище е особено необходимо за икономиката и сигурността на страната. Досега са водени разговори на експертно ниво с "Мелроуз рисорсиз", които експлоатират находището. Разработени са няколко варианта за реализиране на проекта, които в момента се обсъждат и оценяват.

- Кога може да се очаква отделянето на газовия и енергиния оператор от Българския енергиен холдинг?
- Избран е модел за отделяне на операторите от производството, снабдяването и доставката на енергия. Според него двата оператора ще бъдат отделени от Българския енергиен холдинг заедно с преносните активи като две юридически лица, в които министърът на икономиката, енергетиката и туризма пряко ще упражнява правата на собственост на държавата. Това ще стане до края на 2011 г.
Сега двата оператора са част от енергийния холдинг - «Булгартрансгаз» е комбиниран оператор и собственик на газопреносната мрежа и на хранилището за природен газ в Чирен, докато ЕСО е и пазарен оператор, но не е собственик на преносните активи. С промените искаме да осигурим безпрепятствен и недискриминационен достъп на всеки пазарен участник до мрежата в условията на прозрачен и ефикасен регулаторен режим.

- Кога ще е готова енергийната стратегия на страната до 2020 г.?
- Планираме до края на 2009 г. стратегията да бъде факт, включително и да бъдат определени междинните цели за периода до 2013 г. Необходимо е обаче да отразим последните законодателни промени на европейско ниво. Правим и екологична оценка на стратегията.
Самата стратегия съдържа анализ на състоянието на енергетиката ни и оценка на нейния потенциал. На тази основа са дефинирани стратегически решения. Стремим се като държава - членка на ЕС, да заложим на по-сигурна, по-ефективна и нисковъглеродна енергетика.

- Ще се намеси ли МИЕТ в казуса между НЕК и „Е.ОН-България“ за присъединяването на нови вятърни централи към енергийната мрежа?
- Не би трябвало ние да се намесваме, тъй като проблемът е изцяло в компетенциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

- Има ли министерството информация на какъв етап са преговорите между EVN и турската CCG за продажба на дяловете в ХЕК „Горна Арда”?
- Изпълнението на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ ще е като корпоративна инвестиция. Акционери в предприятието ще са НЕК и австрийските компании EVN и Alpine Bau. Одобреното от правителството през септември писмо за подкрепа за реализиране на инвестиционния проект ще направи възможно прехвърлянето на дела от наследника на "Джейлан холдинг" - турската CCG Insaat, върху компаниите EVN и Alpine Bau. Писмото за одобрение ще доведе и до прекратяване на делото срещу България, заведено от наследника на "Джейлан", пред Парижкия арбитражен съд за 75 милиона евро. В допълнение преговорите за изкупуване дяловете на турската CCG се провеждат с EVN и Alpine, министерството и НЕК не са преки участници в преговорния процес.

- Вече имаше среща между вас и румънските ви колеги за строежа на хидрокаскади по р. Дунав. Как ще се строят съоръженията?
- Една от основите дискутирани теми по време на посещението на румънската делегация през октомври бе сътрудничеството между двете държави за реализирането на проекти за хидроенергийни комплекси на р. Дунав. Вече е проведено и първото заседание на съвместната българо-румънска работна група за хидроенергийните комплекси (ХЕК) „Никопол-Турну Мъгуреле” и ХЕК „Силистра-Кълъраш”. Трябва обаче да се актуализират предпроектните проучвания, защото са направени в периода 1965-1985 г. Смятаме да предложим проектите да бъдат изпълнени чрез публично-частно партньорство, проучваме и възможностите за осигуряване на финансиране.

- Появи се информация, че за строителството на трети и четвърти блок на АЕЦ „Черна вода” кандидатстват за финансиране 4 банки. Защо при нас нямаше такова желание за инвестиции в АЕЦ „Белене”? Руското предложение за отпускане на кредит за строителството ще бъде ли обсъдено сега?
- При този проект фазата на реализация стартира с избора на изпълнител, преди да е постигнато финансово приключване. Досега не е стартирана процедура за осигуряване на цялостното финансиране на проекта. Предстои провеждане на процедура за избор на консултант, който да извърши тези дейности. Съществената част от дейността на проекта за изглаждане на АЕЦ „Белене” е фокусирана върху структуриране на финансирането и разработване на цялостна финансова концепция. Решението по този въпрос обаче се усложнява от икономическата криза. След решаването на тези въпроси ще имаме яснота и за предложения руски кредит.

- След 2 години страната ни ще трябва да купува парникови квоти за ТЕЦ-овете, а експерти прогнозират рязко покачване на цената на тока. Какви мерки ще предприеме по въпроса МИЕТ?
- Промените в Схемата за търговия с емисии на парникови газове предвиждат от началото на 2013 г. производителите на електроенергия и топлофикациите да получат 80% безплатни разрешителни (и 20% платени), които постепенно да бъдат сведени до нула през 2020 г., когато всички разрешителни за емисии ще се заплащат. България ще получи права за търгуване на разрешителни, приходите от които ще постъпват в бюджета. Поне 50% от тези приходи трябва да бъдат пренасочени за борба с климатичните промени, развитие на ВЕИ, енергийна ефективност, въвеждане на чисти въглищни технологии (улавяне и съхранение на въглероден двуокис) и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.
Покачването на цената на електроенергията, като резултат от въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове, е въпрос, който стои пред всички страни - членки на ЕС. Затова енергийната ефективност е с най-висок приоритет в енергийната политика у нас. Тъй като националната икономика е значително по-енергоинтензивна, отколкото в ЕС-27, България има амбицията да увеличи с 50% енергоспестяването до 2020 г., което ще доведе и до по-малък разход за производството на БВП.

Интервюто взе Георги Велев