Европейската комисия представи есенната икономическа прогноза от 2023 г. Въпреки че тази година европейската икономика забави темпове на фона на високи разходи за живот, слабо външно търсене и затягане на паричната политика, очакванията са икономическата активност постепенно да се възстанови в бъдеще.
Eсенната прогноза предвижда растеж на БВП през 2023 г. от 0,6% както в ЕС, така и в еврозоната, a през 2024 г. растежът на БВП се очаква да се увеличи до 1,3%. Това e преразглеждане в низходяща посока с 0,2 и 0,1 процентни пункта съответно за 2023 и 2024 в сравнение с предвижданията от лятото. За България се очаква икономическият растеж да се забави през 2023 г. (2%) и 2024 г. (1,8%), след което да се възстанови през 2025 г.
Инфлацията в ЕС продължава да намалява, като в еврозоната през октомври тя е намаляла до 2,9% спрямо върховата си стойност от 10,6% преди година. Това е най-ниското равнище от юли 2021 г. насам. Очаква се общата инфлация в ЕС да намалее от 6,5% през 2023 г. на 3,5% през 2024 г. и 2,4% през 2025 г. В България през прогнозния период се очаква по-малко забавяне на инфлацията, като се имат предвид намаляващите базови ефекти от 2022 г., неотдавнашното покачване на международните цени на петрола и по-трайната инфлация в сектора на услугите. Очаква се годишната инфлация да спадне до 8,8% през 2023 г., след което да се забави допълнително до 4,0% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.
За България рисковете за макроикономическите перспективи като цяло са балансирани, но евентуалното забавяне при усвояването на средства от ЕС и изпълнението на българския план за възстановяване и устойчивост ще доведе до по-слаби перспективи за растеж.
Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, заяви: "Наближаваме края на година, изпълнена с предизвикателства за европейската икономика. В перспектива за 2024 г. очакваме умерено повишаване на растежа, инфлацията да продължава да намалява, а пазарът на труда да остане устойчив. Благодарение отчасти на Механизма за възстановяване и устойчивост, инвестициите ще продължат да нарастват. Очаква се публичният дълг и дефицитите да продължат да намаляват, макар и по-плавно. Разрастващият се конфликт в Близкия изток досега оказа ограничено икономическо въздействие извън региона, но повишеното геополитическо напрежение допълнително увеличи несигурността и рискува да влоши перспективите."
