Министър Мирослав Найденов: По-висок акциз за алкохола няма да донесе допълнителни приходи

Трябва да има дебат относно вдигането на акциза на алкохола, защото това е доста болен проблем за българското общество, каза Мирослав Найденов, министър на земеделието и горите, по БНР по повод предстоящото увеличаване на акциза на алкохола, гласувано от бюджетната комисия на парламента. "Вдигането на акциза на твърдия алкохол в този момент няма да доведе до допълнителни приходи в бюджета. Тази година реколтата беше доста добра и поради това и във връзка с намаленото потребление над 80 хиляди тона грозде не са изкупени от производителите", заяви земеделският министър. Като не се вдига акцизът, ще се даде възможност на дребните производители да не бъдат ощетени, категоричен е Найденов. Това според него ще бъде вид антикризисна мярка за тях.
"Събираният до момента акциз е символичен, разходите са символични и те не надвишават приходите от тази мярка. Друг е въпросът, че ракията специално присъства и за добро, и за лошо в бита на хората. За хората това е психологически момент, макар и предлаганото увеличение да не е толкова голямо", допълни Найденов. Тезата си за запазване на ставката той повтори и в предаването „На 4 очи“ по Нова телевизия вчера.
По данни на Националния статистически институт за последните 3 месеца аграрният сектор е единственият, който бележи ръст от 3% в условията на тази тежка финансова криза, съобщи още Найденов.
Пред журналисти финансовият министър Симеон Дянков обяви преди ден, че очакваните приходи в хазната от евентуалното увеличение на акциза за твърдия алкохол са над 61 милиона лева. Пред Нова телевизия той уточни, че тези средства ще влязат в хазната и щом това стане, веднага ще отидат за здравеопазване – за онкоболните. Дянков бе категоричен, че допълнителните пари за здраве в размер на 400 млн. лв. до общата сума от 470 млн. лв. ще се влеят в сектора само ако има реформа. До десет дни или две седмици ще бъдат оповестени и конкретните мерки на правителството в тази насока, обеща вицепремиерът.
Той подчерта, че в здравеопазването, митниците, съдебната система и енергетиката промените ще са най-трудни, но е задължително да се проведат.


Парите за президентството, постъпили с ден закъснение

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков повтори пред Нова телевизия, че едва в събота от медиите е научил за забавените 200 000 лв. за президентството. Парите, постъпили по сметката с ден закъснение. „Не зная нищо и не съм давал нареждане за това“, отговори Дянков на въпроса как ще коментира гафа, който бе оповестен в пресата.
Техническа грешка нарече Орешарски временното закриване на сметката на президентството. В. „24 часа“ съобщи за инцидента, като се позова на два независими източника. Администрацията на Първанов с изненада разбрала, че сметката е опразнена и нейното проучване установило, че средствата са изтеглени по нареждане на финансовото министерство. Наложило се екипът на президента спешно да събере и да внесе 500 лева, за да не бъде закрита сметката. Интересен момент е, че това се случило в деня след като държавният глава публикува своя статия на сайта на президентството и защити БАН, нападната от финансист №1.


Мнения

Пламен Орешарски, бивш министър на финансите: Планираните приходи са 700-800 млн. лв. по-малко от реалните
Между 700 и 800 млн. лв. по-малко приходи са планирани в бюджет 2010. Ако българската икономика спадне 11-12 на сто, това би било катастрофално, но аз не вярвам в това, затова не вярвам и на размера на БВП“, заяви пред БНР ексфинансовият министър Пламен Орешарски. Според него и следващата година ще бъде също така трудна като тази, което ще е в резултат от външните ефекти на икономическата криза. Той прогнозира, че вероятно второто полугодие на тази година ще остане най-силно засегнато от кризата и оцени бюджет 2010 като небалансиран.
Според Орешарски данъчните приходи за 2010 г. леко са подценени и страната ще приключи 2009 г. с брутен вътрешен продукт около 65 млрд. лева. В бюджета има дефицит от 0.7 с обяснителна бележка, че това ще бъде резултат от усвояване на авансите по еврофондовете. „Притеснява ме, че има текстове в Закона за бюджета, които „отварят“ дефицита и му позволяват той да стане толкова, колкото реши Министерският съвет в хода на изпълнението на бюджета“, заяви още Пламен Орешарски.
Според него увеличаването на акцизите на алкохола и цигарите в бюджет 2010 може да влоши събираемостта на приходите.

Димитър Главчев, ГЕРБ, зам.-шеф на бюджетната комисия: Опозицията използва хипотези за бюджет 2010
„Г-н Орешарски използва повече интуиция, той прави допускания, свързани с хипотези, а ние сме използвали реалността, подготвяйки бюджета.“ Това каза Димитър Главчев, депутат от ГЕРБ пред БНР по отношение на дебатите около бюджет 2010. Той отговори на упреците на опозицията, че финансовата програма на правителството за следващата година не е балансирана, с аргумента, че бюджетът дава представа не само за средствата, събрани от българските данъкоплатци, а за данъците на гражданите от ЕС. Според депутата от ГЕРБ, „чрез изваждането на европейските средства се постига и една прозрачност при тяхното разходване, която очевидно не е била желана от предишното правителство“. Главчев определи бюджет 2010 като честен, тъй като дава ясни параметри за изразходваните средства.

Проф. Гарабед Минасян, Икономически институт на БАН: Има предпоставки чуждите инвестиции да надминат 5 млрд. лв.
Правителството да поеме ангажимент да се нормализират отношенията ни с Европейския съюз, настоя по националното радио проф. Гарабед Минасян. Ако това стане, преките чуждестранни инвестиции ще бъдат не 3.3 млн. лв., както е заложено в бюджет 2010, а могат да бъдат и повече от 4-5 млрд. лв. Икономистът твърди, че има предпоставка за това. Той сравни данните от предишни години и уточни, че през 2009 г. чуждите инвестиции са били 6 млрд. лв, а през 2008 г. - около 8 млрд. лв. Перспективите за развитие на страната били хубави, а потокът на инвестиции показвал дали ЕС се оттегля от финансиране на проекти в България. Според проф. Минасян няма приемлив отговор защо правителството не залага позитивни темпове на икономически растеж догодина. Двете институции като че са сменили своята позиция, смята икономистът от БАН. „Трудно обяснимо ми е защо сега централната банка е склонна да приеме позитивен растеж, а Министерството на финансите очаква негативен растеж. Няма приемлив отговор, а и макроикономическите показатели не показват това“, коментира Минасян.

Станете почитател на Класа