Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия: Възможен е отлив на инвеститори заради проблеми с елмрежата

- Г-н Киряков, смятате ли, че проблемите с присъединяването на възобновяеми енергийни източници, които възникнаха между НЕК и Е.ОН-България преди седмица, могат да бъдат разрешени в близко бъдеще?
- Не знам какво точно е записано в писмото, което НЕК изпрати на Е.ОН. Доколкото ми обясниха, НЕК изискват от Е.ОН, когато присъединяват даден обект, първо да съгласуват нещата с обществения доставчик. И двете компании имат задължения да присъединяват вятърните паркове по закон. И когато Е.ОН присъедини нови мощности, без НЕК да знае за това, общественият доставчик не може да си направи оценка на мощностите и възможностите на мрежата.
За да бъде ясно какво е състоянието на преносната мрежа, в региона би трябвало от НЕК да обяснят какви са свободните капацитети за пренос на ток по съществуващата мрежа.

- Има ли възможност мрежата да поеме още присъединявания на ВЕИ?
- По сега съществуващата преносна мрежа в региона на север от Варна няма възможност за присъединяване на нови енергийни мощности. От НЕК казват, че трябват около 300 млн. лв. за изграждане на нова мрежа за присъединяване, но компанията нямала възможност да инвестира тези средства. Това е и причината сега да се мислят варианти инвеститорите в екомощности да влагат в мрежата.

- Тази идея няма ли да накара някои инвеститори да се откажат от проектите си?
- В момента има доста силен натиск, който цели да откаже инвеститорите да идват в България и да вложат парите си във високотехнологично производство на енергия. Дори има предложение на ДКЕВР да се наложи такса за присъединяване на всеки мегават от ВЕИ. Според мен, ако се добави такава такса, тя трябва да се отнася и за конвенционалните енергийни източници.

- Инвеститорите склонни ли са да дадат допълнително пари, за да финансират изграждането на нова енергийна мрежа там, където е необходимо?

- Големият проблем в момента всъщност е много елементарен. Инвеститорът, когато изгради мрежата, я прехвърля безвъзмездно на Е.ОН-България, защото той няма лиценз за пренос или разпределение на електроенергия. Проблемът е, че след като инвеститорът изгради мрежата и я прехвърли, никой не му гарантира, че след една година на същите далекопроводи няма да бъдат присъединени и други нови производители. Така инвеститорът няма да има възможност да използва построените от него съоръжения.
В член 13 от Закона за ВЕИ-тата е записано, че електроразпределителните дружества трябва да публикуват инвестиционните си програми за развитие на мрежата и за присъединяване на екологични мощности. Досега няма такива данни. Всъщност, ако разпределителните и преносните компании си публикуват инвестиционните програми с данни за свободните капацитети по електропроводите, няма да има такива проблеми. В момента липсва прозрачност в енергетиката и това е ясно на всички. Никой не знае какви са свободните мощности и капацитети на мрежата.
Освен това енергийните дружества трябва да публикуват своя десетгодишна програма за развитие на мрежата. Да се знае кой далекопровод кога ще бъде модернизиран или къде ще бъде построен нов. Така инвеститорите ще имат информация кога ще бъдат присъединени към мрежата. Те ще бъдат спокойни, че когато дойде моментът за включване, проектът им няма да бъде спиран.
Сега никой не знае какво става. Наскоро НЕК казаха, че трябва да се въведат квоти за възобновяеми енергийни източници. С поставянето на такива ограничения ще се определя кой да се присъединява към мрежата и кой не, но нищо не стана ясно от предложението на НЕК.

- Но не трябва ли тогава ДКЕВР да изисква информация за инвестиционните програми на енергийните компании?

- Регулаторът всяка година е длъжен да изисква тази информация от тях и трябва да я публикува. Това се прави, защото ДКЕВР трябва да се отчита пред Европейската комисия. Но де факто до този момент това не се случва и нито едно дружество не си е публикувало инвестиционната програма. И това е така, защото компаниите се позовават на клаузи за секретност на информацията.
ЕК има много прост механизъм – ако ние не успеем по някаква причина да си изпълним изискванията за производство на ток от ВЕИ, ще трябва да си купим енергия отвън. Това е само статистическо закупуване, което на практика означава, че трябва да купим гаранции за произход на енергията.
И аз питам: ако към 2011-2012 г. ние не изпълняваме задълженията си, ще трябва да извадим една сериозна сума пари от държавния бюджет, за да закупим този ток от някого и така да изпълним целите си. Въпросът е кой ще плати за тази електроенергия? Ако примерно трябва да платим за зелена енергия 300 млн. евро, тогава сега е моментът правителството да каже откъде ще се вземат тези пари.

- От досега изградените енергийни паркове има ли възможност някой да не може да бъде присъединен към елмрежата?
- В момента се подготвя присъединяването към мрежата на ветроенергийния парк на американската компания AES, който е с мощност от 156 мвт. Въпросът е, че когато той бъде присъединен, ще започне да бъде изключван, защото мрежата няма капацитет за пренос на такива количества електроенергия, когато производството на ток е по-голямо заради по-силния вятър. И не само него ще изключва НЕК, но и останалите дребни производители в района.

- Предвидени ли са неустойки за инвеститорите в този случай?
- Не, няма да има неустойки и инвеститорът губи от това. В момента банките, които са финансирали вятърния парк на AES, смятат, че това е опасно. Затова предполагам, че в следващите няколко години може да има отлив на инвестиции от България заради проблемите с мрежата. Нито една банка няма да ви даде пари, колкото и да я убеждавате, че имате готов и добър проект. Докато от финансовата институция нямат писмо с гаранция от енергийните компании, че произведената електроенергия ще бъде изкупувана, банките няма да дадат пари за инвестицията.

Интервюто взе Георги Велев

Станете почитател на Класа