Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юни остава положително и е в размер на 177,7 млн. лева, съобщи Министерството на финансите.

Сумата представлява 0,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет, равняващо се на 167,4 млн. лева, и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лева.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31 404,0 млн. лв. Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лв. (11,2 %) спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, са в размер на 24 580,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски се увеличават с 2 341,4 млн. лв., или 10,5 %, спрямо отчетените за същия период на предходната година. Те формират 78,3 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци възлизат на 4 946,1 млн. лв., като нарастват с 14,7 на сто, или 634,8 млн. лв., спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци, които в най-голямата си част са ДДС, са в размер на 10 454,4 млн. лв. Това представлява спад с 95,4 млн. лв., 0,9 % спрямо отчетените към юни 2022 г.

Приходите от други данъци, включително имуществени и други по ЗКПО, са в размер на 1 720,6 млн. лв., в това число 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Сумата бележи ръст от 806,5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лв., което представлява ръст от 995,5 млн. лв., или 15,4 %,  спрямо отчетените за същия период на 2022 година.

Неданъчните приходи са в размер на 5 620,8 млн. лв. Те са нараснали с 1 029,5 млн. лв., или 22,4 % спрямо същия период на 2022 г., като се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

През юни са постъпили 384,5 млн. лева приходи от Европейската инвестицонна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия.

Към края на юни приходите от помощи и дарения са в размер на 1 202,7 млн. лева.

От своя страна, разходите по КФП, включително вноската на Република България в бюджета на ЕС, към юни 2023 г. възлизат на 31 226,3 млн. лв. За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на 27 071,9 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4 154,4 млн. лв., т.е. 15,3 %. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (2 081,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1 044,8 млн. лв.), капиталовите разходи (673,4 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други. 

Нелихвените разходи са в размер на 30 029,0 млн. лв. Те са нараснали с 4 158,5 млн. лв., което се равнява на 16,1 %, спрямо отчетените към юни 2022 г.. Текущите нелихвени разходи са 27 820,5 млн. лв. Капиталовите разходи, включително нетния прираст на държавния резерв, възлизат на 2 175,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 349,7 млн. лв. Те са спаднали с 39,0 млн. лв., 10,0 %, спрямо същия период на 2022 г.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни 2023 г. от централния бюджет, се равнява на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към края на юни е 12,9 млрд. лв., в това число 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

От Министерството на финансите очакват бюджетното салдо по КФП към юли да бъде положително и да е в размер на около 0,4 млрд. лева, или 0,2% от БВП.