Виолин Ненов е завършил математика в СУ “Св. Климент Охридски“. Почти през цялото време е работил като научен сътрудник в Централния машиностроителен институт. До 2007 г. е бил изпълнителен директор на Бизнес иновационния център СИМЕ – София, който е правоприемник на института. Повече от две години е ръководител на Консултативния център за усвояване на средствата от еврофондовете за машиностроенето.

---

- Г-н Ненов, вече две години и половина страната ни е член на ЕС и има правото да се възползва от европейските фондове, но твърде малко средства успява да усвои бизнесът. Коя е причината според вас?
- Оперативна програма „Конкурентоспособност“ е насочена най-вече към индустрията, в т. ч. и към машиностроенето. Различните мерки дават възможност на фирмите да извършат технологична модернизация, да закупуват модерни машини, съоръжения и оборудване, да подобряват стандартите на производството и системите за качеството, да въвеждат енергоспестяващи технологии и т. н. Частично бизнесът се възползва от ресурса на програмата, но истината е, че това трябваше да се случи в много по-голяма степен. Процесът се забави по няколко причини. Първо, за хората в бранша не е тайна, че икономическото министерство и Агенцията за малки и средни предприятия като управляващ орган и междинно звено работеха слабо и неефективно, действаха бавно не само при подписване на договорите, но и при плащанията.

- Може би процедурите са сложни, а материята – все още непозната?
- Истината е, че липсват достатъчно сериозни специалисти в тези звена. Идват нови експерти, обучават се и когато достигнат едно добро ниво, напускат, за да работят в консултантски фирми. Но има и друго - липсва достатъчно добра организация. Агенцията за малки и средни предприятия например започна да извършва дейности по управление на средства за финансиране още от 2005 г. , когато беше утвърден Националният иновационен фонд. Чрез него държавата реши да подкрепя предприятия, които ще разработват нови технологии и изделия. Агенцията е органът, който изцяло управлява фонда, т. е. въвежда всичките процедури по кандидатстване, оценяване, класиране, договаряне, а накрая извършва и мониторинг на изпълнението на проектите.
Но ето, минаха вече пет години и тяхната работа продължава да не е ефективна. Защо за толкова време не успяха да създадат организация? Оперативните ръководства за управление на четирите процедури, които бяха обявени през миналата година, излязоха три месеца след подписването на договорите. Знаете ли какво означава това? Процедурата е привършена, подписани са договори за изпълнение на проектите, а чак след три месеца се появяват ръководствата, които обясняват как да се правят проектите, какви са изискванията за отчитане на разходите и т. н. Но за това време може да е свършена половината работа. Например, при тези проекти масово съществува точно разписана процедура как трябва да се избере доставчик. И когато хората вече са навлезли в съществената работа, се появява ново изискване. Какво следва тогава? Няма да бъдат признати разходите и няма да има разплащане, защото е нарушена процедурата. Така се случи с „Бета“, Червен бряг. Но има още много на брой подобни примери.

- Каква част от проектите е европейското финансиране по програма „Конкурентоспособност“ и какви средства трябва да си осигурят сами компаниите?
- Различно е. За технологична модернизация на предприятията, което включва закупуване на машини и съоръжения за големи фирми, безвъзмездната помощ е 50%, за средни е 60% и за малки е 65%. Има и още условности: при най-големите бенефициенти грандът може да достигне 5 млн. лв., а за малките е максимум 1 млн. лв. Ако проектът предвижда да се стартира иновативно предприятия, т. е. да се развие съвсем ново и високотехнологично производство, тогава безвъзмездната помощ е 90% . Но пък в този случай влиза в сила правилото „де минимис“, според което финансирането не може да надхвърли 200 000 евро за последните три години. Различни са схемите за финансиране и в повечето случаи кандидатите трябва да си осигурят допълнителен ресурс.

- Как във времето на кризата и на ограниченото банково кредитиране фирмите успяват да намерят средства, с които да съфинансират проектите си?
- В момента е трудно. Бяха налети 500 млн. лв. в Българската банка за развитие, но не се видя голям ефект от фирменото кредитиране, което трябваше да се случи. Компаниите, които успяват да спечелят проект, сами търсят кредити и основно разчитат на досегашните си добри връзки с търговските банки. Но лихвените проценти в момента са доста високи и затрудняващи.
Проблемът не е само да осигуриш своята част от финансирането. Европейските фондове работят по следния начин: след като спечелиш проект, можеш да получиш аванс до 20% от общото финансиране. После имаш право на междинно плащане, но за да се случи то, задължително трябва да е завършен определеният етап и да е получен конкретен резултат. Условно казано, ако си спечелил проект за две машини, трябва да си купил едната и да си я пуснал в експлоатация. Едва след като е пусната и втората машина, се прави отчет и може да се поиска възстановяване на всичките договорени разходи. Но в много от проектите няма междинно отчитане, защото образно казано се финансира само една машина. Тогава е необходимо да се осигурят напълно средствата извън първоначалното авансиране, да се изпълни изцяло проектът и да се направи искане на средствата. Според процедурата едва след три месеца бенефициентът получава европейската субсидия. Всичко това означава, че фирмата трябва да осигури цялото финансиране още в началото на работата.

- Звучи доста тежко и сложно, кой би могъл да облекчи тази схема?
- Говореше се за държавен гаранционен фонд. Третият приоритет на ОП “Конкурентоспособност“ е насочен именно към финансовите механизми за подпомагане на изпълнението на проектите. Но продължавам да смятам, че добрият вариант е да има един фонд и от там да се предоставят нисколихвени кредити на фирми, които са спечелили европейски проекти. Но, когато казвам ниски лихви, имам предвид нива между 3 и 4%. В момента не могат да се намерят заеми с лихва под 10-12%.

- Има ли в България ентусиасти, които искат да развиват производство и то да е модерна технология?
- Да, все още се намират. Въпреки че досега не е създаден механизъм, по който да се подпомага стартиране на нови технологични производства. Винаги опираме до Иновационния фонд, но той разполага с малък бюджет. Аз обаче съм сигурен, че бъдещето е на високотехнологичните производства, включително и в областта на машиностроенето.


Интервюто взе Маргарита Димитрова