---

Георги Стоев е един от тримата управляващи съдружници в Industry Watch – изследователски център в областта на икономиката и икономическата политика в България. Организацията е основана в началото на 2004 г. Образованието си макроикономистът получава в Английската гимназия в София, Университета в Лувен (Белгия), а след това и в Института за пазарна икономика, където започва професионалната си кариера през 1998 г. Г-н Стоев е родом от Пловдив и още от малък усеща Града на тепетата като рай, а София - като ад. Харесва хаус музиката и сноуборда и все още е ерген. Само преди дни г-н Стоев определи бюджета за 2010 г. като значително “по-разхлабен“ от досегашните бюджети. Според експерта основната разлика между 2008 и 2010 г. ще бъде притокът на чужди капитали в икономиката. За това и още за плюсовете и минусите на разчета за приходната и разходната част в хазната „Класа“ успя да открие експерта по улиците на любимия му Пловдив.

---

- Г-н Стоев, според ваш коментар бюджетът за 2010 г. ще бъде значително "по-разхлабен" от досегашните бюджети. Бихте ли обосновали тезата си?
- Всъщност тезата ми е, че бюджетът се базира на прогнози, които трудно ще бъдат изпълнени. Основното ми притеснение е, че се залагат приходи значително по-големи от тези през 2009 г., които се доближават до тези от 2008 г., без да има яснота дали икономиката ще се възстанови до нивата отпреди година.

- Според синдикатите догодина ще има 550 хил. безработни. Ако се сбъднат тези опасения, няма ли опасност за хазната?
- Синдикатите обичат да обръщат логиката с главата надолу, когато коментират икономически събития. Те тръгват от разни катастрофални прогнози и след това се обръщат към хазната. Истината е, че бюджетът и икономическата политика на кабинета могат да помогнат да не се задълбочи кризата на пазара на труда. Към момента според официални данни безработните са близо 300 000. От началото на кризата хората без работа са се увеличили с около 100 000-110 000 по наши данни, според статистиката са 90 000. При задълбочаване на кризата през 2010 г. цифрата може да набъбне с още толкова – т.е. безработните ще бъдат около 400 000. Синдикатите обаче с тези 550 000 малко преувеличават. Но нека се фокусираме върху по-важното – реформи в бюджетната сфера биха позволили на хазната да посрещне своите задължения с по-малки приходи, т.е. да оказва по-малък натиск върху частния сектор, да изземва по-малък доход от работодателите, да нанася по-малка тежест върху наемането на труд. Всичко това ще освободи ресурс за наемането на нови работни места. Според синдикатите по-голямата безработица ще означава по-голям натиск за социални помощи и обезщетения, но истината е, че правителството би могло да си спести подобни проблеми с по-разумна политика и с намаляване на данъчно-осигурителната тежест върху наемането на труд.

- Известни са вече параметрите в бюджет 2010 – очаква се икономически спад от 2% и с около 10 млрд. лв. по-малък БВП, по-малко приходи с 6,5 млрд. лв. Вашият коментар?
- Важният показател не е ръстът или спадът на БВП, а номинално как изглежда икономиката в лева или евро. В крайна сметка бюджетът се събира в лева, а не в картофи или автомобили и това е, което трябва да ги вълнува експертите от Министерството на финансите. В частност трябва да изследват задълбочено как ще расте и как ще се свива вносът. Защото той е основната причина да се свият и приходите от ДДС през 2009 г. Според предварителни изчисления те ще бъдат с около 1,5 млрд. лв. по-малко, отколкото през 2008 г. Ако вносът не започне да расте рязко догодина, ДДС няма как да започне да се увеличава според прогнозата на финансовото ведомство с около 800 млн. лв. При други равни условия, при същата данъчна политика и макроикономически климат, при същото администриране на налозите и събираемост няма откъде да дойдат тези допълнителни средства. А вносът ще се увеличи, когато нараснат и чуждестранните инвестиции, а това няма как да стане, ако бюджетът излага на опасност макроикономическата стабилност и предвещава дефицити. Ясно е, че бюджетът разчита на ръст на инвестициите, но самите инвеститори пък очакват по-консервативен разчет, по-свит като разходи.
Средствата от акцизи се очаква да нараснат с около 700 млн. лв. спрямо 2009 г. Нещо, което е твърде оптимистично. Същото може да се каже и за приходите от данъка върху доходите на физическите лица – според разчетите те трябва да бъдат 2 млрд. лв. При свиване на пазара на труда и спад на доходите на голяма част от населението това е твърде оптимистично.

- Заложен е и минимален дефицит от 500 млн. лв. Възможно ли е при строго консервативен подход да се окажем на излишък?
- По принцип е възможно, но ако бюджетът е „на плюс“, нека стане благодарение на съкратените разходи, а не защото са събирани повече данъци от шофьорите или пушачите. Нека не се разчита на краткосрочни методи като акцизи върху цигари или винетките. Например харчовете за транспорт и съобщения са близо 2 млрд. лв. Да се запитаме какви са тези близо 560 млн. лв. за социални програми и насърчаване на заетостта, които са различни от средствата, заделени за помощи и пенсии. Как се харчат парите за култура - 400 млн. лв., за наука – 220 млн. лв., това са пари, които някои искат, и министърът на финансите е решил да им ги даде. В крайна сметка е по-добре средствата да се влагат там, където има смисъл от тях, а не в бездънни ями. Не са една и две институциите и агенциите, от които няма полза.

- От така изнесените проектни данни откъм приходи и разходи има ли опасно подценени и надценени сектори?
- Ами надценени са приходите от ДДС, акцизи, данък върху доходите на физическите лица. Добре разчетени са прогнозите върху корпоративните данъци, вноските в общественото осигуряване. От гледна точка на разходите – въпросът е повече политически, а не икономически. Нужна е воля, а не да се кара на автопилот от предишни правителства и да се изливат безумно големи средства в бездънни ями. Винаги ще има политически натиск за повече пари – ограниченият ресурс ще бъде дърпан от много играчи в много посоки. Истината е, че всеки един лев, който държавата взима от частния сектор и пренасочва към чиновническия джоб, е лев, иззет от икономиката, който може да стане инвестиция, ново работно място, да донесе доходи. Всеки апел да се раздуе бюджетът е призив да се подпомогне избрана група избиратели, на гърба на всички останали.

- Идеята да се харчат приоритетно пари за здравеопазване и социални дейности правилна ли е съобразно етапа на кризата, в който се намираме, и необходимостта от икономии?
- Бюджетът за социални помощи и обезщетения е предвиден да бъде 2,8% от БВП или 1,8 млрд. лв. Това ми се струва не само много, но и разточително на фона на това, с което разполага държавата. А както вече казах, има и отделен бюджет за програми и служби по социално подпомагане и заетост, който е в размер на 557 млн. лв. Подобни разчети трябва да са изключително ясно аргументирани какво точно преследват на пазара на труда. Всеки лев, който се дава за социални помощи, на практика означава разрушаване на заетост, защото по този начин човек, който би бил стимулиран да си търси работа, сега предпочита да си седи вкъщи на помощи.
Относно здравеопазването – мнението ми е, че парите там винаги ще бъдат твърде много, до момента, в който те се разходват от НЗОК. Няма причина някой да иска процент от БВП, при положение че системата остава монополизирана от държавна структура и средствата буквално се разхищават за сметка на по-качествено, евтино и достъпно здравеопазване. Докато то не се реформира, не се премахне касата, не навлязат частните фондове, винаги ще твърдя, че парите за здравните услуги, независимо дали са 4,2% от БВП или по-малко, са твърде много. За 2010 г. се предвиждат 2,650 млрд. лв.

- Как ще коментирате дефицита в пенсионния фонд, на фона на планираните 7,4 млрд. лв. за пенсии, които са с 12% над сегашния им размер?
- И в момента пенсионният фонд се финансира в голяма част от приходите от други данъци. Осигурителната система не се самофинансира – т.е. осигуровките на работещите не покриват разходите за пенсии. Така че пенсионният фонд има нужда от допълнителни средства и затова държавата трябва да си признае дълга към пенсионерите и да го открои като приоритетен разход. А трудещите се трябва да бъдат стимулирани да спестяват за старини чрез различни капиталови и инвестиционни схеми. Реформата на системата може да върви в много по-бързи темпове. Големият въпрос е какво ще се случи с хората, които ще се пенсионират след 20-25 години. На тях трябва да бъде обяснено, че ще трябва да разчитат на своите спестявания в частни пенсионни фондове или в други схеми.

- Какви други антикризисни мерки според вас кабинетът може да предприеме? Къде още могат да се търсят резерви, които да оптимизират разходите?
- Политически и социално има сфери, където могат да се търсят резерви при такъв раздут бюджет – например субсидията за БДЖ, разходите за култура, приватизация на дейности като пощенските услуги. Това не може да стане изведнъж – хубаво е, че кабинетът има план как ще съкращава разходите. Но той е твърде плах – би могло да се действа доста по-смело, особено в ситуация на широка публична подкрепа, с която ГЕРБ спечели изборите.

Интервюто взе: Людмила Куюмджиева