Проблемът на млекопроизводителите е общоевропейски. Затова преди дни Европейският парламент се съгласи да отдели 300 млн. евро за подкрепа на сектора. Еврокомисията тепърва ще изработи критериите, по които ще се предоставя ресурсът, но предварителните разговори сочат, че вероятно разпределението ще е на базата на производството.
1% е българското мляко в ЕС и това означава, че може да се надяваме на 3 млн. евро. „Заедно с Румъния ще поискаме по-голям процент или увеличение с някакъв коефициент на определените средства. В противен случай най-бедните ще получат най-малко“, заяви вчера министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов в предаването „Неделя 150“ по БНР.
„България и Румъния се намират в преходен период, двете страни получиха още 2 години отсрочка и са необходими повече средства, за да реформират млечния сектор. С това обяснение ще поискаме повече ресурс“, аргументира се Найденов. Той заяви, че в тази криза и при тази рамка на бюджета министерството ще се справи с по-малки административни разходи. Ограниченият ресурс ще наложи и структурна промяна във ведомството. В същото време не може да се намаляват средствата, необходими за национални доплащания, за държавни помощи и за тютюнопроизводителите.
Аграрният сектор има гарантирани средства, защото 44% от бюджета на ЕС са за земеделие. Но постъпващите в страната европейски пари за преки плащания задължително са обвързани с национални доплащания. Подобен е случаят с Програмата за развитие на селските райони. Средствата предварително се планират в републиканския бюджет, усвояват се и едва след това Брюксел ги възстановява.
С решение на ЕК субсидиите за тютюнопроизводителите в целия ЕС от 2010 г. са спрени. Трябват пари, за да намерим решение и на този проблем, защото става дума за цял един поминък, коментира Найденов. Според него средства за национални доплащания, за държавни помощи, за ПРСС трябва да бъдат осигурени, защото земеделието е в тежка ситуация, но е единственият сектор, който има реална продуктивност и може да осигури буферна заетост.