Георги Велев

С между 10 и 15% може да се увеличи цената на природния газ от 1 януари догодина, прогнозира вчера новият председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Той добави, че исканото от “Булгаргаз” увеличение на горивото след Нова година е за 24,5 на сто. На базата на котировките на петрола и дериватите му на международните пазари смятаме, че прогнозата на “Булгаргаз” е необоснована, каза Семерджиев. От ДКЕВР ще търсят и допълнителни вътрешни резерви в газовия оператор, за да смекчат увеличението на цената. Заради скока в цената на природния газ по всяка вероятност ще се наложи повишаване на цените на парното в средата на отоплителния сезон. Умерен оптимист съм, че цените на парното и топлата вода може и да не се променят от Нова година, каза Семерджиев.
Според прогнозите на ДКЕВР освен природния газ и парното цените на електроенергията също ще бъдат увеличени от юли догодина. Само заради въвеждането на нови екологично чисти енергийни мощности, като хидровъзел “Цанков камък” и строителството на вятърни паркове, се очаква цената на тока да се увеличи с 5%, каза Семерджиев. Председателят на комисията обеща ефектът от скъпата “зелена енергия” да бъде намален максимално. За казуса с тримесечното отчитане на електроенергията, което бе въведено в Западната България от чешката компания ЧЕЗ, Семерджиев заяви, че регулаторът ще изчака решението на петчленния състав на Върховния административен съд. След това от регулатора ще преценят кое е най-добре за потребителите. Според председателя на ДКЕВР и тримесечното, и едномесечното отчитане си имат своите плюсове и минуси, но мнението на обществото е за запазване на едномесечното отчитане.
Заради проблемите с изплащането на кредита от 250 млн. евро на НЕК към BNP Paribas от регулатора обясниха, че компанията трябва да намери начин да се разплати с кредиторите, но това да не повлияе на цените на тока за потребителите. За да не стане кредитът, даден за АЕЦ “Белене”, предварително изискуем, предложението на френската банка е да бъде вдигната с близо 10 пъти част от лихвата по него. Другият вариант бил кредитът да се плати от фискалния резерв на страната, защото не може да се допусне НЕК да фалира. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изпратиха становище, според което се предлага вариантът с повишаване на лихвата. Това обаче бе отхвърлено като вариант от ДКЕВР, когато неин председател бе Константин Шушулов.
Семерджиев добави, че очаква до края на тази година да започне строителството на газовите връзки с Румъния (Русе-Гюргево) и Гърция (Стара Загора – Комотини), чрез които страната ни ще намали зависимостта си от вноса на руски природен газ. С около 20-30% ще бъде намалена тази зависимост от “Газпром” с новите връзки, смята Семерджиев.
Новият председател на регулатора заяви, че ще работи за либерализирането на енергийния пазар в страната. От началото на 2010 г. се очаква ДКЕВР да въведе т. нар. балансиращи групи, което е нова стъпка към либерализиране на пазара. Ще се работи и за създаването на енергийна борса с цел да се види каква е пазарната цена на еленергията у нас и как ще се оптимизират разходите на предприятията, каза Семерджиев. В момента свободният пазар на ток у нас е едва 15%, а останалите 85% попадат в сферата на регулирането. Семерджиев добави, че ще се търсят начини за промяна на критериите за регулирания пазар, за да може повече индустриални потребители да отидат на него. Предложение в тази насока е идеята защитените потребители, които са на регулирания пазар, да се определят по количествен принцип, като например каква е годишната им консумация на ток. А не както е сега - всички фирми с 19,5 млн. лв. оборот годишно и до 50 души персонал. За целта обаче ще са необходими законодателни промени, каза Семерджиев. По думите му ще има и промени в структурата на ДКЕВР, тъй като комисията е сред най-многочислените.

---

14 млрд. лв. са нужни на ВиК сектора

---

14 млрд. лв. са нужните инвестиции във водния сектор, каза вчера председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Той добави, че липсата на инвестиции във водоснабдяването е основният проблем в момента. Според него трябва да има единна политика на ДКЕВР, регионалното и екологичното министерство, за да бъдат решени проблемите на сектора.