---

Иво Маринов е роден през 1963 г. в София. Завършва Френски лицей „Пиер и Мари Кюри“ в Алжир със специалност социални и икономически науки. През 1990 г. се дипломира в икономическия университет-Варна като магистър по икономика и организация на международния туризъм. Започва професионалната си кариера, като работи последователно в „Сердиком“ АД, „Интерсервиз-Узунов“ и КТ „Подкрепа“. През 1995 г. става експерт в отдел „Международно сътрудничество“ в Комитета по туризъм към МС, две години по-късно оглавява същия отдел в Министерството на търговията и туризма. В периода 2005 г.-2006 г. ръководи дирекция „Национална туристическа политика“ в Министерството на културата и Държавната агенция по туризъм. Бил е главен секретар на Съюза на българската туристическа индустрия. От 2007 г. е бил общински съветник от ГЕРБ в Столична община.

---

- Господин Маринов, имахте втора среща с бизнеса. Получихте ли конкретни предложения за решения и промени в туризма, или отново се констатираха познатите проблеми?
- Срещата беше с директори на туристическите комплекси по Черноморието, както и с представителите на туристическите сдружения. Поставиха се общоизвестните проблеми без конкретни предложения за тяхното решаване. Само три сдружения направиха това. Важно за бранша е решаването на въпросите с визите за руски граждани, инфраструктурата, увеличаване на бюджета за национална туристическа реклама, концесията на плажовете. По отношение на визите предложението е да се подобри административният капацитет на консулските служби и да бъде прекратен договорът с индийската фирма VFS. Службите имат административния и техническия капацитет да извършват тази дейност, без да се оскъпява самата услуга за туриста с 12 евро, както беше досега. Туристическата реклама към момента е около 3 млн. лева, което е крайно недостатъчно. Разходването на средствата трябва да е максимално прозрачно с оценка за неговата ефективност. Тя ще се измерва съобразно вложените средства и дейности, както и с ефектите като подобряване на имиджа на страната на съответния пазар, увеличаване на броя туристи и приходите от тях.

- Ревизирахте ли участието на България на туристическите изложения? Какви средства ще поискате за реклама от бюджета?
- До края на годината сме предвидили три борси да отпаднат - в Лайпциг, в Барселона и в Брюксел. Първо, сме ограничени с бюджет и трябва да оптимизираме разходите, второ - те дублират представянията на България в отделни страни. За следващата година тепърва планираме такъв анализ с бизнеса, с който ще обсъдим на база ефективно разходване на средства къде да бъде премахнато нашето участие.
В момента тече процедурата за формиране на държавния бюджет за следващата година. Ние поискахме многократно увеличение на бюджета за реклама, но това ще зависи от възможностите за отпускане на допълнителни средства в момента, които не са големи. Конкретните числа ще се коментират впоследствие.

- В новия Закон за туризма вие вече посочихте три неща, които ще бъдат основно променени. Първото от тях е районирането. Как ще функционират районите?
- Към момента е предложено да бъдат осем района в страната. Но по всяка вероятност Черноморието ще бъде разделено на два района - северен и южен. Това ще бъдат организации за управление на дестинациите (сдружения с нестопанска цел), както е в другите туристически страни. Те ще бъдат инструментът за връзка между бизнеса, общинската администрация и държавата. Чрез тях ще се рекламираме на международни туристически борси и изложения. Другата им функция ще бъде събиране на информация за развитие на туризма в конкретната община, набиране на статистическа информация, следене на туристическите потоци, качество на обслужване – всичко, свързано с планиране и управление на сектора в съответния регион.

- Известно е, че ще има промяна в статута на курортите, как ще се управляват те?
- В момента има постановление на МС отпреди 6-7 г., където курортите с национално значение са само изброени - Албена, Златни пясъци, Ривиера, Св. Константин и Елена, Слънчев бряг, Банско, Пампорово, Боровец. Но от това нищо не следва като начин на управление, формиране на бюджет за изпълнение на задачи, свързани с развитието на туризма. Те първо трябва да бъдат със статут на специфични селищни образувания, естествено, в рамките на съответната община. Оттук нататък трябва да видим как те ще бъдат управлявани, с какъв бюджет ще разполагат за решаване на проблемите, свързани с туризма. Освен за реклама бюджетът им ще включва решаване на инфраструктурните проблеми на тяхна територия с ВиК и други съпътстващи дейности, които пряко касаят сектора. Ще има и конкретни параметри на застрояване, което ще се съобрази със спецификата на съответния курорт и прилежащите туристически ресурси.

- Какви критерии ще бъдат заложени за отделните видове туризъм?
- Това са стандарти за качество. Естествено е, че морският и планинският туризъм ще останат водещи и приоритетни за страната, известни сме като такава дестинация. С оглед на богатия потенциал на другите туристически ресурси ще се стремим да развиваме културния туризъм, балнео-, СПА и уелнес туризма, екологичния и селския туризъм. Ще използваме стандартите, които прилагат съответните европейски асоциации. Предстои да актуализираме сегашната стратегия. Ще удължим срока на нейното действие от 2013 г. до 2025 г. Естествено, ще има секторни стратегии за развитието на отделните видове туризъм.

- Как ще съвместите средствата за реклама и парите от оперативна програма „Регионално развитие“ за маркетинг на България? Няма ли да се получи препокриване и финансиране на едни и същи дейности?
- Препокриване не може да има, защото дейности, които са предвидени по оперативната програма и чийто бенефициент е Държавната агенция по туризъм сега, а по-късно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, се базират на разписана референтна рамка за проектите и дейностите, които ще се изпълняват по тях. Сега подписаните проекти ще се изпълняват реално две години и ефектът им ще се види едва през 2011 г. Дотогава ние трябва имаме адекватния бюджет, за да продължи работата по вменените ни от Закона за туризма дейности.

- Липсва адекватна статистическа информация в сферата на туризма. Как ще работи новата дирекция, какви хора ще участват в нея?
- Това ще бъде отдел, който ще се занимава с прогнози, анализи, иновации в сферата на туризма. В нея ще участват държавни служители, но ще бъдат привлечени и външни експерти от научните среди. Трябва да имаме адекватна информация не само за броя на туристите в страната, но за тяхното географско разпределение. Отделът ще следи за тенденциите в туризма в международен аспект, за да адаптираме нашето предлагане. Такава информация до момента липсва или е откъслечна и не може да даде цялостна картина. Това ще подпомогне бизнеса да планира своите дейности в перспектива. Въвеждането на сателитната сметка е много бавен и скъп процес. Единици са държавите, които са я възприели. В България се работи, но това няма да стане веднага - трябва да се планира човешкият и финансовият ресурс, ще се стигне и до законодателни промени за нейното въвеждане.

- Според част от бизнеса проучванията, които възлагаше ДАТ, не бяха адекватни. Какво ще се промени в тази посока?
- Би трябвало освен за летния и зимния сезон да се правят и междинни проучвания, най-вече за местата, където се развива бизнес туризъм, като София например. Важно е да се знаят предпочитанията на туристите, какви са техните впечатления и препоръки. Необходимо е тези проучвания да станат регулярни, за да може да се следят тенденциите, а въпросите в анкетните карти да бъдат обсъждани с бизнеса, за да могат да бъдат включени предложения и за допълнителни проучвания.

- Ще има ли промяна във функциите на Националния съвет по туризъм и как ще определите представителността на бранша?
- Представителност на бранша може да се направи, когато се промени Законът за туризма и се заложат критерии, които да определят национално представителните туристически сдружения. Но на този етап трябва да се редуцира съставът на Националния съвет по туризъм, за да стане оперативен, работещ орган. Сега той е от 40 членове. Според тематиката на дневния ред ще бъдат канени и сдружения, които не са в постоянния им състав. Мисля, че 10 души от страна на бизнеса са достатъчни. Всички сдружения спрямо тяхната дейност – хотелиери, туроператори, трябва да определят по един или двама представители. Възможно е някои да бъдат на ротационен принцип. Тук идеята е самият бранш да си определи представителите, а не да участват по право, защото сдруженията са N на брой.
Много сдружения се създадоха, за да участват като бенефициенти по оперативните програми. Сред критериите за представителност ще бъдат например представяне на членска маса, платен членски внос и отчет за свършената дейност за развитието на туризма.

Интервюто взе Рая Атанасова