- Г-н Христов, цената на зърното пада на световните борси. Какво е положението у нас?
- Много са ниски цените. Хлебната пшеницата в момента се плаща по 200 лв. за тон. При средния добив от 300 кг тази година себестойността излиза около 260–270 лв. Подобно нещо се наблюдава и при слънчогледа, който в момента се прибира. През 2008 г. един тон се продаваше по 400–550 лв. В момента търговците предлагат 300–340 лв., а себестойността е 430–440 лв. за тон. Не знам кой производител би продавал на такава загуба. Банките пък дават кредити срещу 12–13%, има още около 1,5 пункта за обслужване и колегите казват, че да правиш бизнес при това положение, си е чисто самоубийство.

- Продават ли фермерите пшеницата на тези цени?
- Някои продават и на тези нива, защото имат сериозни задължения към доставчици. Или пък няма вече откъде да вземат свеж ресурс за производството, а често в такива моменти доставчиците искат парите предварително. Както знаете, стоки като горивото са от първа необходимост за бранша ни и хората са принудени да дават продукцията на безценица.
Още в края на януари смятах, че в агросектора кризата ще се усети през зимата на 2009–2010 г. Прогнозите се случват. Ако някой от колегите е имал резерви, и те вече са изчерпани.

- Септември и октомври са много важни за зърнения бранш, защото сега се залага житната реколта за следващата година. Какво ще правите?
- Ако започнем да спестяваме от хубави семена, от торове и от препарати, това ще доведе до ниски добиви догодина. При следващата среща с ръководството на земеделското министерство, която ще се проведе на 18 септември в Стара Загора, ще поставим въпроса за ниските изкупни цени.

- Но какво може да направи държавата, след като цените в света са ниски?
- Ще поискаме да се стимулира износът и Държавният резерв да изкупи определени количества зърно от нашия пазар. Това са двата пазарни механизма, които управляващите могат да използват сега, за да има корекция на изкупната цена.

- Появиха се информации, че реколтата не е качествена, а резервът ще иска да купува хлебна пшеница с добро качество.
- През миналата година търговци, които нямат нищо общо със зърнопроизводството, спечелиха търговете за държавни поръчки. Шест фирми подписаха договори да доставят 25 хил. т пшеница, три от тях обаче доставиха 4 хил. т с лошо качество. Странна е цялата ситуация, защото веднъж се контролира всеки автомобил, който влиза в склада, а после се проверява цялата партида. И се оказа, че когато влизали колите, уж качеството било нормално, а после се оказа, че цялата партида не отговаря на изискванията. Значи някъде по веригата и вероятно още при вкарването на пшеницата е имало злоупотреба. В момента производители още си чакат неплатените 13 млн. лв., което допълнително утежнява положението в бранша. Да, действително цената, която Държавният резерв дава, е за хлебна пшеница. Но нашето предложение е в търговете за държавни доставки преференциално да участват производители и браншови организации. Така и фермерите ще получат по-добра цена. През м.г. търговците получиха 280 лв. за тон, а платиха на производителите между 220 и 240 лв. за тон. Ще настояваме да бъде създаден регистър на търговците на зърно и да бъде въведен лицензионен режим. Не може фирма с един лек автомобил и един мобилен телефон да бъде изкупвач на зърно и при проблем да не можеш да намериш къде е офисът й. Задължително трябва търговците на зърно да отговарят на определени изисквания: да разполагат със складови наличности, собствени бази и т.н. В края на 90-те години много кооперации фалираха, защото фирми фантоми взеха зърното им и не го платиха.

- Но сега сме 2009 г., да не искате да кажете, че продължават съмнителни търговци да купуваш земеделската продукция?
- Сигурен съм в това. И в момента има фирми фантоми в зърнения бранш. Много фирми, които са в сивата част на икономиката, стоят встрани и се присмиват на всичките ни усилия, които правим в тази дълбока криза.

Интервюто взе: Маргарита Димитрова