- Г-н Славов, какви са според вас плюсовете и минусите от едно евентуално спиране на проекта „АЕЦ “Белене”? Смятате ли, че след 2015 г., когато се планира да бъде изградена централата, ще има пазар в региона за нейната електроенергия?
- Потреблението на енергия и енергийното производство трябва да се гледа на ниво регион. Световният енергиен съвет направи изследване за Балканите и изводите показват, че се очаква да има ръст на потреблението на ток от 2,5%. Това означава, че към 2030 г. потреблението на ток в региона ще нарасне с 50%. А никакви нови генериращи мощности от падането на комунизма досега не са въвеждани в експлоатация. Страни като Албания, Гърция, Македония и Черна гора вече имат проблеми и прекъсвания на тока. Проблемите се задълбочиха допълнително и след спирането на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“.
От една страна, е важно да се изграждат нови мощности, но и АЕЦ „Белене“ не бива да се разглежда само като централа, от която ще се изнася електроенергия. По-добре да се гледа първо собственото потребление и затова строежът не трябва да се крепи на тази концепция – строим, за да изнасяме ток.

- Какво показва вашата прогноза за потреблението на енергия в България за следващите 20 г.?
- Ние разглеждаме въпроса с потреблението на енергия в региона като цяло. Очакваме ръстът на потреблението във всички страни в региона включително и на силните икономики на България и Румъния да е около 2-2,5% годишно. Имаме нужда от строителство на генериращи мощности сега. Според мен построяването на нова атомна централа след спирането на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ е един огромен плюс за България. Сега имаме колебание заради икономическата криза обаче ние трябва да гледаме напред. Една криза може да продължи 2-3 години, а една атомна централа се строи между 7 и 13 години.

- След като след 2012 г. ще започне и плащането на квоти за работа на термичните централи, смятате ли, че тогава може да се окаже добре да имаме нова атомна централа, която да не плаща за изхвърлени вредни емисии в атмосферата?
- Много експерти смятат, че началото на търговията с емисии ще се отложи. Причината за това е, че ТЕЦ-овете в Централна и Източна Европа включително и българските още имат проблеми, за да преминат към един такъв режим. Първо, все още се работи по подобряването на тяхната енергийна ефективност и на коефициента им на полезно действие, за да може да се излъчват по-малко вредни емисии. След модернизацията може да се започне с изграждането на технологии за улавяне на въглеродния диоксид. Може би определената от ЕС дата ще се отложи заради исканията на енергийната индустрия.
Пак казвам, построяването на една АЕЦ е само плюс. Сега атомните централи и ТЕЦ-овете работят на базисен режим - работят без прекъсване и на максимално натоварване. Докато ВЕЦ-овете работят за покриването на върховото натоварване на системата. Ако имаме построена АЕЦ, то ще има един взаимоизгоден режим на работа на централата с ТЕЦ-овете. Например, ако определеното количество квоти за страна бъде достигнато, то се намалява производството от въглищните централи за сметка на това от АЕЦ-а. Това е едно много добро решение.
Трябва да се работи сериозно и за технологиите за улавяне на въглероден диоксид. В големите централи това ще бъде факт около 2025 г. Това е важно, за да не поставяме в неконкурентна позиция въглищата като гориво в сравнение с останалите ресурси. Защото въглищата остават най-големият енергиен източник на земята.
С подобни технологии ще се намали коефициентът на полезно действие на централата, но важното е, че няма да се отделят вредни емисии в атмосферата. Затова, първо, една централа трябва да бъде модернизирана, преди да се започне строителството на технологии за улавяне на въглеродния диоксид.

- Възможно ли е според вас по-лесно и бързо да бъдат построени два блока на централата в Козлодуй, отколкото на площадка “Белене”?
- Това е въпрос на технико-икономическа оценка. Ако няма информация за подобен вариант, трябва да се наеме една консултантска компания и да се прецени кое от двете е по-изгодно. Може да се откаже, че строеж на два блока в Козлодуй е по-добре. Не съм правил подобна оценка и не мога да ви отговоря конкретно.

- Значи е добре да се продължи строителството на АЕЦ „Белене“?
- По този въпрос Световният енергиен съвет е провел разговори още през февруари с Европейската комисия. Тогава пред комисаря по енергетика Андрис Пиебалгс поставихме въпроса за АЕЦ „Козлодуй“ и оттам се съгласиха, че страната има нужда от нова енергийна мощност. Може да се направи технико-икономическа обосновка и да се прецени дали не е по-добре да бъдат построени нови два блока на централата в АЕЦ „Козлодуй“. Въпросът е в реакторите, а не в площадката.

- Обосновано ли е според вас икономически строителството на АЕЦ „Белене“?
- Това е въпрос на финансиране. Ако не се построи сега, строежът й след пет години ще е по-скъп. Затова много се говори от финансовия министър Дянков. Той е напълно основателен в мнението си само за това, че трябва да намерят отнякъде примерно 3 млрд. евро за запълване на бюджета.
Централата в АЕЦ „Белене“ обаче ще бъде от т. нар. трето поколение. От този тип има завършени само два реактора в Холандия и те струват около 6 млрд. евро. Така че някои спекулации, че АЕЦ „Белене“ е в земетръсна зона и е опасна за околната среда са само несъстоятелни аргументи, използвани от някои лобита.
Истината е, че няма пари за строителството. Далеч съм от мисълта, че правителството затваря папката на АЕЦ „Белене“. Просто няма пари в тази криза. Но ако централата не бъде построена сега, след 15 години тя няма да струва 6 млрд. евро примерно, а ще бъде 12 млрд. евро. Все пак цените на ресурсите постоянно растат.

- Смятате ли, че немската компания RWE бе най-удачният вариант за стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“?
- RWE е една много добра компания. Тя е както френската „Арева“ и руската „Атомстройекспорт“. Трябва да се знае, че тези компании вече работят заедно. RWE е подписала контракта, но със сигурност ще има подизпълнители. В момента немската компания се готви да строи половината от атомните централи, които British Energy продаде. А тези централи произвеждат 29% от електроенергията на Англия.

- При посещението си в Турция руският премиер Владимир Путин подписа редица енергийни споразумения. Едно от тях бе за изграждане на петролопровод „Самсун-Джейхан“, който е алтернатива на „Бургас-Александруполис“. Възможно ли е някой от проектите да остане само на хартия?
- Турците искат да играят водеща роля в енергетиката. Това е и съвсем основателно, защото те са в най-добра позиция, за да могат да бъдат енергиен мост между Изтока и Запада. Отделно има и политически нюанси в исканията им. Решенията за момента са на ниво меморандум за разбирателство. С една дума това е политическо пожелание. Има много такива документи и те в много от случаите остават на хартия.
Всяка страна иска да направи този байпас. Тези проекти се правят, за да се намали преминаването на петролни танкери през Босфора. Там понякога корабите чакат с дни, което вдига и цената на петрола в крайна сметка.
По принцип е възможно и двата проекта да се осъществят, стига да има петрол. И най-важното тук е кой ще даде парите за проекта освен Русия. Ако Турция им предложи по-бързо финансиране за проекта, то тя ще бъде по-съблазнителна, отколкото България и Гърция, които не са готови да инвестират. „Бургас-Александруполис“ е технически напреднал, но има неща, които се променят и няма никаква гаранция от днес за утре.

- Влияят ли на проектите ниските цени на петрола?
- Според мен това не влияе. Цените на петрола варират непрекъснато. По-важното е физическата доставка на петрола. И българският, и турският проект имат за цел да понижат транспортните разходи, за да се избегне Босфорът.

- След подписаното през юли в Турция споразумение за строителството на газопровода “Набуко” смятате ли, че той набра преднина пред конкурента си “Южен поток”? Ще има ли достатъчно природен газ за “Набуко”?
- От една година насам „Набуко“ не само че не е по-напред от „Южен поток“ ами той изостава. Единствено за него е това споразумение в Анкара. Има много нерешени проблеми, особено при доставчиците. Аз лично слушах президента на Азербайджан Илхам Алиев пред руските медии, където той каза, че нямат никакво споразумение за момента за „Набуко“. А Азербайджан, считан за най-големия доставчик на природен газ за европейския газопровод, освен че никой не говорил с тях, те не са включени и в консорциума за тръбата.
Иран също не е сигурен доставчик. Има много въпросителни за проекта, докато „Южен поток“ напредва много повече. Според мен е важно и двата проекта да бъдат осъществени, но е важно откъде идва независимостта при доставките. „Набуко“ е втори спасителен коридор за Европа.
Важни доставчици за тръбата могат да бъдат Туркменистан, Иран и Азербайджан. Но те масово през последната година подписват споразумения с Русия и по този начин Москва ги „изпомпва“, за да получи достатъчно природен газ за „Южен поток“.

- Значи „Набуко“ остава без природен газ?
- За съжаление, за „Набуко“ много се страхувам да не остане само една опера. Европа има голяма нужда от тази тръба, но ЕС не иска да дава пари за него, няма гаранции. А доставчиците чакат именно Европа да плати този проект.

Интервюто взе: Георги Велев