-Г-н Пеков, смятате ли, че негативните финансови резултати на НЕК, „Мини „Марица- изток“ и „Булгартел“ могат да бъдат коригирани до края на годината?
-При „Булгартел“ загубата за шестмесечието е много малка -107 хил. лв. Основният проблем е Националната електрическа компания, която е ключова за цялата ни енергетика. По косвен път НЕК влияе и на „Мини „Марица-изток“, които също са на загуба. Каква е връзката? Когато НЕК няма пари да се разплаща с производители на енергия – като ТЕЦ „Марица-изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“, които са в рамките на холдинга, това рефлектира и върху мините. Засега този проблем все пак е избегнат, а централата е в добро финансово състояние. Независимо че започна изплащането на главниците по получените заеми за модернизацията, ТЕЦ „Марица-изток 2“ успява да преведе парите на „Мини „Марица-изток“.
Регулаторната дейност влияе съществено върху финансовите резултати на дружествата в енергетиката. Единственото, което може да направи БЕХ, е да намали разходите в компаниите, които влизат в състава му. Ще обърнем най-много внимание на дружествата, които са с най-ниски финансови резултати, като НЕК и мините. И двете компании вече представиха веднъж своите бизнес планове. На последващи заседания на борда на директорите ние взехме решение за допълнително актуализиране на бизнес плановете на дружествата и дадохме препоръки къде и какво трябва да се направи за подобряване на финансовото състояние.
Сега официално излезе информацията за шестмесечието. Трябва да се направи допълнителен анализ и преработка на бизнес плановете до края на годината, така че тези предприятия, които са на загуба, да излязат на печалба, макар и минимална. От мините вече представиха новия си план, съгласно който очакват в края на годината да са на печалба от около 2 млн. лв. При тях ще трябва допълнително да се свие инвестиционната програма.
Най-големият проблем си остава НЕК. В техния бизнес план е включено съкращение на разходите с 32-33 млн. лв. Това са разходи, свързани с инвестиционните средства само за тази година. А от ремонта на съоръжения е предложено да бъдат намалени разходите с около 13 млн. лв. Това няма да е достатъчно и ние искаме да се направят още допълнителни икономии. Личното ми мнение е, че с тези намаления на разходите НЕК трудно ще излезе на печалба в края на годината, но нека поне загубата бъде минимална. Дружеството, след намаляването на износа на ток и рязкото падане на цените в региона, вече не може да компенсира продажбите на вътрешния пазар, откъдето идват загубите.

-От НЕК имат ли намерение да поискат увеличение на някои от цените от ДКЕВР, за да не се стигне до декапитализация?
-Има възможност да се направи и това, но промените са на всеки шест месеца. Вече бе направено такова коригиране и сега следващият регулаторен период ще е от началото на 2010 година. Независимо от това се правят постъпки и се говори с комисията. От друга страна, знаете, че в условията на криза не може да се иска непрекъснато вдигане на цените.

-Как ще коментирате изказването на председателя на ДКЕВР Константин Шушулов, че приходите на НЕК са добри, но разходите им са прекалено големи?
-Съгласен съм, че разходите могат значително да се съкратят, но това едва ли ще е достатъчно. Съгласно представената от НЕК информация от всеки мегават купен и продаден ток в България НЕК губи 5 лв. Това е разликата между цената на купена и продадена енергия. Причините за това са високата цена на тока от възобновяемите енергийни източници, когенерациите на топлофикациите и плащането на висока суми за разполагаемост на централите. Заради тези и други фактори в края на краищата закупената енергия излиза по-скъпо от продадената и това оказва влияние на финансовото състояние на НЕК. И през миналата година е имало такава диспропорция, но в по-малки размери. Тогава тя беше компенсирана чрез големия по обем износ на електроенергия.

-Голяма част от разходите на НЕК не отиват ли за строителството на АЕЦ „Белене“, както се намекна вече от много места?
-Проектът „АЕЦ „Белене“ бе открит с решение на Министерския съвет, взето е решение да се строи и ние спазваме това решение. Разходите, в сравнение със загубите, които търпи НЕК, бих казал, че не са толкова високи. В момента АЕЦ „Белене“, общо взето, е на точката на замразяване. Там не се правят много големи разходи, а само се демонтира оборудването и има сключен договор за авансово плащане на основните съоръжения за ядрената част. Всичко останало е на границата на спиране. Просто сега целта е да се поддържа проектът и да не се правят големи разходи по него.

-10 млрд. евро ли ще струва проектът, както изказа мнение министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков?
-Изчисленията ни показват, че целият проект ще струва около 8-9 млрд. евро. Точната сума колко може да струва изграждането ще стане ясна след подписване на договорите и се знае какви са условията по заемите, включително и индексацията на цените по проекта. Докато нямаме подписан такъв документ, съмнявам се, че някой може да каже колко точно ще струва централата. Говори се за 8-8,5 млрд. евро, но това ще бъде цената, ако се одобри една приемлива за българската страна норма на индексиране. Ние искаме да постигнем добро споразумение за нас и това е причината досега да не сме подписали някои от допълненията, необходими за продължаването на проекта. Освен това проблем е и липсата на осигурено финансиране на проекта, един въпрос, по който се работи.

-Ще загуби или ще спечели страната ни, ако се замрази проектът „Белене“?
-Ако той се замрази, страната ни ще загуби при всички положения. Всяко отлагане на проекта, макар и с година, води до увеличаване на цената. Просто това е неминуемо. И все пак, за да се поддържа оборудването там за периода на замразяване, трябва да се инвестират определени суми. Ако говорим за по-дълъг период на замразяване, считам, че просто този проект няма да може да бъде възобновен. От 2004 г., когато започна размразяването му, все още нямаме първа копка и нямаме осигурен пълен обем финансиране. Ако пак се спре строителството, не знам как ще се мобилизират тези хора, организации и финансови институции да строят централата за трети път. Това не ми се вижда реално. Но всичко това зависи от решенията на правителството. Ние можем само да подпомагаме взимането на такова решение с данни и експертни оценки.
Икономически погледнато, дори и проектът да струва 8-9 млрд. евро, цената на тока от централата ще бъде такава, че се очаква АЕЦ „Белене“ все пак да бъде търсен и конкурентен производител на електроенергия.

-Каква очаквате да бъде цената?
-Сегашните изчисления показват, че цената ще бъде между 4 и 5 евроцента за всеки киловатчас. Това ще бъде производствената цена, но пак казвам, че има много неща преди това, които трябва да бъдат ясни. Съгласно методика, одобрена от Международната агенция за атомна енергия, използвана за извършване на оценка на проекта, е изчислено, че при цена на проекта от 9 млрд. евро, произведената в “Белене” електроенергия ще струва 4,5 евроцента/квтч, ако бъде построена в очакваните срокове.

-Има ли възможност БЕХ да строи петролопровода Бургас-Александруполис? Има ли холдингът експерти за него?
-За момента строителството на петролопровода не е под наш контрол. Ако се вземе решение за това от Министерския съвет, ще започнем да работим по него. Личното ми мнение е, че този проект не е за холдинга. Той е за пренос на течно гориво – петрол. В БЕХ нямаме експерти, които да се занимават с преработка и пренос на течни горива. Ако правителството реши да прехвърли проекта към нас, ще търсим специалисти, които да работят по него.

-Има ли развитие в момента около проекта за хидроенергийната каскада „Горна Арда“?
-По този въпрос се очаква развръзка всеки момент. Засега обаче все още няма нищо ново по този казус. За момента се водят само предварителни разговори. Турската компания, правоприемник на „Джейлан холдинг“, води разговори с консорциума „ЕВН - Алпине Бау“, има определено виждане по въпроса, но то още не е факт. Може би до месец и половина ще има повече яснота кой ще е новият участник в проекта на мястото на „Джейлан холдинг“. Не казваме, че незабавно ще започне строителството на каскадата, защото вероятно новият собственик ще иска да се запознае в подробности за свършеното до момента и да изготви план за реализация.

-Докъде стига държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ по отношение на извеждането от експлоатация на I и II блок на АЕЦ „Козлодуй“?
-Още през май сме подали искане за издаване на лиценз от Агенцията за ядрено регулиране за експлоатация на тези блокове като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци. Не мога да дам никакви прогнози кога ще има такъв лиценз, тъй като това е изцяло от компетенцията на председателя и експертите от агенцията, която знаете е напълно независим орган. Получаването на лиценз за извеждане от експлоатация е последващ процес, свързан с изготвянето да допълнителни документи и организация. Тогава вече ще можем да започнем дейностите по извеждане от експлоатация и демонтаж на оборудването в съответствие с одобрена от АЯР програма.
Относно национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци, в момента имаме избран консултант, който изготвя ОВОС. Вече е разгледан първият вариант на ОВОС за хранилището. Очакваме в края на тази година или началото на следващата да направим обществено обсъждане на доклада за ОВОС. Това трябва да се съгласува и с румънската страна по силата на международна конвенция за оценка на въздействието на околната среда в трансграничен контекст. Предполагам, че и там ще има обсъждане. По предварителни резултати от изследването на разглежданите площадки вероятно ще бъде предложено на АЯР да одобри площадката, разположена на хълма срещу АЕЦ „Козлодуй“ - т. нар. местност Радиана.

Интервюто взе: Георги Велев