Цветан Цветанов, икономически експерт от РЗС: В условия на криза се оказа, че банковият сектор е незасегнат
Цветан Цветанов е роден през 1966 г. През 1990 г. завършва Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” и става командир на щурманска бойна част на базов миночистач във Военноморския флот. От 1991 г. започва работа в хранително-вкусовата промишленост като управител в европейска компания. През 1993 г. започва собствен бизнес в сектора. Занимава се още със строителство и мениджмънт в областта на земеделието. Член е на клуб „Св. Патриарх”. Г-н Цветанов е семеен, има две деца.
- Господин Цветанов, РЗС обяви, че дава на ГЕРБ шест месеца кредит на доверие. Какви решения обаче от страна на управляващите не бихте подкрепили?
- Българският народ даде достатъчно висока подкрепа на политическа партия ГЕРБ, което ни накара да отпуснем своя 6-месечен кредит на доверие към управляващите. Но, естествено, не бихме подкрепили популистки решения и такива, които пряко биха засегнали жизненото равнище на социално слабите и пенсионерите.
- Кои са най-сериозните икономически предизвикателства пред новия кабинет?
- Най-сериозният проблем в момента е да се запуши дупката в бюджета от 2,5 млрд. лв. В условия на икономическа криза правителството трябва да търси, от една страна, начини да увеличи приходите в хазната и, от друга страна, да намали харчовете. Привличането на повече средства може да стане чрез механизми за повишавае на събираемостта на данъците, на постъпленията от ДДС, от митниците. РЗС много пъти сме твърдели, че ако съумеем да запушим дупките в НАП, ще успеем да решим много от икономическите си проблеми. Що се отнася до разходната част на бюджета, правителството прави добри стъпки чрез съкращаване и ревизия на харчовете в различните министерства. Пример за това са последните изказвания на новия министър на екологията и водите Нона Караджова, която заяви, че предишният екип безхаберно е раздавал средства, а пречиствателните станции, за които ЕК ни дава срок да бъдат изградени до 2010 г., са на неправилни места. Трябва да има възмездие и справедливост. Дори законът за амнистията, който старите управляващи гласуваха, не може да бъде параван за хората, злоупотребявали с парите и на българския, и на европейския данъкоплатец.
- Т.е. ще настоявате ли те да бъдат подведени под отговорност?
- Това ще бъде нашата основна теза в близките 6 месеца. В крайна сметка хората очакват да видят, че в България има справедливост.
- Смятате ли, че направените промени, т.е. по-малкият брой зам.-министри, закриването на ведомства и свиването на административните разходи, са достатъчна мярка за покриването на поне половината от дупката в бюджета?
- Намаляването на щата в министерствата би могло да даде положителен ефект. Помислете си, ако имаме 20 пера, от които можем да спестим по 1%, това прави 20%. Стъпките на правителството в тази посока са правилни и съм сигурен, че всички сфери, където могат да се направят икономии, са проучени и ще бъдат реализирани. Но това трябва да става единствено за сметка на администрацията, без да се загърбва социалната функция, което всяко правителство трябва да изпълнява. В крайна сметка хората, от които ще се лишат ведомствата, са висококвалифицирани и могат да си намерят работа дори в частния бизнес.
- И кои са останалите спешни решения, които кабинетът трябва да вземе за смекчаване на ефектите от кризата?
- Трябва да бъдат направени съответните стъпки, които иска от нас ЕК, за да бъдат отблокирани средствата по еврофондовете. Затова трябва да спечелим доверието на Европа – чрез конкретни резултати, свързани с правосъдието, вътрешния ред и корупцията. А начинът за излизане от икономическа криза е един. Спешно трябва да се ускорят инвестициите в инфраструктурата. Там се ангажира много голям обем работна ръка, свързана е с други отрасли и обслужващи дейности и по принцип там, където има подобни проекти, се наблюдава цялостно повишаване на стандарта на живот. Още повече че бизнесът има нужда от качествени пътища, тъй като всяка фирма, която заделя голяма част за ремонт на транспортните си средства, предпазливо би пристъпила към разширяване на дейността си. Т.е., когато инфраструктурата е на европейско равнище, това ще доведе както до външни инвестиции, така и до подобряване на вътрешната бизнес среда.
- Но съществуват съмнения за обръчи от фирми, борещи се за инфраструктурни проекти, близки до някои ексуправляващи.
- Практиката едни и същи фирми посредством подизпълнители да отговарят за големи инфраструктурни проекти е неправилна. Затова и търговете трябва да бъдат кристално ясни и да има публичност от самото начало на процедурата до края, както е по закон. Така ще се даде шанс и на по-малките фирми.
- През февруари лидерът на РЗС Яне Янев съобщи, че висши служители на НАП участват в престъпна схема, чрез която се източва ДДС в особено големи размери. Смятате ли, че идеята да се свърже информационната система на НАП и на Агенция „Митници“ е добра?
- Подкрепям подобна идея, но трябва обществото да бъде убедено, че служителите, които обработват огромния масив от информация, са добронамерени. Задължително е да се търси персонална отговорност, колкото и предишните управляващи да се опитваха да се скрият зад колективни решения. Винаги може да се стигне до конкретния виновник.
- Поддържате ли тезата за намаляване на ДДС от 20% на 18%?
- Не смятам, че подобна мярка ще се отрази съществено на приходите в бюджета. По-скоро трябва да се направят стъпки за повишаване на събираемостта. В тази посока фирмите да бъдат спокойни, че ДДС ще им се върне в разумен срок, така че те да могат да го ползват. Като според мен трябва да има диференцирана ставка за различните отрасли на икономиката. Нормална европейска практика е учебниците и лекарствата да бъдат третирани с различно ниво на ДДС, което би довело до облекчение в живота на обикновения гражданин. Когато бизнесът е спокоен за данъчната тежест, много по-разумно би си плащал задълженията.
- Но, от една страна, фирмите са притиснати от високите лихви по кредитите, от друга страна, от забавеното връщане на ДДС и свитото вътрешно потребление и външни пазари.
- Затова не трябва да се слагат под общ знаменател всички икономически субекти. Основният лихвен процент у нас удари рекордно ниски нива,а същевременно лихвите остават високи. Всичко това може да доведе до едно много опасно явление, наречено стагфлация – където спадът на производството се съчетава с висока инфлация. Затова макроикономистите трябва да изложат становище по този въпрос и ако се наложи, министърът на финансите да предприеме необходимите мерки. Крайно време е банките в България да започнат да действат по нормалните европейски правила. Не бива да има такава огромна разлика между лихвите на централната банка и тези към крайния потребител.
- Банките казват, че рискът е прекалено голям...
- Колкото повече вдигат лихвените нива, толкова повече ще нараства и рискът. Така че бих поспорил дали това е истинската причина за високите проценти.
Ако погледнем отчетите на БНБ за шестмесечието, ще видите, че има банки в страната, които в условия на икономическа криза са спечелили по 100 млн. евро само в България. Излиза, че единственият незасегнат сектор е банковият. Не може финансовите институции да използват всеки един претекст да упражняват преса върху българския бизнес. Трябва да има диалог, да се спазват европейски правила и национална отговорна политика на родните трезори.
- Кой тогава носи отговорността за регулацията на банковата система?
- Комисията по финансов надзор според мен е тази, която трябва да контролира, доколкото й е позволено от закона, банковия сектор. Там са скрити надеждите за положителен диалог с банките.
- Едно от първите решения на управляващите беше ревизия на договорите по големите енергийни проекти като „Бургас – Александруполис“, „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. По този начин не рискуваме ли плащането на огромни неустойки? Все пак това са международни проекти с участието на Русия.
- Тук трябва внимателно да се преценят ползите и вредите от всяко едно решение, защото не можем да слагаме под общ знаменател „Бургас – Александруполис“ и АЕЦ „Белене“. Специално за електроцентралата се оказа, че трябва да плащаме неустойки, които в договора са описани по доста неясен начин. Но когато говорим за големите енергийни проекти, трябва да изхождаме от политиката на Европейския съюз. Не бива да излизаме от този контекст. Знаем, че за ЕС в момента ядрената енергетика е приоритет. Друг е въпросът дали ще предпочетем руски или западни технологии. Според мен приоритет си остава осигуряването на енергийна независимост и диверсификация на енергоизточниците. За съжаление 99% от тях са свързани с Русия.
Интервюто взе: Диана Йосифова