- Господин Палазов, какви мерки се вземат у нас за справяне с проблемите на Черно море?
- В България се прилага рамковата директива за водите на ЕС. Има басейнова дирекция „Български черноморски регион“, която има грижата да локализира източниците на замърсяване. Изработен е план за управление на водите в региона, проследяват се замърсителите, които идват от реките. Необходими са много изследвания, които не се финансират от Министерството на околната среда и водите. Очакваме сега при новото правителство там да се активизират, защото изследванията са задължителни по директивата за водите и трябва всяка година да се правят. Осъществява се също химически и биологически мониторинг. Нашият институт изследва биологичната част, а това наблюдение струва на година около 200-250 000 лева. Лабораториите на регионалните инспекции по околна среда наблюдават химическото замърсяване, микробиологията е в компетенциите на регионалните инспекции по опазване на общественото здраве.

- Защо обаче замърсяването не се предотвратява?
- Не може да се каже, че не се вземат мерки, но те не са достатъчни, защото трябват повече пари. Има значение, разбира се, и слабата екологична култура. Друг сериозен проблем са отпадъците по плажовете, особено там, където няма концесия. Пълно е с пластмасови торбички, бутилки. Задължително трябва да има и санкции. Също да се възпитават младите хора, така както се прави в Европа.

- Прави впечатление, че водите на моретата в Гърция и Турция са много по-бистри в сравнение с нашето Черно море?
- Черно море по принцип е по-мътно, отколкото Бяло или Средиземно море, защото по-студените морета има повече планктон. Черно море е особено със слабата си видимост, която обикновено е до 5 метра, прозрачността рядко надминава 10 метра. Когато цъфти планктонът прави водата съвсем мътна, дори кафява понякога. Замърсяването повишава количеството на химическите съставки, а те предизвикват развитие на планктона.