Ивайло Константинов, председател на Националното сдружение на автопревозвачите и президент на Транспортно-туристически консорциум „Юнион Ивкони”: 70% от превозите за чужбина се извършват от нелегални фирми


Ивайло Константинов е роден през 1971 г. в Дупница. Завършил е УНСС, специалност икономика на труда и е специализирал международен туризъм. В момента е президент на Транспортно-туристически консорциум „Юнион Ивкони”. Президент на волейболен клуб „Марек-Юнион-Ивкони“. Председател на Националното сдружение на автопревозвачите.

-Г-н Константинов, какво правят превозвачите по време на кризата? Обикновено през лятото хората пътуват повече, как се отразява това на бизнеса?
-Нещата в нашия бранш са доста драматични. При по-големите компании не се усеща толкова силно спадът, но при малките нещата вече излизат от контрол. Значителна част от фирмите се борят да оцелеят, но не са с големи шансовете им. Туристическите превози, които са заемали сериозен дял в сектора, в момента работят на цени около 20% по-ниски спрямо миналата година. И въпреки това всички се оплакват от липса на ангажименти, включително и тези, които работят по курортите.
При международните линейни превози спадът е също драстичен, средно 15% е през първата половина на годината спрямо същия период на 2008 г. За една голяма фирма с месечен обем от няколко милиона лева свиване с 15% е доста сериозна цифра и се отразява на цялото поведение на пазара.
При линиите в страната намалението не е толкова голямо, то е около 4 – 5% и се дължи на цял куп гимнастики, които всеки от нас реализира. Ние например още през миналата година стартирахме инициативата „Да пропътуваме през кризата“, която намери доста последователи и в момента цените на градските превози в страната са много ниски. Ние сме страната с най-евтиния пътнически транспорт в целия ЕС. И не само - цените у нас са с 30% по-ниски, отколкото в Сърбия и наполовина спрямо Турция.

-Възможни ли са фалити на по-малки фирми, които трудно биха издържали да работят при прекалено ниски цени?

-Аз мисля, че вече има фалити. Но браншът така е структуриран, че тези „тихи смърти“ никой не ги вижда. На практика една фирма - собственик на един автобус, спира да работи, когато приходите не покриват разходите. Не очаквам обаче да има фалити на по-големи компании, най-малко защото всеки има гаранционен фонд, на който разчита, или пък сателитен бизнес, който издържа основния. А и самите банкови институции и лизинговите къщи са по-сговорчиви с големите фирми.

-Какво се случва със сивия сектор в транспортния бранш. Не е тайна, че доста превозвачи работят нелегално?

-При нас голямата драма идва не толкова от кризата, а от това, че не се прилага адекватно законодателството. В бранша сме подложени на 4-5 типа конкуренция, от които само една е коректната, защото това е надпреварата между нас самите, легалните фирми. Има хора с леки коли и микробуси, които возят на цената на билета и се крият зад една слабо регламентирана законова форма, наречена „специализиран превоз“. В тези случаи превозвачът трябва да има договор с работодателя и да издава специални карти на работещите. Истината е, че тези фирми не издават нито карти, нито билети.

-Какво очакват превозвачите от новите управляващи?

-От името на бранша вече сме представили нашите очаквания пред екипа от експерти на ГЕРБ, които работят в сектора транспорт. Настояваме се да бъдат въведени регламенти, защото браншът силно се нуждае от регулация. Искаме да има закон и наредби, които да се спазват. Всички превозвачи разбраха, че мътната вода не е от полза за никого. Има и доста парадокси, които трябва да бъдат изчистени. Например 70% от фирмите не са регистрирани по ДДС. Представете си до мен застава превозвач с автобус на 30 г. и казва, че няма обороти за регистрация, неговият билет е 10 лв., а моят е 12 лв.
Очакваме бързо и спешно наредба за категоризация на автогарите. В момента повечето собственици на автогари притежават и транспортни фирми и така имат начин да прокарват своята бизнес политика. Наемът може да е толкова висок, че да е непосилен за конкурентите. Вече няколко пъти сме повдигали въпроса, че приходът от един курс не обезпечава разхода за автогарово обслужване. Ето ви само един пример: приходите от 10 пътници по курса София - Бургас покриват гаровото обслужване. Според нормативната уредба всеки може да вдигне сглобяема конструкция от 20 кв. метра, да очертае две паркоместа и да иска по 20 лв. за десет минути престой.
Очакваме бързо да бъде криминализирано деянието „нелегален превоз на пътници“. Не е нормално всеки останал без работа на втория ден да става превозвач. Според официални данни на гранична полиция 70% от превозите за чужбина се реализират от микробуси, т. е. от нелегалните превозвачи. В момента освен нашата компания по международните линии останаха да оперират само още две-три фирми, всички други фалираха. Един шофьор, който пътува по 60 часа, без да спира, каква сигурност може да осигури на пътниците? Има десетки случаи на катастрофи, но те не стават известни на обществото. Пуснали сме змията в стаята и после се чудим защо някои автобуси се палят в движение и падат в пропасти. Така ще бъде, докато някой се сети, че едно транспортно предприятие е нещо, което изисква по-голям ресурс и отговорност. Очакваме да има и лимит за брой седалки, т. е. за брой транспортни средства, за да се окрупняват по-малките фирми. Те самите вече осъзнават, че е по-добре да направят някакви сдружения, за да бъдат по-конкурентоспособни, по-печеливши и да спазват нормативните изисквания. Въпреки че наредбата изисква половинчасово отстояние в едно направление, не е нормално да има по 5 автобуса в един и същи час.
-Как устоявате на конкуренцията на БДЖ?
-Това е другият драстичен проблем. Пълно противопоказно е държавата да спонсорира търговската дейност според европейските директиви. Правителствата субсидират пътуванията на социално слабите слоеве от населението. Нашето субсидира абсолютно всички. БДЖ продава в пъти под себестойност, разликата се дотира от бюджета.

-Смятате ли, че трябва да има ново лицензиране на транспортните фирми?
-Силно се надяваме, защото това, което се случва у нас, не е транспорт.
Вярваме и ще настояваме за държавна подкрепа. Например, който купи туристически автобус в Гърция, получава от правителството 50% от парите. У нас, от една страна, цената на превоза е по-ниска, а от друга - никой с нищо не помага. Думата „пътнически транспорт“ не фигурира в нито един ред от оперативните програми.

Интервюто взе: Маргарита Димитрова

Станете почитател на Класа