Маргарита Димитрова

Заместник-ръководителят на отдел „България" в Главна дирекция „Регионална политика" на ЕК Карстен Расмусен, който пристигна у нас в понеделник, съобщи вчера, че до ноември ЕС ще публикува специален доклад, в който черно на бяло ще пише какво сме направили с европарите след близо тригодишното членство на страната ни в ЕС. Дори да сме умерени оптимисти трябва да признаем, че по-скоро анализът ще покаже защо не сме успели да се справим.
Този доклад ще включва не само седемте оперативни програми, които обхващат периода 2007 – 2013 г., но и предприсъединителните САПАРД, ФАР и ИСПА.
И ако за ИСПА в 12 без 5 успяхме да изпълним изискванията и Брюксел възстанови финансиране в размер на 115 млн. евро, съвсем не стоят така нещата със САПАРД. А това е една изключително важна програма, която трябваше да подготви българското земеделие за жестоката конкуренция на единния европейски пазар.
Миналата година ЕК блокира 140 млн. евро по три мерки, защото служители на ОЛАФ установиха злоупотреби с европейски пари, а чиновниците на Държавен фонд „Земеделие" нарочно или не, са проспали нарушенията.
Може да се каже, че вицепремиерът Меглена Плугчиева прие почти лично проблемите на тази програма. Вероятно, защото в един период от кариерата си тя беше заместник-министър на земеделието и наблюдаваше старта на САПАРД. Освен това Плугчиева повече от всички е наясно с европравилата на играта и знае, че Брюксел нито вярва в сълзи, нито пък прави подаръци. Тя беше човекът, който със зъби и нокти се бореше да промени мисленето на българската администрация. Успя да наложи виждането си шефът на програмата да се избира с конкурс, а чиновниците от средния ешелон да имат статута на държавни служители, за да работят необезпокоявани от разнопосочни претенции. Не успя обаче да спре политическите боричкания за това кой да ръководи фонда, който често беше наричан „държава в държавата“. Случайно ли е например, че до ден-днешен заместник-директорът, който наблюдава САПАРД, все още няма легитимация от Брюксел да подписва плащанията?

Успех за Румъния, пак жълт картон за България

В деня, в който се разбра, че ЕК размразява 171 млн. евро по САПАРД за Румъния, стана известно, че казусът с България остава без решение до второ нареждане. Експертите на ОЛАФ са открили, че има разминаване между случаите за нередности, установени от Европейската служба за борба с измамите, и доклада на ДФ “Земеделие“. По тази причина не могат да бъдат размразени сега блокираните 140 млн. евро по САПАРД. В момента чакаме екип на ОЛАФ, който на място и заедно с българските експерти ще установяват къде са се проявили новите пробойни.
Заради съмнителните проекти обаче хиляди други коректно направени инвестиции остават без възстановено финансиране. А както е известно, те са реализирани основно със скъпоструващи банкови кредити. Обяснимо е, че т. нар. бенефициенти съвсем изгубиха търпение. Правителството отдели едни 100 млн. лв. от бюджета, за да започне да изплаща част от тях, но в момента и тези преводи са стопирани. Вероятно в изчакване на новата власт.

В Брюксел не раздават „Оскар“-и

Какво ще прави бъдещият премиер, ако Брюксел продължи да бави възстановяването на плащанията? Постъпленията в хазната се топят като ланския сняг и с просто око се вижда, че няма да е по силите на държавните сметки да покрият всички направени разходи по САПАРД.
Заразен от еуфорията на изборната си победа в края на миналата седмица, Борисов побърза да съобщи, че като награда за българите пускат парите от САПАРД. Оказа се, че лидерът на ГЕРБ и бъдещ премиер е леко подведен. За негово съжаление в Брюксел не раздават „Оскар“-ите. Там правят ясно разграничение между намерение и решение. А решение по казуса с България ще има, едва когато в ЕК са напълно уверени, че системата работи по правилния начин. От там искат да видят и конкретни доказателства за съответните последващи действия в случаите на нередности, за които е била уведомена прокуратурата. Това го каза лично комисарят по земеделие Мариан Фишер Боел. Едва ли е възможно да има по-ясен и категоричен отговор. Преведено на нашенски, това означава: докажете, че има контрол върху европарите, и вкарайте в затвора престъпниците.

Сам войнът не прави цяла войска

„Мога само да призова така както лъвски аз съм се борила в ЕК, така да го направят и другите“. Тези думи, казани от Плугчиева в деня, в който тя разбра, че Румъния получава замразените пари по САПАРД, а България – не, са много показателни. В тях може да се търси отговорът на въпроса защо страната ни стана лош пример за мудно и съмнително усвояване на европейските фондове.
Румънският министър на земеделието изтри праговете на Еврокомисията, говорят в Брюксел и се чудят на вечното мълчание на българския му колега. Случайно ли е тогава, че северните ни съседи са се прицелили в поста комисар по земеделие и имат сериозен шанс да го постигнат.
Какъвто и да е краят на сагата САПАРД, той със сигурност ще остане една тежка обеца за българската администрация. А бъдещият премиер ще трябва да разбере, че висшият и средният ешелон трябва да гледат в една и съща посока. Само тогава ще подават разбираеми сигнали към Брюксел.