- Господин Иванов, прибирането на ечемика почти привършва, все още няма реално изкупуване, но и това ще стане скоро. Имате ли представа какви цени ще предложат пивоварите?
- Ечемикът е основна суровина за бирената промишленост и пивоварите много внимателно следят какво се случва. Малко притеснени са заради сушата през пролетта и още не са ясни стартовите цени, на които ще започне изкупуването. Но пивоварите са един много сигурен клиент. Важно е българските фермери да разберат това и да започнат да произвеждат сортове ечемик специално за бирената индустрия. Позволявам си и да ги посъветвам да сключват дългосрочни договори с компаниите, каквато е практиката в Западна Европа. Колкото до изкупната цена пазарът ще я определи, но доколкото знам реколтата в Европа е добра, така че възможностите за износ ще бъдат ограничени. Едва ли ще достигнем миналогодишните 300 – 340 лв. на тон, това са твърде високи нива, особено в тези кризисни времена. Очакваме цените на ечемика да са по-ниски от 270 лв. на тон.

- Световната криза слага отпечатък върху много сектори от икономиката. Как се отразява на пивоварната индустрия?
- През първите месеци на 2009 г. имаше известен спад, но през май и юни вече наваксваме изоставането. Но в началото на годината традиционно са слаби продажбите, така че още не можем да говорим за тенденция, породена от кризата. През 2008 г. имахме едва 1% ръст спрямо 2007 г. и може да се счита, че това беше причинено от началото на кризата. За сравнение през 2007 г. спрямо 2006 г. индустрията постигна 11% ръст. За първи път от 4-5 години през 2008 г. толкова рязко намалява темпът на растеж на потреблението на бира в България.

- Повече от 98% от производството на бира е насочено за вътрешния пазар. Възможно ли е вече да е достигнат пределът на потреблението?
- Мисля, че има все още потенциал за растеж, защото с годишно потребление от 73 л на човек от населението, ние сме в средата на таблицата в Европа. Туристите са един сериозен резерв и много ще зависи колко ще бъдат те. Най-вероятно кризата ще се отрази и на пивоварната промишленост, защото бирата не е стока от първа необходимост. Според експерти още не сме стигнали дъното и се очаква следващите няколко месеца да са най-тежки. Има вероятност да отчетем спад в края на годината, нашата програма максимум е да се задържим на миналогодишното ниво.

- Компаниите в бранша имат силни инвестиционни програми. Какво се случва сега с плановете им?
- За 10 години в тази промишленост бяха инвестирани 500 млн. лв., основната част от заводите са преоборудвани със съвременна техника и са над средното европейско равнище. Но в момента дружествата се държат изключително внимателно и ограничават максимално инвестициите, защото трябва да намалят ефекта на кризата. 2500 са пряко заети в тази индустрия, но не очаквам да има големи съкращения на работници. Пивовар не може да се обучи за един-два дни и компаниите ще се опитат да запазят работната си ръка. Разбира се, при условие че няма рязък спад в потреблението.

- Ще има ли промяна в цената на пивото?
- Всяка една компания определя цените, на които продава. Разбира се, много зависи от цената на суровината – на ечемика и на хмела. Между другото жестока градушка е съсипала 25% от хмела на най-големия германски производител. Но те са направили огромни инвестиции в Америка и там насажденията са вече в пълната си сила. Надявам се да няма съществено поскъпване на хмела. В България за съжаление бяха разрушени около 1200 ха хмелови насаждения. А бяхме една от малкото страни в света с бетонни хмелови конструкции. Сега поддържаме насаждения само в региона на Велинград. Ако не се възстановят хмеловите растения в Германия, възможно е цената да тръгне нагоре и това може да окаже някакво въздействие върху цената на бирата, но то ще е минимално.

- Каква бира предпочита българинът?
- В България работят първият, третият и четвъртият производител на бира в света и те владеят 80% от пазара ни. Те наложиха стандарти, които са не само европейски, но и световни, и никой не смее да си прави експерименти с качеството. Нашият потребител е доста „разглезен“ в този смисъл и веднага наказва всякакви опити да се променят неговите вкусови нагласи. През последните години българинът остана верен на родните марки, които заемат около 90% от вътрешното потребление. Външният вид на бутилките обаче се промени изцяло, провежда се много силна маркетингова стратегия и в крайна сметка българинът има един изключително качествен продукт.

- Жива бира, бира с ванилия, мед, боровинки и т. н. продукти се превръщат в хит на западноевропейския пазар. Защо на българския липсват подобни предложения?
- Лично аз много харесвам живата бира. Но нашият потребител не я приема. Мисля си, защото много му прилича на бозата и сякаш я приема за развалена бира. Това е останало още от социалистическо време, когато пивото имаше малка трайност и често се забелязваха утайки. Два завода се опитаха да произвеждат жива бира, единият вече се отказа. Тъмните пива също нямат популярност у нас. Българинът обича светло пиво от традиционните български марки. Сегментът, в който влизат лицензните и специалните пива, заема едва около 10%. Опитите за лимонова бира или бира с вкус на ягода, също претърпяха неуспех. Нашите потребители са сериозни пиячи.

- У нас е често в един сектор да има най-малко по две браншови организации. Съюзът на пивоварите е само един и в него членуват всички производители с изключение на „Леденика“.
- Очакваме от 1 януари и тази пивоварна да се включи. Има нещо много особено, което вече седем години наблюдавам. Мисля, че това е един от най-конкурентните браншове в страната. Компаниите се състезават на ниво продукти и качество, но няма удари под кръста. Свирепо конкуриращи се компании се обединяват и работят много активно заедно, когато става дума за общите цели на пивоварната индустрия. Това е много характерно в световен мащаб за бранша. Никой не смее да подлага на съмнение идеята „бира“.

Интервюто взе Маргарита Димитрова