---

Лъчезар Иванов е роден на 13 август 1962 г. в София. Завършил е Медицинска академия в София, специалност вътрешни болести. Има второ висше в МА: специалност медицински мениджмънт. Депутат от НДСВ в 40-ото НС до 2007 г., когато напуска парламентарната група. Експерт по здравните въпроси в ГЕРБ.

---

- Г-н Иванов, каква сума според вас от държавния бюджет трябва да се заделя за здравеопазването?
- Знаете добре, че към днешна дата парите, заделени за здравеопазване, са равни на 4,27 процента от БВП. Системата е недофинансирана, в нея няма прозрачност, няма контрол. Нека не се заблуждаваме, че със създаването на поредния контролен орган - Инспектората към Министерството на здравеопазването, който кабинетът гласува наскоро, ще се оправят нещата. Това е поредната куха структура, която „яде“ пари и няма прозрачност. Смятам, че трябва да се изчистим от всички паразитни структури, които харчат непрозрачно за обществото държавни средства. Там ще търсим оптимизация и намаляване на харчовете и ще пренасочваме пари, където са необходими – за пряко лечение на пациентите.

- Смятате ли, че ако направите такава оптимизация, досега заложеният процент за здравеопазване от БВП ще бъде достатъчен?
- Смятам, че при реформиране на системата ще бъде направена оценка дали в първите години, дай Боже, политическа партия ГЕРБ да спечели изборите и да може сама да управлява, да бъде увеличен процентът на БВП за здравеопазване. Защото, струва ми се, много средства се пилеят и потъват някъде поради неефективността на самата система. Ние казваме, че ще я оптимизираме и ще я направим прозрачна и така ще спестим от средствата. Ще създадем работещи структури, ще направим задължителна акредитацията на лечебните заведения, ще направим публични разходите за всичко, като създадем съответно публични информационни системи. От там всъщност ще дойде намаляването на разходите. Като перспектива това колко и как, ще го кажат финансистите и икономическите специалисти на политическа партия ГЕРБ.

- Кое е най-спешното нещо в системата, което не търпи отлагане и трябва веднага да бъде променено?
- Първо: необходимо е да се направи законодателна уредба за пациентите. Това е приоритет. Второто нещо, с което ще се захванем, е финансовият проблем с Националната здравноосигурителна каса, тъй като очакванията на експертния екип по здравеопазване са, че до септември парите за здраве на касата ще свършат. Така че ще бъдем поставени пред изпитание, защото когато бюджетът на една държава не се изпълнява и парите за здравеопазване свършат – ще трябва да търсим средства, за да можем да изкараме годината. Това ще бъде най-важното - да се намерят пари за финансиране на системата до края на изтичащата година.

- Откъде могат да бъдат намерени пари и трябва ли да се посегне на резерва на касата от 300 млн. лв. в БНБ?
- За да ползваме резерва, който е събран от здравната каса и се съхранява в БНБ, трябва и обществен дебат. Дебат за начина, по който да бъде изразходван, защото в крайна сметка тези пари са предназначени за НЗОК, за хората.

- Ще предложите ли закон за пациентите?
- Крайно време е пациентите да имат една юридическа защита. Още утре, образно казано, можем да станем пациенти и вие, и аз, и ще ни е необходима правна защита, каквато в момента няма. Това ще бъде един от приоритетите ни - да приемем такъв закон и в същото време да направим и адекватна система за защита на лекарите, които работят. Ще приложим принципа, който се прилага в Европа за Гаранционния фонд. Така всеки лекар, който работи в България, ще има своя финансова защита, защото тези застраховки ще станат задължителни за всички лекари, които искат да упражняват професията си. Така пациентът ще има възможност да бъде обезщетен.

- Какви са ви идеите за успешно прилагане на здравната реформа у нас?
- Ние трябва да имаме първо съгласие на двете страни – от лекарите и от пациентите, за да може да бъде постигнат необходимият баланс. Едва тогава реформата ще завърши в България.
За да постигнем този баланс, трябва внимателно да разясняваме всяка стъпка от това какво ще променяме. Тези решения няма да бъдат взимани както досега кабинетно, а по прозрачен начин, чрез участието на пациентски организации, лекарски съюз, неправителствени организации и медици.
У нас се наблюдава парадокс – пациентите са недоволни точно толкова, колкото и лекарите. С намирането на приемливите за обществото компромиси ще бъде довършена реформата в България. Така или иначе, в нашата програма сме заложили повишаване на качеството и достъпността на здравните услуги, строг контрол на предоставянето им и на лекарствените средства на пазара. Смятам, че въвеждането на национална здравна карта е задължително. Така заедно с електронните картони всеки лекар ще може да следи развитието на болестта на пациента, ще разбира как е бил лекуван досега, какво са предлагали като лечение неговите колеги.

- Подписването на Националния рамков договор 2009 решение за излизане от кризата ли е?
- Диалогът ще реши проблемите. Той беше нарушен от управлението на тройната коалиция. Нямаше чуваемост и за това нищо не се случи в мандата им в областта на здравеопазването. Ако трябва да бъдем по-точни - това е едно от най-слабите звена на работа на досегашните управляващи, което слагам редом с корупцията. Мисля, че здравеопазването достигна своята най-ниска точка. И нещо повече – системата започна да се изражда.

- Какво мислите за новия Позитивен лекарствен списък и всички проблеми, които възникнаха, след като той влезе в сила?
- Тук искам да кажа, че лекарственият списък, които имаме в момента, доведе до това над 6000 деца, болни от астма, да бъдат засегнати от поредната глупост на касата. Дневната им доза не е предвидена и те не могат да си взимат медикаментите. И още един голям проблем – 10 хиляди болни от Паркинсон по същия начин не могат да получават лекарствата си. Според новите обстоятелства тези болни ще трябва да доплащат между 20 и 40 лв. за лекарство. Не може такива големи групи от хора да бъдат оставени без лекарства. А в същото време да се говори за безплатни лекарства! За хаоса с лекарствата, плащани на 100% от НЗОК, които са с по-висока цена още при дистрибутора, се алармира от месеци от Българския фармакологичен съюз. Аптеките, сключили договор с НЗОК, не могат да продават лекарства на по-висока цена от тези, записани в позитивния лекарствен списък. От министерството твърдят, че пациентът трябва да доплаща. Плащанията за лекарствата идват със закъснение от един - два месеца и тук не става ясно откъде фармацевтите ще могат да боравят с такива свободни средства, за да заредят и изплатят на дистрибутора необходимите суми за лекарства. Фармацевтите не са съгласни да продават на по-ниска цена от тази, която купуват, и така доплащането остава за сметка на пациента. До момента парите от здравната каса бяха давани на дистрибуторите. Парите трябва да ги взимат всъщност аптекарите. За това аз считам, че ще изпаднем в едно още по-затруднено състояние със снабдяване с лекарствата.

- Как могат да бъдат задържани лекарите, които отиват в чужбина?
Изключително голям проблем и за да успеем да ги задържим, трябва да има адекватно заплащане на лекарите. Задължителни са и другите пунктове – създаване на по-добри условия на труд, даване на възможност за повишаване на квалификацията, възможности за обмяна на опит с колеги от ЕС. Болниците се финансират по клинични пътеки, а тези пътеки са недофинансирани. Ако ГЕРБ спечели изборите, след преоценка на пътеките ще видим дали оптимизацията за 100-процентовото им изплащане е единственото решение. Има и варианти за плавен преход към диагностично свързаните пътеки, за да има една действителна оценка на труда на лекаря, защото в момента той не влиза в тях.

- Кои са най-големите грехове на д-р Евгений Желев ?
Може би той е един-единствен – че не пожела за периода на своето властване да реши дори един проблем в здравеопазването. Той заложи на „печелившата тактика” – като не правиш нищо, не бъркаш. Евгений Желев има опит само от двата си мандата като кмет и за това прехвърли отговорностите си на д-р Букарев. В екипа му има и още един лекар, който беше заместник областен управител на София – Стоян Стоянов, който е зам.-министър от ДПС и отговаря за болничния сектор. Е, какво очаквате от такава компания.

- Колко здравни фонда трябва да има на пазара като конкуренти на НЗОК?
- В една пазарна икономика броят на здравноосигурителните фондове трябва да се определя не по административен път, а от пазарния дял, който заемат.

Интервюто взе Елза Людмилова