Очаквано фиаско претърпя идеята на министъра на туризма Николина Ангелкова (и на определени хотелиери в бранша) държавата, а не пазарът да определят минимални цени за нощувка в хотелите с 3, 4 и 5 звезди. Публичният шамар по пазарна икономика дойде от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която с порой от аргументи отсвири гранде идеята на Ангелкова да се спускат цени с държавен парашут.
Историята е достойна за боливудски сериал, на чиято кинематография по принцип е фен Ангелкова. „Белият" бизнес се оплака на министъра си, че броят на празните му стаи се увеличава, защото по-малки хотелчета, но със същия брой звезди, предлагат нощувките в пъти по-евтино и „крадат" гостите му.
И Ангелкова реши държавата заедно с бизнеса да определя прага, под който не трябва да падат цените за нощувка в хотелите с 3, 4 и 5 звезди. Мигом пресметна, че регулацията ще важи за 6144 хотела. Официално бе обявено, че така ще се бори „дъмпингът" от по-малките хотели и ще се защитят интересите на клиента за запазване качеството на услугата, за която той плаща.
Подобно на първите страници на учебник със заглавие „Основи на пазарната икономика", КЗК директно обясни на Ангелкова, че определянето на минимални цени убива конкуренцията. Нещо повече – спуснатата от държавата цена не може да е гаранция нито за качество, нито че хотелът наистина ще реинвестира по-високата печалба в подобрения на услугата си. Най-тревожната хипотеза в становището на комисията е, че ако се бе реализирала идеята на министър Ангелкова, това е щяло да доведе до картел на пазара със съгласувани цени. „Въвеждането на минимални цени за настаняване би довело до същия ефект, какъвто би имал картел между всички хотели в България. Разбираема е регулаторната цел за подкрепа на малкия и средния бизнес, но поддържането на неефективни хотели не би следвало да бъде за сметка на потребителите, които ще заплащат по-високи цени в резултат на определянето на минимални цени", категорични са комисарите.
А иначе повече от спорно е и дали това е идея на малкия и на средния бизнес в туризма, както официално се представя от Министерството на туризма. По-скоро зад нея все по-отчетливо прозира лоби на някои от големите играчи на този пазар, които не искат „дребните" хотелиери с по-ниски цени да печелят клиенти и да опразват хотелите им. И по стар навик търсят държавата да прочисти конкуренцията. Явно някои предприемачи са си останали в плановата икономика.
Всъщност, ако идеята не бе пресечена в зародиш, щеше да е много трагикомично да се наблюдава и как българската държава се опитва да диктува цените на интернационалните хотелски вериги в ЕС, имащи обекти и в България. Резултатът – щеше да последва фойерверк от дела, сезиране на Еврокомисията за нарушение на свободите на общия пазар в ЕС и започване на наказателна процедура от Брюксел.
И след този показен шамар един от най-горещите въпроси е ще си научи ли урока министър Ангелкова, или авангардните ѝ идеи ще имат втори дубъл. Такъв впрочем се задава покрай другото ѝ хрумване – да сложи юзди на нощувките за лоукост туристи. Преди два месеца Ангелкова предложи всички държави в ЕС с директива да задължат гиганти като Airbnb и Booking да пускат обяви на хотели в платформите си само ако са проверили, че те са категоризирани в съответните страни. Отклик от Брюксел в тази посока няма, а докато го чака, министър Ангелкова нека се замисли, че работа на контролните органи, а не на бизнеса, е да борят сивия сектор на пазара и да не допускат менте хотели да развиват дейност. Затова нека министърът остави бизнеса сам да си определя цените в зависимост от търсенето и предлагането, и да се вгледа в контрола. Стига боливудски сериали в туризма!
Драгомир Николов