- Г-н Кисьов, най-сетне през миналата седмица беше подписан първият проект по Оперативна програма „Рибарство“. Странно ли ви прозвуча намерението да бъде създадено супермодерно предприятие за твърде уникалната риба змиорка?
- На българския пазар този продукт не е познат, но след като на европейския пазар се продава, защо да не се произвежда? Фирмата, която предложи проекта, смята да реализира изключително модерна технология. Системата работа с много малко вода, която постоянно се върти с помпи на ток и се пречиства с ултравиолетови филтри. Наистина се използва едно ограничено количество вода, но пък голямото потребление на електроенергия прави производството доста скъпо. Струва ми се прекален лукс за една страна, която има да наваксва доста време и да възстановява разрушените си мощности в този сектор. Освен това имаме в изобилие водоеми, които са подходящи за промишлено отглеждане на риба, включително на змиорка, при много по-евтини съоръжения. Но самата оперативна програма допуска реализация на проекти, подобни на одобрения. Стига, разбира се, да бъдат реализирани. Субсидията се получава накрая, едва когато предприятието заработи.

- Може да е скъпо производството, но ако са добри пазарите, ще има постъпления и печалби, нали така?
- По наши сведения конкретно пазарът на змиорка е стагниран тази година. Кризата свали цената на рибата, освен това са поскъпнали личинките, с които се зарибява, и в момента те дори са дефицитни. С европейски пари в Гърция има изградени няколко подобни стопанства, които са празни. Едното от тях е наблизо, в района на Серес е. Но този първи проект поставя много важни и принципни въпроси. Регламентът на оперативната програма казва, че трябва да се произвеждат нови видове риби с добри пазарни перспективи. А кой посочва коя е добрата пазарна перспектива? Например чуват се гласове, че не бива да се отглежда шаран, понеже не се харесвал на европейския пазар. Това обаче не е вярно. Обаче точно този вид не достига на българския пазар. Значи априори не бива да се отхвърля нищо, без да е направено сериозно проучване. Самият еврорегламент казва, че държавата членка е длъжна да осигури извършване на пазарни проучвания, които по недвусмислен начин да дадат информация за търсенето и предлагането.
Задължително е да се правят прецизни сметки и да се знае предварително как ще се връщат разходите, защото при днешната криза фирмите - производителки на оборудването, имат интерес да го продадат. Може да се видят множество подобни стандартни проекти, според които самата инсталация се изплаща за 15 г, а строителната сграда – за 25 г. Но сметките на западните компании се основават на 6% лихва, а у нас тя е 14% в добрия случай.
Настояваме да бъде променена наредбата и да се въведат ясни процедури. Правата и задълженията на администрацията и бенефициентите да бъдат точно определени, за да се изключи тълкуването. В момента например няма ясни правила в кои случаи чиновникът може да откаже част от инвестицията и в кои – цялата. Т.е. съществува възможност за стария пазарлък в стил САПАРД. В нашата асоциация сме категорични, че в наредбата трябва да бъдат заложени ясни критерии за подбор и оценка на проектите.

- Кой и как преценява в момента коректна ли е цената на офертите, нещо, което изигра лоша шега на програма САПАРД?
- Понеже коментираме първия проект за змиорките, трябва да кажа, че ни се струва твърде висока предложената цена. Затова настояваме Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ да набира сведения за т.нар. референтни цени и информацията да бъде публична, да присъства в интернет и постоянно да се обновявана. Такива са правилата на работа в Европа. И когато една оферта се различава с над 20% от референтната цена, трябва да се мотивира и обосновава. Такива референтни цени при нас не са въведени. Не е коректно да се искат две или три оферти, защото горчивият опит от САПАРД показа, че те лесно могат да бъдат манипулирани.
Когато бъде възприет принципът на „референтните цени“и са направени подробни и професионални пазарни проучвания, държавният служител ще може изкъсо да наблюдава проектите. А ако има някакви съмнения за нарушения, веднага ще сигнализира на нашите органи, без да чака ОЛАФ.
И понеже цялата програма доста се забави, настояваме да се опростят процедурите, да станат по-разбираеми заявленията и да се намалят изискваните документи. Задължително е да се скъсят сроковете за разглеждане на проектите.

- Аграрният министър лансира идеята да бъде създадено държавно дружество, което ще управлява рибарските пристанища. Някои видяха в това опит да се изолира предприемаческата инициатива. Какъв е вашият коментар?
- Особено в началото, когато тези пристанища трябва да си стъпят на краката и да се извърши модернизацията им, добре е проектите да се гледат под лупа. Когато се налива бетон в морето, лесно могат да се отклоняват пари и може би някои имат подобни намерения. В пристанищата, особено кейовата стена, трябва да е обект на публична държавна собственост. У нас с изключение на приватизираното от „Океански риболов“ пристанище в Бургас все още няма частни портове. Впоследствие обаче, когато бъдат изградени пристанищата, експлоатирането им трябва да е чрез публично-частното партньорство. И тогава ще участват рибарските сдружения по места и корабособствениците, които ще ползват тези пристанища. Сега чрез програмата в рибарските пристанища не се инвестират частни средства, това са пари от европейския фонд и мярката е от колективен интерес. Според мен самото мениджиране на средствата трябва да е в ръцете на държавата и на общините, ако те имат дял в пристанището, а частните фирми могат да са подизпълнители.

Интервюто взе Маргарита Димитрова