Деа Маркова, анализатор, „Политикъл кепитъл“

Категорична победа на европейската десница. Евроизбирателите залагат на по-сигурната алтернатива. Това са често срещаните заглавия тази седмица. Въпреки доверието на избирателите, че дясноцентристките партии са по-способни да изведат Европа от икономическата криза, доброто им представяне не вдъхна кураж на инвеститорите в ЕС. Борсовите индекси от Париж, Франкфурт и Лондон затвориха с до 1,5% спад в понеделник. Явно евроскептицизмът, който тази година убеди над половината (56,7%) от гражданите в съюза да не стигнат до урните в избирателния ден, влияе и на финансовите пазари. Но ако индексите не вярват, че Европейският парламент разполага със силата да възстанови икономическия ръст на Стария континент, тогава защо да го правят избирателите?
Един отговор е особено разбираем за българските гласоподаватели – евровотът е репетиция за предстоящи парламентарни избори и мотивацията на избирателите е до голяма степен

да покажат отношение към вътрешната политика

на страната. Този феномен се наблюдава и в други страни членки. Великобритания например е нагледен пример, в който затруднената лейбъристка партия отчете рекордно ниски резултати и цялостното й присъствие в английското политическо пространство стана тема на дебат.
Тезата за второстепенната роля на евроизборите обаче не обяснява победата на десните партии, независимо дали те са в управление или опозиция. Тоест има и ясно изявена преференция към консервативната политика в ситуацията на икономическа криза. Волатилните борсови индекси не отчитат надделяването на европейското дясно като позитивен фактор, защото потенциалният ефект от този избор е твърде дългосрочен. Ще има ли изобщо такъв?
Един от основните дебати в европейските институции преди изборите беше регулирането на финансовите пазари. По време на срещата на Г-20 в Лондон ЕС направи ясна заявка, че финансовата архитектура в съюза трябва да бъде преосмислена. В месеците след срещата на върха обаче конкретни мерки не бяха взети. Разногласие в сферата на финансовата регулация се оформи между Партията на европейските социалисти (ПЕС) и Европейската комисия по текст

за регулация на алтернативните инвестиционни фондове

Според ПЕС предложението на ЕК е било недостатъчно драстично и двусмислено. Основните критики паднаха върху председателя на Европейската комисия поради неспособността му да обедини различните мнения в комисията и кулоарите на Европейския парламент.
В дебата по регулацията на финансовите пазари се съдържат принципни различия между ПЕС и европейската десница начело с Европейската народна партия (ЕНП). В предизборните си манифести и двете партии утвърждават нуждата от финансова регулация. Разликата идва от това, че според ЕНП регулацията трябва да бъде премерена и конкретно насочена към отделни проблеми на финансовата система. При ПЕС акцентът е върху стриктни капиталови изисквания за всички финансови институции и лимит на прекомерното кредитиране и рисково финансиране. Пропазарните либерали в ЕП се присъединяват към ЕНП с тезата си, че съществува риск за извънмерна регулация, който трябва да бъде избегнат.
С по-консолидирано дясно пространство задачата на Жозе Мануел Барозу да координира политиката на финансова регулация в ЕС ще бъде относително улеснена. Очаква се г-н Барозу да бъде преназначен на поста председател на Европейската комисия след заседанието на Европейския съвет другата седмица. По този начин той ще има възможност да придвижи няколко незавършени проекта в европейската финансова архитектура. Един от тях е основаването на паневропейски орган за идентифициране на системен риск за финансовата стабилност за съюза. Новата институция ще издава препоръки за преодоляването на такъв риск. Комисията може да срещне подкрепа в икономическия комитет към Европейския парламент. Основен съветник на комисията,

комитетът досега е бил доминиран от лявоцентристки депутати

Очаква се този баланс да се промени в полза на десницата, което ще засили кооперацията между парламента и ЕК.
Консолидирано дясно в Европейския парламент и дясноцентристки председател на Европейската комисия обаче трудно ще преодолеят една от основните спънки пред Брюксел в налагането на общоевропейска финансова регулация – конфликта на национални интереси. И преди, и след изборите за евродепутати се очертават два противоположни лагера в икономическата политика. От една страна, Великобритания, Ирландия и Източна Европа предпочитат по-гъвкава регулация. Финансовата индустрия е основен източник на доходи в Обединеното кралство и мотор за ръста на развиващите се пазари. От тяхна, или по-скоро наша, гледна точка затягането на регулаторния колан означава отлив на инвеститори към по-либерални пазари. Българската фондова борса в частност добре познава капиталовия подем, който може да създаде външният интерес към слабо регулирани пазари. Германия и Франция от своя страна са основни поддръжници на идеята за по-стриктни изисквания и наблюдения на финансовите пазари с цел избягването на рискови дейности, като тези, довели до настоящата криза.
По ирония след евроизборите и двата лагера печелят вота на избирателите. В новия си мандат Барозу ще трябва да балансира между християндемократите на Ангела Меркел и консерваторите на Дейвид Камерон. Това навежда на мисълта, че новоизбраният Европарламент, както и комисията ще имат ограничена възможност да превърнат икономическата криза във възможност да увеличат влиянието си в ЕС. Десният вот на евроизбори 2009 има потенциал да отдалечи Европа от изкушението на протекционизма и самоцелната регулация по време на криза. Вероятно е да се създадат нови методи за наблюдение и координация на финансовите пазари. Няма да се избегне обаче поляризирането на страните членки спрямо степента, до която ще допуснат европейския регулатор до вътрешните си финансови пазари.