- Г-жо Тошева, очаквате ли скоро да бъде разрешен въпросът за финансирането на АЕЦ „Белене“? Има ли вече заложени срокове, в които да се получи руският кредит за проекта?
- Проектът „Белене” е ключов за енергийната независимост на България. Той съдържа потенциал не само да задоволи вътрешните нужди на страната, но и за износ, което му придава европейска значимост.
Реализацията на толкова обхватен и многоаспектен проект е неминуемо свързана със съобразяването на ред технологични, финансови и екологични фактори. Глобалната криза наложи допълнителни предизвикателства пред финансовото структуриране на проекта. Затрудненията на международните финансови пазари изискват да проучваме и търсим различни възможности. В тази връзка е потвърден интерес от българска страна за проучване на възможността и условията за предоставяне на експортен кредит от руска страна на съвместната проектна компания. Този въпрос и параметрите на евентуалното кредитиране от Русия са обект на двустранни разговори.
Очакваме решение до края на тази година за окончателното структуриране на финансирането. Според плана на действие, след като бъде създадена новата компания оператор и съответно след подписването на договора за проектиране, доставка и строителство между нея и главния изпълнител, ще имаме вече всички необходими предпоставки, за да се обърнем и към други финансови институции за кредитиране – имам предвид по-специално ЕВРАТОМ, ЕИБ, и т.н. Междувременно, разбира се, проектът не може да спре, търсим в момента финансов ресурс за дейностите до финансово приключване – основно за проектиране и укрепване на площадката, както и някои строителни работи, които ще позволят да не се губи темпото на работа и проектът да бъде изпълнен в срок или с минимално закъснение.

- Според ръководителя на звеното за управление на проекта „Белене“ Иван Атанасов има забавяне в строителството с около година. Ще бъде ли компенсирано това или централата ще бъде пусната година по-късно в експлоатация?
- Г-н Атанасов вероятно говори за закъснение в техническия проект. Иначе строителните работи на площадката, които до момента се изразяват в подготовката на площадката и демонтаж на старото оборудване, вървят с изпреварващи темпове и до месец-два ще приключат. Действително има забавяне в техническия проект, но се надяваме, че през септември ще има решение на АЯР и по него. Обективно забавяне се поражда и в резултат на финансовата криза с осигуряване на финансирането и със структурирането на компанията оператор. Засега това забавяне не е фатално за крайните срокове.

- Очаквате ли новият договор с „Газпром“ за доставки на природен газ за страната ни да бъде подписан до края на годината? Какви са спорните точки между София и Москва?
- Предвид постигнатите договорености по време на срещите на високо ниво, от страна на „Булгаргаз” ЕАД е подготвен проект на договор с предложение за нови разпоредби, които целят конкретизиране на текстове и въвеждане на клаузи в съответствие с добрата международна практика. Проектът изисква сключване на директен договор за доставка, без посредници. Предвижда се възможност за получаване на договорените бъдещи количества газ от повече от едно място и конкретизиране на вредите, за които купувачът „Булгаргаз“ има право на обезщетение при неизпълнение от страна на продавача на задълженията му. Задълженията на продавача са за доставката на договорени количества газ и за договорените характеристики на доставяния природен газ. Затова „Булгаргаз“ изисква да се даде банкова гаранция от страна на продавача за обезпечаване на изпълнение на задълженията му по договора. Отделно се изисква споровете между страните да се разглеждат и решават от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. В момента преговорите продължават.
Все още е рано да се каже кога ще приключат преговорите, чака ни много работа.

- Кога се очаква да бъде създадено смесеното дружество за строителството на газопровода „Южен поток“?
- Заради интензивната дейност на работни групи на Българския енергиен холдинг и „Газпром” в периода юни 2008 г. – април 2009 г., на 15 май т. г. беше подписано междукорпоративно споразумение за сътрудничество относно създаване на газопровод за транзит на природен газ през България като част от проекта „Южен поток”. Споразумението обхваща принципите за сътрудничество между двете страни, свързани с подготовката на прединвестиционно проучване за проекта през българска територия, и създаването на съвместна компания с равна собственост на тръбата – 50 на 50.
По настояване на българската страна в споразумението има и изричен текст, който указва, че при реализацията на проекта бъдещата компания ще работи в съответствие и при спазване на европейското законодателство. Съгласно проекта на споразумение, инвестиционно решение за реализиране на проекта ще се вземе едва след изготвяне на задълбочена технико-икономическа обосновка. Към момента се изготвя споразумението по създаване на предвидената съвместна компания.

- Можем ли да очакваме доставки на природен газ от Турция и Гърция от догодина с цел диверсификация? Ще бъдат ли завършени газовите междусистемни връзки?
- През период на януарската газова криза „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” бяха неуморно ангажирани с работни посещения и разговори с гръцката и турската страна за осигуряване възможности за допълнителни доставки. В момента съществува споразумение между „Булгаргаз” и DEPA за допълнителна доставка на природен газ по съществуващата транзитна мрежа при подобна кризисна ситуация. От турска страна има потвърдена техническа възможност за подобна схема и принципно съгласие. Водят се разговори с турската BOTAS за сходно разбирателство.
В момента БЕХ също работи интензивно по осигуряването на потенциално споразумение за свързването на газопреносната ни мрежа с тази на Гърция и Румъния, като част от усилията за осигуряване на алтернативни маршрути и доставки, гарантиращи енергийната независимост на страната ни. До 15 юли 2009 г. предстои да бъдат внесени в ЕК апликационните форми за финансиране на проектите, като междувременно се изготвя задание за предпроектно проучване.

- Ще стане ли „Топлофикация-София“ част от холдинга? А другите две държавни дружества в Перник и Шумен?
- Това е решение, което може да вземе единствено министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров като упражняващ правата на държавата, едноличен собственик на капитала на „Топлофикация-София”. Засега не се разглежда опция за присъединяване на топлофикационните дружества в Перник и Шумен към структурата на БЕХ.

- Според енергийния министър кредитът на столичното парно от 240 млн. лв. бе отпуснат от БЕХ като дълг срещу собственост. Има ли холдингът дял в „Топлофикация-София“ в момента? Какъв е той, защото смяната на собствеността не е отразена в Търговския регистър?
- БЕХ използва отпуснатите от правителството средства за изкупуване от „Булгаргаз” на вземанията към „Топлофикация–София”. Това стана на основа на сключен договор за продажба на дълговете, с който „Булгаргаз” прехвърли възмездно на холдинга вземанията си от „Топлофикация–София”, които са се събрали до края на ноември 2008 г. Впоследствие, при спазване на процедурните правила и разрешение от КЗК и ДКЕВР, капиталът на „Топлофикация–София” може да бъде увеличен чрез капитализиране на задължението на дружеството към БЕХ. Към момента се очаква решение за структурата на собствеността на капитала на дружеството от министъра на икономиката и енергетиката - упражняващ правата на държавата – едноличен акционер на капитала на „Топлофикация-София” ЕАД.


Интервюто взе Георги Велев