Спомняте ли си как в миналото всяка година, месец преди коледните празници телевизионните реклами изобилстваха от реклами на промоционални банкови лихви. Сега пак има промоции на банкови продукти, но в тях вече не се извежда на преден план атрактивна добавка върху заемните средства. Това има обяснение и то се крие в лихвите, които са толкова ниски, че трудно може да се предостави допълнителна отстъпка, за да бъдат по-привлекателни заемите само заради това.
Днес средните лихви по ипотечните заеми са стигнали до равнища от 4,2% при левовите и 4,5% в евро. Средната лихва по потребителските заеми е 9,2% към края на септември и това са исторически най-ниските равнища не само за годините след кризата, но като цяло в последните 20 години.
В тази среда финансовите институции могат предимно да напомнят за себе си с имиджови реклами, но конкуренцията за предлагане на по-по-най-конкурентен кредит практически отсъства.
С обем 19,5 милиарда лева, кредитите за домакинства бележат годишен ръст 5,9% към 30 септември. Реално той е по-голям, но това не се вижда, защото данните са нетни и от тях са извадени погашенията и продадените през годината портфейли с лоши кредити.
От новоотпуснатите заеми за домакинствата потребителските имат най-голям дял (50,8%), следвани от жилищните (47%), а остатъкът се пада на продукти като овърдрафт и други. Ипотечните заеми обаче растат с далеч по-бързи темпове – с 18% в края на септември спрямо началото на годината, като за същото време потребителските заеми са увеличили обема си с 10%.
Според анализаторите изминалата година е маркирана от масово подобряване на кредитните условия по ипотечните заеми. Това се постига както чрез рефинансиране на заемите от други финансови институции, които предлагат по-ниски лихви и по-добри условия, така и с предоговаряне на стари заеми с отпусналата ги банка.
Често клиентите използват хитър подход – да влязат в преговори с конкурентна банка за рефинансиране на заема, и използват това като коз да поискат по-изгодни условия по настоящия си договор. За успеха на подобни тактики много спомогна отпадането на таксата за предсрочно погасяване и възможностите за по-изгодни условия по застраховка.
На практика всяко рефинансиране на стар заем се явява нов такъв и това също е едно от обясненията за значителното нарастване на жилищното кредитиране. Това може да е сигнал за евентуални проблеми на имотния пазар.
По принцип, когато има приток на спекулативни капитали, те повишават цените на бизнес имотите и завъртат топката, като привличат инвеститори, които първоначално не са имали планове да влагат в недвижимости. Накрая към тях се присъединяват и домакинствата, водени от нарастването на доходите и желанието да придобият имот, преди той да е станал твърде скъп, обяснява механизма старши анализатор на една от най-големите български банки.
Според него такъв сценарий може да предизвика и вредно покачване на цените, защото заетите в други сектори може да се преориентират към строителството, а това ще означава отново държавата да си създаде потенциална армия от циклично безработни, след като пазарът коригира всеобщия оптимизъм.
По-по-най
Изминалите години от пробуждането на кредитирането маркират и по-прецизна политика по таргетиране на клиентите. Хората с високи доходи и имотно състояние, които винаги са били желани клиенти, вече не са единствените привилегировани потребители. Банките започнаха видимо да диференцират кредитните си условия според доходите на няколко категории клиенти. Преди разделението беше на две групи – премиум и всички останали, докато днес има повече диапазони по отношение на доходи и надеждност на потребителите, според които се адаптират и самите кредитни условия.
Анализаторът на финансовия портал „Моите пари" Иван Стойков обяснява и още една интересна тенденция. Според него за финансовите институции вече намалява ролята на поръчителя като форма за защита от кредитен риск. „Банките държат по-малко на поръчителите, отколкото на това заплатата да се превежда при банката. Това води до по-добри условия, отколкото ако осигуриш поръчител", обяснява той.
В областта на потребителските заеми тенденцията по рефинансиране при по-добри условия също е налице, но тук клиентите са по-склонни да отидат на друго място, отколкото да започнат процес на предоговаряне с настоящата си банка. Най-вероятната причина за този бърз преход е, че при потребителските кредити изискванията и документацията са значително по-малко, отколкото при ипотечните.
Въпреки това, според директора по ритейл кредитиране в една от петте най-големи банки в страната, финансовите институции почти винаги са склонни да приемат по-малко изгодни условия за тях, стига да задържат клиента. „Ние сме в бизнеса с пари и ако начинът да задържим един клиент е, като приемем по-неизгодни за нас условия, много е вероятно да се съгласим, стига да не се минат онези равнища, отвъд които не можем да отстъпим", обяснява банкерът.
Лихвената котва
Повод за внимание в следващите години трябва да буди възможността българските лихвени индекси да отпаднат. SOFIBOR например е водещ при заемите в левове, но има риск да спре да се поддържа в близкото бъдеще. Ако той отпадне като котва, към която банките фиксират добавката си по новоотпуснатите заеми, възможностите за негов заместник са две – EURIBOR и собствен вътрешен индекс за цената на ресурса, който банките поддържат именно за такива нужди.
Тук трябва да се има предвид, че EURIBOR е европейски междубанков индекс и като такъв усреднява рисковите оценки на много по-големи финансови институции, зад които стои и подкрепата на Европейската централна банка. В същото време индивидуалните индекси за цена на ресурса в отделните български банки отразяват тяхната собствена стабилност, доверието в способността на собствениците им да ги стабилизират в случай на нужда, и следователно крият много по-сериозен потенциал за увеличение.
Представители на пазара дават за пример една от банките, която през тази година е повишила шест пъти лихвените си условия точно заради повишения в компонентите на собствения си индекс. Общото покачване е с под 0,3 процентни пункта и клиентите не са индикирали недоволство. Големите притеснения на пазара обаче са как ще реагират клиентите, когато лихвите се повишат с повече от един процентен пункт. Все още далечен сценарий, който обаче е неизбежен.
Тук мненията на анализаторите са единодушни и аналогични с очакванията при бизнес кредитирането. Лихвите ще останат ниски поне до края на 2018 година. След това обаче ще започне плавно покачване, за което и банките, и клиентите ще трябва да са готови.