Неравенството е един от големите политически проблеми на XXI век и е сочено от много коментатори като значителен фактор зад възхода на популизма. В крайна сметка нищо не би могло да бъде по-показателно за триумфа на обикновения човек от издигането на имотен милиардер за президент на САЩ.
Нов доклад на МВФ проучва как фискалната политика може да помогне за справяне с неравенството. В напредналите икономики данъците вече оказват влияние. Коефициентът Gini (стандартна мярка за неравенството в доходите) е с около 1/3 по-нисък след облагането, отколкото преди. Но докато тези политики компенсираха около 60% от промените в пазарното неравенство между 1985 и 1995 г., след това те едва ли имаха някакво влияние.
Това се дължи на промяната в насоката на политиката. На Запад данъците върху високите доходи спаднаха поради различни причини, казва МВФ. Данъчната ставка върху високите доходи би могла да бъде „по-еластична" (тоест чувствителна към промените в процентите). През последните десетилетия обаче няма признаци, че еластичността е нараснала. Втора възможност, която лесно е оборена, е, че делът на доходите на богатите може да е спаднал: разбира се, той нарасна. Третата опция е обществото да е стигнало до консенсуса, че данъците е трябвало да бъдат намалени в полза на богатите. Всъщност проучвания показват, че хората повече подкрепят преразпределителната политика, отколкото през 80-те години.
Друга причина правителствата да са намалили най-високите ставки би могла да бъде създаването на повече стимули за инвестиране и оттам за по-висок растеж. Това със сигурност е логиката зад предлаганите от президента Доналд Тръмп данъчни съкращения.
Само че МВФ, след като анализира данъчните ставки в членките на ОИСР между 1981 и 2016 г., не откри голяма връзка между това, доколко прогресивна е дадена данъчна система, и икономическия растеж. Всъщност проучването добавя, че за страните, искащи да преразпределят богатството, може да има „простор за нарастване на прогресивността на подоходното облагане, без чувствително да се навреди на растежа".
Последното изречение би могло да послужи на левицата.
Но аргументът работи по-добре в някои страни, отколкото в други. МВФ изчислява, че оптималната ставка върху високите доходи, ако целта е максимализиране на приходите, е 44%. Най-високата британска ставка вече е 45%. Така че проучването не предоставя много амуниции на Джереми Корбин, лидера на лейбъристите, който иска тя да се вдигне на 50%. Това може би е по-добър аргумент за демократа Бърни Сандърс, след като най-високата американска ставка преди съкращенията на Тръмп е само 39,6%.
Мнозина богати хора могат да решат да променят начина, по който декларират дохода си, за да се възползват от по-ниските корпоративни данъци. Така че е трудно да се повиши данъкът за физически лица, като същевременно се намали корпоративната ставка. Както сухо отбелязва МВФ: „Международното данъчно координиране би могло да се захване с проблема, но прилагането му се оказа много трудно". Така че има ли други начини за намаляване на неравенството чрез данъчната система? Обсъждан от МВФ вариант е да се облагат имотите, които са недвижим актив. Данъците върху наследството са друга възможност, макар че администрирането им е скъпо и нито една членка на Г-7 не събира повече от 1% от БВП по този начин.
Като се има предвид политическото влияние на богатите, не изглежда вероятно да се оформи международен консенсус за намаляване на неравенството чрез по-високи данъци. При неговата липса малко правителства ще поемат риска едностранно да повишат ставките си. Освен ако не се появи бъдещо правителство на Корбин, който планира да вдигне данъците и за компании, и за физически лица, при това в контекста на Brexit, когато фирмите във всички случаи ще преразглеждат решенията си да инвестират във Великобритания. Това ще бъде икономически експеримент, наблюдаван отблизо от другите страни и подсказващ нов национален лозунг: „Във Великобритания ние изпробваме политики, така че вие не трябва да го правите".