Дебатът необходима ли е втора ядрена централа на България отново набира сила. В контекста на новите европравила, които застрашават съществуващите термични централи у нас, и значителните средства, платени за АЕЦ „Белене", отново на дневен ред е изграждането на ядрена мощност. Но въпросът е как?
Най-пресен е примерът на унгарската АЕЦ „Пакш" която получи благословия от Брюксел, въпреки че изпълнител по проекта е руската „Росатом". През 2014-а Унгария подписа договор с Русия за междуправителствен кредит от 10 млрд. евро за изграждането на централата, като ЕС прие това за допустима помощ. Договорено е заемът да се издължи от Унгария след като центаралата започне работа с пари от продажбата на електроенергията й. Според ЕС това се вписва в антидъмпинговото законодателство, а годишната възвращаемост на проекта ще е 7,35%.
Въпросът в българския контекст е - ще има ли пазар за тока от евентуална нова АЕЦ и има ли балгарската икономика необходимост от нова голяма енергийна мощност.
Имаме ли нужда?
Към този момент няма ясен отговор на този въпрос, защото Министерството на енергетиката го очаква от анализа, възложен на учени от БАН. Енергийното ведомство смята също, че яснота ще даде и новата енергийна стратегия на България до 2050 година, която в момента се разработва и все още не е готова.
От такава мощност ще има нужда по-скоро регионалният пазар, а не вътрешният, става ясно от думите на проф. Атанас Тасев, който се е запознал с предварителния анализ на БАН. Там е записано, че през следващите 10 – 15 години в региона отново ще има дефицит на електроенергия, макар че в момента не е така.
Факт е обаче, че похарчените близо 3 млрд. лева по проекта би трябвало от пасив да се превърнат в актив, а това може да се случи само с осъществяването на проекта на пазарен принцип.
Според енергийното ведомство, ако проектът не бъде осъществен от частен инвеститор, оборудването може да бъде използвано в АЕЦ „Козлодуй" или отново да се направи опит да бъде продадено на трета страна.
Подготвителна фаза
Проектът АЕЦ „Белене" трябва да бъде изваден от активите и пасивите на НЕК в отделно самостоятелно дружество, за да може да се осъществи приватизацията му по реда на закона, твърдят както енергийният министър Теменужка Петкова, така и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. Иван Иванов. От енергийното министерство обаче не потвърдиха наличието на инвеститор на този етап. Но от ведомството на Петкова са категорични, че ако ще се осъществява, проектът трябва да не разчита на държавни гаранции или дългосрочни договори за изкупуване на енергията, произведена от новата мощност. Според енергийните експерти обаче подобна инвестиция е рискова и няма инвеститор, който да се съгласи на тази „авантюра" без държавни гаранции по заемите и договор за изкупуване на тока.
Опасностите
Не бива да се допуска и още нещо – цената на електроенергията от АЕЦ „Белене" да бъде миксирана с цената на тока от АЕЦ „Козлодуй", за да бъде намалена в очите на обществото и да се прикрие високата стойност от новата мощност, предупреди пред „Икономист" шефът на КЕВР доц. Иван Иванов.
Ядреният риск се носи от страната, на чиято територия е централата, а не от инвеститора. Трябва също да е ясно каква е цената на тази енергия и къде ще се реализира тя, а това са все неизвестни, които могат да засегнат живота на следващото поколение българи, каза още Иванов.