На 8 май Чехия, която е ротационен председател на Европейския съюз, беше домакин на дългоочаквана среща на върха по проблемите на проекта "Набуко". Срещата бе организирана, докато правителството на България приключваше преговорите по участието си в конкурентния руски проект "Южен поток", пише американското електронно издание worldpoliticsreview.com, цитирано от БТА.
„Една слабо забелязваща се част от преговорите между София и Москва е опитът на България да обвърже участието си в "Южен поток" с руско финансиране на програмата си за ядрена енергетика“, отбелязва авторът на материала Питър Доран.
Изграждането на газопроводи може и да е новина за медиите, но българските власти се надяват, че новата атомна електроцентрала ще произвежда по-голямата част от електричеството, което страната ще използва в бъдеще. Споразумението, което страната подписа по проекта "Южен поток", показва погрешните подбуди, които възникват, когато се сблъскат политиката на ЕС по енергийна сигурност и по защита на околната среда.
Като една от малкото държави в Европа, които зависят изцяло от вноса на руско синьо гориво, България бе засегната изключително тежко от газовата криза в началото на 2009 година. Прекъсването на доставките през януари насочи вниманието на международната общност към обезпокоителната зависимост на страната от Русия и подтикна българския парламент да обсъди възобновяването на работата на изключените реактори от съветски тип на АЕЦ „Козлодуй“.
Тази мярка би довела до нарушаване на условията по присъединяването на страната към ЕС, но намерението подчерта трайното предпочитание на България към атомната енергетика като основа за енергийна независимост.
За съжаление световната финансова криза не можеше да се разрази в по-лош за атомните амбиции на България момент. Когато през 2005 г. държавната Национална електрическа компания обяви за първи път плановете си да изгради два 1000-мегаватови реактора край град Белене, България бе "на гребена на вълната" от бързо увеличаващ се брутен вътрешен продукт (БВП), лесни кредити и огромен приток на чуждестранни капитали.

Атомната енергия е алтернатива, но липсата на пари е проблем

През последните осем месеца обаче късметът на страната рязко се обърна. Чуждестранните инвеститори започнаха да гледат със скептицизъм на Централна и Източна Европа, което принуди българското правителство да се обърне към Кремъл като последна възможност да получи кредит за проекта "Белене".
За българския премиер Сергей Станишев преговорите по проекта "Южен поток" протекоха през най-подходящия период. България, освен че дава на „Газпром“ крайно необходима възможност да заобиколи Украйна, е един от малкото надеждни транспортни маршрути между Черно море и Италия, която е основната дестинация за газа, преминаващ по "Южен поток". Българското правителство прецени, че може да използва участието си в проекта "Южен поток" за допълнително финансиране от 5 млрд. долара за АЕЦ "Белене". Дори ако газовият проект засили зависимостта на България от руския газ, то атомната електроцентрала ще увеличи възможността на страната сама да произвежда необходимото й електричество и ще намали влиянието, което биха оказали бъдещи прекъсвания в газовите доставки.
Също толкова важен е и фактът, че новата българска програма за атомна енергетика може да осигури идеално решение за изискваното от ЕС намаляване на въглеродните емисии. Според новите правила, до 2020 г. България трябва силно да намали емисиите си на парникови газове, което е огромно бреме за страната, произвеждаща 44 % от електроенергията си от въглища.
За разлика от напреднали членки на ЕС като Германия, България не може да осигури щедри субсидии за слънчеви електроцентрали или финансовите ресурси, които са необходими за мащабни проекти за вятърна енергия или за използване на енергията, носена от приливите и отливите. Атомната енергия е алтернатива, но недостигът на финансови средства утежнява положението на правителството.
Въпреки очевидните предимства от завършването на проекта "Белене", молбата на правителството на Станишев за руско финансиране доведе до протести на опозиционните партии в българския парламент и принуди правителството да премине в защита. "Защо всички изтръпнаха, когато се спомена, че България ще вземе кредит от Русия?", пита Петър Кънев от управляващата Българска социалистическа партия. "Руските пари по-лоши ли са от парите на Кувейт, Оман или някой друг?", отбелязва той.
Руските пари може и да са си същите, но външната цена е значително различна. Особено ако Кремъл успее да придобие изцяло или частично дела на България от атомнатa електроцентрала в Белене, както предложи министърът на икономиката Петър Димитров.

Възможните пробойни на споразумението с Москва

Опитите на България да постигне споразумение по „Южен поток“ са важни, тъй като показват начините, по които всяка страна по източната граница на ЕС се приспособява към сегашната енергийна обстановка.
При липсата на жизнеспособна, единна енергийна политика на ЕС България се ангажира с Русия двустранно - без подкрепа от Брюксел или от друга европейска страна. Веднъж щом „Южен поток“ бъде завършен, постигнатото от София споразумение с Москва ще започне да се пропуква. Това ще повдигне нерешени въпроси, като например собствеността над съвместното предприятие, което ще управлява тръбопроводите на българска територия.
Както руският вицепремиер Игор Сечин зловещо отбеляза: "Важното е, че имаме съгласието (на България) да участва. Останалото ще бъде разработено на ниво компании", заключава Доран.