---

Александър Краваров е роден на 9 август 1950 г. Завършил е висше икономическо образование във ВИИ „Карл Маркс“ (УНСС). От 1999 г. до 2003 г. е зам.-кмет на Банско, а от 2003 г. е несменяем кмет на курортния град. Председател е на УС на Асоциацията за развитие на планинските общини в Република България (АРПОРБ). Семеен, с два сина.

---

- Г-н Краваров, какви са основните проблеми пред планинските общини в страната?
- Те са като във всички други общини, но при нас се чувстват много по-осезаемо и са по-трудни за решаване. Основен проблем е лошата инфраструктура, което страшно затруднява придвижването на хората. В община Банско например има шест села, три от които са в Пирин, а три – в Родопите. Надморската височина на всички тези села е над 1000 метра. Комуникацията на хората с общинския център град Банско е тежка. Затова до тези села пращаме чиновници от различните служби само и само да облекчим хората и да не ги разкарваме до Банско за най-малкото нещо. На 5 май например при нас падна 50 сантиметра сняг, когато в Пловдив сигурно вече ядяха ягоди. При тези условия трябва да закараш на хората поне хляба, защото горе няма фурни. Държавата плаща на километър за почистен общински път и не прави разграничение между Банско и Бургас, въпреки че на едното място пада 2 метра сняг, а на другото – 20 сантиметра. В планинските общини самият терен е изключително тежък за живот. Това се отразява крайно негативно и върху селското стопанство, по-конкретно върху земеделието. От един декар в планината земеделецът ще добие 100-150 килограма пшеница, докато в равнината ще получи 500 килограма. Друг проблем е застаряването на населението. В едно от селата в нашата община например има само две деца, заради което то не попада в програмата на министерството на образованието за училищен автобус, а местното училище е затворено. Всяка сутрин от общината пращаме кола, за да могат тези дечица да слязат в с. Места и да учат, а следобед съответно ги връщаме в дома им. Пак повтарям, че в много общини има подобни проблеми, но в планината те са много по-осезаеми.

- Какво предлагате вие от АРПОРБ, за да решите поне отчасти проблемите на планинските общини у нас, в които живее близо 30% от населението в страната?
- Искаме Народното събрание да гласува Закон за планинските общини. Не искаме милостиня, но все пак при този излишък, който се формира в републиканския бюджет, трябва да се отпускат средства за тези населени места. Мога да ви уверя, че от 150 млн. лева от бюджетния излишък, които се разпределиха непосредствено преди изборите, нашата община не е получила нито лев. В закона, който ние настояваме да бъде написан и приет, трябва да се предвидят основно две неща: облекчения в сферата на селското стопанство и някои преференции и субсидии за развитието на туризма. По-миналата година в Банско беше световноизвестният австрийски алпинист Райнхолд Меснер. Той ми каза: Кмете, не искам да ходя в скъпите хотели, води ме в селата, те са ми интересни. Разходихме се из селата в общината, след което Меснер ми каза: Кмете, тези села загиват. Сподели още, че така е било преди 40 години в Южен Тирол, но хората още не искат да се върнат там. В планинските села трябва да има условия за бизнес. А в тях няма какво друго да се развива освен селското стопанство и туризма. Един закон ще регламентира всичко това и ще постави ясни правила за самите общини и за отношенията им с различните неправителствени или бизнес организации. Освен това не откриваме топлата вода – такъв закон има в много европейски страни.

- Споменахте наскоро, че само 4% от територията на община Банско се използва за туризъм, което според вас е твърде малко. Ако се увеличи тази територия обаче, това няма ли да навреди на екологичното равновесие в района?
- Тези 4% са урбанизираната ски база в Банско. Площта, която може да се използва за туризъм, би могла да е и 40% от цялата територия на общината, без изобщо да се нарушава екологията в района. Говоря за екопътеки, риболовни маршрути, туристически маршрути, а не за мащабно строителство. Трябва да се направи така, че българският или чуждестранният турист да обиколи един маршрут от 10-15 километра, а вечерта да отседне в Банско, Добринище или в някое от селата и да похапне традиционно ястие от екологични продукти. Отново ви давам примера с Меснер – човекът е обиколил целия свят, но не търсеше лукс, а искаше да види нашите села, дори обеща, че пак ще дойде.

- Много от нещата, за които говорите, могат да се осъществят със средства от европейските програми. Имат ли българските, и по-конкретно планинските общини проблеми с усвояването им?
- Срещаме много трудности и в тази насока, разбира се. Постоянно се говори, че българските общини не могат да усвояват средствата от Европа, но това не е вярно. Ще ви кажа и какъв е проблемът – ние разработваме даден проект по определена програма, пращаме документите в съответната служба в София, откъдето ни казват, че документацията ни е изрядна и всичко е наред. След три месеца обаче се обаждат и ни казват: трябва да подготвите допълнително такива и такива документи или отпадате. Мисля, че все още има субективизъм в усвояването на парите от европейските програми. И ще ви дам пример за това. Когато преди шест години стартира програма САПАРД, ние бяхме осмата община в България, която подаде документи за финансиране на подмяната на водопроводната мрежа в Банско. В условията на програмата изрично бе записано, че проектите ще се гледат по реда на представянето. А нашият проект, осми поред в цялата страна, беше разгледан след четири години. Може би има и известна неподготвеност на администрацията, но според мен основната причина за това е, че се работи избирателно.

- Банско е емблематичен пример за бързо развиващ се туристически град. Отрази ли се световната икономическа криза на вашата община?
- Да, кризата се усети и при нас. Строителството видимо, бих казал дори значително, намаля. Честно казано, може би за Банско това е добре. Но, погледнато от другия аспект, строителството в Банско даваше храна на 15 000 работници от цялата страна. Голяма част от тях в момента сигурно са на борсата. И сега трябва държавата да ги храни. Отлив на туристи обаче нямаше. Зимният сезон беше много силен, имахме и хубав сняг. Тази зима организирахме състезания от Световната купа по ски алпийски дисциплини. Това също ни помогна и ни рекламира пред целия свят. 200 милиона телевизионни зрители са гледали състезанията от Банско, което си е сериозна реклама за България.

- Смятате ли да развивате целогодишен туризъм, все пак Банско е преди всичко зимен курорт?
- Това е една от целите ни. Затова много сериозно ще развием базата за летен спорт. Общината задели 100 декара, върху които ще изградим терени за футбол, лека атлетика, тенис, плуване. Ще изградим огромен спортен център. Второ, в общината има много минерални извори, които обаче не се използват за развитието на СПА туризма. И третият аспект, по който работим, е развитието на културния туризъм.

- Наистина ли рекламният бюджет на Банско, който е 4 млн. лева, е по-голям от този на Агенцията по туризъм?
- Да, такава е моята информация. Вината е на правителството, което е създало Агенцията по туризма и почти не се интересува от нея. Тази агенция трябва да има сериозен бюджет. Не може да отидеш на туристическата борса в Москва или в Солун, и то при условие че основният ни туристически пазар идва именно от страни като Русия и Гърция, и щандът на община Банско да бъде по-добър от националния щанд на България. Откровено ви казвам, че се срамувам от този факт, защото той е обиден за България.

- В тази връзка ще продължите ли вие от АРПОРБ да настоявате за създаване на министерство на туризма?
- Категорично. И няма да се уморя да го повтарям. Не може държавата да казва, че най-работещият отрасъл е туристическият, че най-големите приходи в републиканския бюджет са от туризъм, а в същото време да няма министерство на туризма. Това не го разбирам.


Интервюто взе Николай Коцев