Надежда Бочева

Как страните от Балканския регион могат да си сътрудничат в условията на глобална криза – това бе една от темите на провелия се в четвъртък и петък Международен икономически форум „Струма”, организиран от Български икономически форум.
Изтъкнато бе, че реализираният икономически спад в България от началото на кризата е 3,5%, но на фона на Латвия – спад от 18%, и Румъния – спад от 6,4%, сме в добра позиция.
Благоевград има перфектно развити социална, образователна и здравна инфраструктура. Благоприятна за града е и връзката с Македония, Албания и Турция, отбеляза кметът Костадин Паскалев. Той отчете, че до момента по различни проекти от структурните фондове са усвоени около 41,5 млн. евро, като целта е тази сума да се повиши на 55 млн. евро.
Според председателя на Агенцията за инвестиции Стоян Сталев фокусът на развитие трябва да падне върху трансграничните индустрии, за да не сме изолирани. Йоанис Вергинис - втори вицепрезидент на Търговско-промишлена палата в Солун, Гърция, посочи, че преди десетина години Балканите са били регионът на конфликти и политическа нестабилност, но сега той има потенциал за икономическо развитие. Според него търговската либерализация и митническите бариери са основна пречка пред развитието на търговията и икономиката. Вергинис призова да се стимулира либерализацията на търговията, за да стане регионът по-атрактивно място за място за големите чуждестранни инвеститори.
Да се отворят пропускателните пунктове на България с Македония и да се доизградят пътищата и инфраструктурата до границата, призова Валентин Чиликов, председател на Сдружението на югозападните общини.
Кметовете обсъдиха и инвестициите в енергийната ефективност. От община Гоце Делчев представиха няколко интересни проекта - например планираното изграждане на вятърен парк в Пирин планина, подмяната на топлопреносната мрежа на 4 общински училища и една детска градина на стойност 6 млн. лв по оперативната програма „Регионално развитие”, както и друг проект за саниране и цялостен ремонт и изолация на 4 читалища на стойност 5,5 млн. лв. Във фаза на планиране е и проект за газификация на града първо чрез изграждане на метан станции, а впоследствие с изграждането на газопровод, който обхваща общините Симитли, Банско и Гоце Делчев.
За развитието на бизнеса е нужно да се обърне внимание на трансграничното сътрудничество между граничните области на България, Сърбия, Гърция и Македония, заяви управителят на Пиротски окръг, Сърбия, Горан Стаменович. В интервю за „Класа” той посочи какви са конкретните действия, които могат да предприемат съвместно България и Сърбия с цел активизиране на икономиката.

Горан Стаменович е роден през 1963 година в Пирот. Завършва университет и е дипломиран инженер по електроника. От 1986 до 2007 година работи в корпорация Tigar – Пирот. От 10.08.2007 г. е началник на Пиротски окръг. Женен е, има син.

- Г-н Стаменович, по време на Международния икономически форум „Струма”, който се проведе в Благоевград, заявихте, че въпреки икономическата и финансова криза ситуацията дава много възможности за бизнеса. Кажете обаче как се отразява кризата на инвестициите във вашата страна?
- Икономическата криза се усеща вече в Сърбия, разбира се, и в област Пирот. Имаме голям брой освободени от работа хора. За съжаление с всеки месец безработните се увеличават. Това е голям проблем.
Много разчитаме на изграждането на транспортния коридор 10, включително направлението, с което ще се свържат Ниш и София.

- На какво разчитате още за развитието на икономиката?
- На туризма. Към момента обаче визите са голям проблем за гражданите на Сърбия, особено за тези, които живеят близо до границата с България. Ние сме близки народи, и езиците ни са близки. Аз например чета български вестници, гледам и българска телевизия. Ако се реши въпросът с визите, това ще е добре и за българската икономика, както и за вашия туризъм. Много хора от Сърбия посещават курортите на Черно море. Сега малко по-малко, заради визите. Очакваме въпросът да се реши. Имаме много близки интереси и трябва да се подкрепяме взаимно.

- Казахте, че вече около 30 сръбски предприятия са купени от български предприемачи. Как вашата страна успява да привлече чуждестранни инвеститори особено в сегашната икономическа ситуация?
- Над 100 млн. евро са достигнали българските инвестиции в Сърбия.
От 2002 до 2004 година директните капиталовложения достигат общо 10 172 000 USD.
След това от 2005 до 2008 година българските инвестиции продължават да се увеличават и за този период размерът им е общо 98 829 000 EUR.
Български фирми купиха редица сръбски дружества, сред които Lemind Fpl Leskovac, Srp. Fab. Stakla paraćin, Trajal Kruševac, Luznica Hi Babusnica, Villi Grup Dimitrovgrad, Pobeda Kruševac, Ad Vulkan Nis, Jugokaolin Sabac, Rudnik Nemetala Valjevo и много други. За мое съжаление нито едно от тези предприятия не е в Пиротска област.
От друга страна, българската фирма Пикадили беше закупена от сръбското дружество „Делта Макси”, като планирана инвестиция в отварянето на нови магазини бе 70 млн. евро.

- Какви са предимствата на окръг Пирот за развитието на бизнес?
- На първо място това е близостта - Пирот се намира на около 30 км от сръбско-българската граница. Както вече посочих, имаме близки култура и език. Другото ни предимство е икономическата Свободна зона – Пирот. Ако българска фирма изнася например за Русия през тази зона, ще плаща минимални такси.

- Как се развива работата на купените от български фирми сръбски дружества и бяха ли засегнати от глобалната финансова и икономическа криза?
- Някои от тях работят, при други ситуацията не е толкова добра.

- Кой е най-големият проблем във вашата страна, след като кризата се разрази?
- Най-големият проблем е безработицата. В някои райони тя е на ниво от 15 до 17%. За съжаление в други окръзи проблемът е много по-голям и там безработните достигат до 30 на сто.

- Какви инициативи предвиждате с цел да привлечете още капитали във вашата страна?
- В четвъртък, на 28 май, в Пирот ще се състои бизнес форум с участието на предприемачи от Сърбия и България. Очакваме участие от общините от двете страни на границата. Една от целите на срещата е да привлечем инвеститори и да работим заедно със съвместни капиталовложения.

- В каква област предвиждате да се случат тези съвместни инвестиции?
- Една от тези области е ски туризмът. Сръбската държава планира изграждането на туристическия комплекс „Стара планина”, който ще бъде предназначен за повече от 20 000 гости. Общата инвестиция най-вероятно ще надмине 170 млн. евро. Планира се построяването на хотелски комплекс за 50 млн. евро, инфраструктура за около 30 млн. евро и ски център за около 50 млн. евро.
Проектът тепърва стартира.

- Как очаквате да се развие икономическата криза?
- Казват, че в условията на криза имаме две възможности – или да не правим нищо, или да сме по-активни и да инвестираме най-вече в публичните дейности – например в инфраструктура, която ще подобри връзките между България и Сърбия.
Споделям виждането, че кризата дава много възможности, и че рецесията е най-доброто време за започване на бизнес. Все пак трудният период ще свърши и трябва да сме готови за този момент.