Ставрос Димас е грък. Бил е юрист в правния отдел на международната финансова корпорация на Световната банка във Вашингтон. До 1997 г. е заместник-управител на гръцката Hellenic Industrial Development Bank, която през 2002 г. е придобита от Пиреос банк. Три години е министър на икономическата координация. Бил е министър на търговията; на земеделието; на индустрията, енергетиката и технологиите. От 1995 до 2000 г. е бил генерален секретар на гръцката партия „Нова демокрация“. Ръководител е на делегацията на „Нова демокрация“ в Съвета на Европа. От ноември 2004 г. е еврокомисар по околна среда.

- Г-н Димас, какви са най-големите предизвикателства пред ЕС предвид свиването на икономиката през 2009 и 2010 г.? Какви промени планирате, в кои сектори и посоки?
- Много правителства в Европа и извън ЕС признават, че стимулите, от които техните икономики се нуждаят сега, им дават възможност да заложат в реформите инвестиции в по-екологично устойчива икономика с ниски въглеродни емисии, при това за по-дългосрочен период чрез постигане на по-добра енергийна ефективност и повече инвестиции във възобновяема енергия. Това е възможност, която Европейската комисия признава в своя план за икономическо възстановяване. И е нещо, което други страни като САЩ, Китай, Южна Корея, а сега и Япония, също предприемат. Успокоително е, че правителствата в цял свят са съгласни, че процедурата по договаряне на ново глобално споразумение за борба срещу промените в климата след Киото трябва да продължи въпреки рецесията.

- Очаквате ли постигането на допирни точки със САЩ и Китай по отношение на борбата с промените в климата? А с развиващите се страни? Каква е вероятността за подписване на ново споразумение в Копенхаген, което да замести протокола от Киото?
- Аз все така вярвам, че през декември в Копенхаген ще договорим ново споразумение, което ще бъде подписано от САЩ, Китай и всички развити и развиващи се страни. Последният кръг от международните преговори, който завърши в Бон точно преди Великден, отбеляза прогрес в редица области, така че сме подготвени за предизвикателствата, дори да се наложи да извървим дълъг път до глобално и изчерпателно ново споразумение. Новата американска администрация иска срещата в Копенхаген да се увенчае с успех, което е огромен напредък от преди. Според мен най-голямото предизвикателство ще е изработването на споразумението във вид, който да вземе под внимание научния консенсус по отношение на мащаба и обхвата на намаляването на емисиите, необходимо за предотвратяване на по-опасни промени в климата.

- Колко наказателни процедури са отворени за България? На какъв етап са те и какви са крайните срокове?
- Към момента комисията се занимава с шест наказателни дела срещу България. Това е сравнително малък брой, макар да има още няколко подготвителни разследвания. Във всички отворени процедури за нарушения при опазване на околната среда комисията е изпратила първо или второ писмено предупреждение. Случаят, който е най-напреднал, се отнася до складирането на боклука в София, по който през ноември миналата година бе изпратено последното (второ) писмено предупреждение. На подобен етап е и случаят със замърсяващите предприятия в индустрията.

- В кои сектори България все още няма никакъв прогрес?
- Европейската комисия е най-обезпокоена по отношение на опазването на природата и управлението на отпадъците в България. Загубата на биологично разнообразие е огромен проблем за цяла Европа и едно от най-добрите оръжия, които имаме, е екологичната мрежа на защитените територии „Натура 2000“. Всяка страна членка трябва да посочи определен брой и вид от тези територии, които да са съгласувани с комисията. България трябва бързо да финализира обявяването на зоните, които да бъдат включени в мрежата. Другият проблем е как се управлява и контролира изграждането й. Докато мрежата се отнася до взаимодействието с природата, съществуват някои ограничения и проекти, които може да окажат значително влияние върху защитените територии от „Натура 2000“ и които трябва да бъдат внимателно оценени. В тази насока България има пропуски – ситуацията в Калиакра е пример в това отношение. Проблемите с отпадъците на София също са притеснителни що се отнася до липсата на задоволителна инфраструктура за управление на отпадъците.

- Къде се намира България в скалата за успешно опазване на околната среда спрямо останалите страни членки?
- Като сравнително нова членка е нормално, че България все още среща трудности с изпълнението на европейското екологично законодателство и изискванията, които произхождат от него. Тези стъпки ще са предимно част от оперативните програми, приети през 2007 г. и финансирани от Европейския кохезионен фонд и структурните фондове. България е на път да посрещне ангажимента по протокола от Киото да намали емисиите на вредни газове с 8%, но от негативната страна, и с изключение на някакъв минимален прогрес страната все още е с най-голям енергиен интензитет в Европа. По отношение на опазването на околната среда България е обозначила съществена част от своята територия като част от мрежата „Натура 2000“. Има обаче някои пропуски и затова стартирахме наказателна процедура срещу страната. Още по-обезпокоително е, че българските власти имат трудности да приведат в действие законодателството за защита на природата в указаните територии.

- Г-н Димас, назовете някои от най-големите наказания за нарушения на екологичното законодателство през последните години? В кои страни и сектори?
- Комисията е наясно и разбира затрудненията, които страните имат при транспонирането на екологичното законодателство. Ние правим отстъпки, когато това е възможно. Правният процес е дълъг, защото преглеждаме доказателствата много внимателно и мнозинството от случаите остават без наказания. Те са само последна мярка. Но законодателството съществува, защото хората се нуждаят от него, наказанията са реални и понякога сме принудени да ги налагаме.
Последното дело бе срещу Франция, която беше глобена с 10 млн. евро за пропуска си да предприеме всички необходими мерки по спазване на директивата в областта на генномодифицираните организми.

- Българският национален план за намаляване на вредните емисии за 2008-2012 г. беше най-после изпратен на властите в Брюксел. Какви са впечатленията и заключенията от него?
- ЕК получи коригирания национален план на България за намаляване на емисиите за периода 2008-2012 г. през последните дни на 2008 г. Анализирахме внимателно документа и изискахме през януари допълнителни разяснения и някои корекции в плана. Все още чакаме отговора на българските власти (бел. авт. - Министерството на околната среда и водите).

- Какви са изискванията за предотвратяване на замърсяванията от промишлените инсталации? Как оценявате ситуацията в България предвид, че у нас работят заводи като този в Кремиковци, все още без комплексни разрешителни.
- Според условията на Директивата за цялостно предотвратяване и контрол на замърсяванията (IPPC Directive) страните членки трябва да минимизират замърсяването от различните индустриални източници. Металургичният комбинат „Кремиковци“ отпадна от сферата на това законодателство. Когато България се присъедини към ЕС, бяха разрешени временни отклонения по някои специфични елементи от директивата по отношение на сроковете, в които разрешителното не е необходимо да се основава на най-добрите налични технологии и практики. По последната информация, която получихме от българските власти, все още не е издадено такова разрешително. Комисията се разтревожи и през май миналата година бяха отворени процедури за нарушения срещу няколко страни членки, включително България. Писмото с аргументите беше изпратено през декември 2008 г. и ЕК все още анализира отговора на България.

- България има проблеми с управлението на отпадъците. Възможно ли е ЕК да удължи срока за затваряне на старите и неотговарящи на изискванията регионални депа?
- България, като всички страни - членки на ЕС, трябва да изпълни изискванията на Директивата за декомпозиране на отпадъци и да затвори всички депа за декомпозиране, неотговарящи на изискванията, в срок до 31 юли 2009 г. Към момента не сме взели решение за удължаване на този срок.

- Министерството на околната среда и водите не е обявило специфичните мерки за опазване на всяка една от защитените територии в „Натура 2000“. Това може ли да се окаже проблем?
- По наша информация българските власти са публикували списък от места, обозначени като защитени зони по Директивата за птиците, както и списък от места, обозначени като защитени зони от местно значение по Директивата за местообитанията. Те са започнали да публикуват серия от специфични правила (регулации) по отношение конкретното управление на защитените зони. Около 88 подобни постановления вече са издадени.
Комисията обаче е обезпокоена от забавянето при въвеждането на директивите за околната среда и затова отвори процедури за нарушения в тази област през май 2008 г. Що се отнася до Директивата за местообитанията, техническото съответствие беше одобрено през последната година и бяха открити някои пропуски. България обеща да отговори на тези изисквания до 1 септември 2009 г. и естествено се надяваме това да бъде изпълнено.

Интервюто взе Рая Атанасова