Явор Куюмджиев е роден на 14 септември в София. Завършва Техническия университет в София, специалност "Компютърни системи". Магистър е по бизнес администрация от Рочестърския технологичен институт. От 2005 г. до средата на 2007 г. е директор на представителството на „Шкода ядрено машиностроене” у нас и съветник на генералния директор, зам.-генерален директор по външна търговия в "Шкода Прага" АД и ръководител на отдел "Малки и средни предприятия" в "Комерчни банка" АД, Прага. От октомври 2007 г. е зам.-министър на икономиката и енергетиката. От 2009 г. е и съпредседател на 14-ия смесен българо-индийски комитет за сътрудничество в областта на отбраната.


- Г-н Куюмджиев, вие сте съпредседател на смесения българо-индийски комитет за сътрудничество в областта на отбраната, който започва работа днес. Какви резултати очаквате от срещата?
- Индия е един от нашите най-големи партьори в износa и закупуването на специална продукция. България покрива много малка част от нейните нужди в някои специализирани области на военната продукция, защото това е една от най-големите страни в света с много голяма армия.
По време на срещата очакваме да продължим процеса на разширяване на сътрудничеството помежду ни. През тази година това ще бъде 14-то издание на българо-индийския комитет за сътрудничество в областта на отбраната и на края на срещата ще бъде подписан протокол, който ще даде насоките за работа за следващата година до провеждането на следващото заседание. Разширяването на сътрудничеството за нас означава откриване на нови позиции в износa, като например за безпилотни летателни средства. Oсвен тях страната има и някои радарни системи, които са интересни за Индия и други подобни продукти, основно във високотехнологичните производства.
Другото, което очакваме, е да задълбочим самото военно сътрудничество на офицери, на образование, на съвместни акции на ООН и прочие. За конкретни споразумения за доставки не можем да говорим, защото те се подписват между конкретните фирми.

- Какви са възможностите на отбранителната промишленост на България?
- Аз бих казал, че са много добри и е съхранен добрият опит от предишни години. Самият оборот на износа достига нивата от най-бурните години на развитие от началото на 80-те. Хубавото е, че става въпрос все повече и повече за развитието на високотехнологични стоки. Както вече споменатите безпилотни летателни средства, като например интелигентните мини, които са не само взривателни, но и звукови и светлинни. Те само зашеметяват, без да нараняват и убиват и така щадят живата сила на противника. Освен това имаме уникални радиолокационни системи и цели комплекси за брегова охрана. Друго нещо, което България притежава и е световен уникат са заглушителите на радио сигнали, които са както преносими, така и стационарни, за по-големи разстояния. В момента върви и един проект за съоръжаване на хеликоптерите на НАТО с брони, разработени в България.

- Може ли страната ни да пробие и на други пазари?
- Разбира се, ние непрекъснато го правим, в крайна сметка оперираме и на пазари, които не са били традиционно “наши”. В момента текат преговори за проекти, които биха отворили нови хоризонти за страната, но все още са само на ниво разговори и не е хубаво да разкриваме търговски тайни.

- Увеличават ли се доставките на отбранителната ни промишленост зад граница? Бихте ли казали ориентировъчна сума за годишния износ на България в тази област?
- Увеличават се, но с много малки темпове. Това е по-скоро колеблива величина, защото подобен бизнес не е е чисто пазарен. В отбранителната промишленост има много политика и затова е важна ролята на държавата. Моето мнение е, че по време на настоящото правителство българският военно-промишлен комплекс получи много внимание, възможности и шансове за развитие. Годишният износ на страната в тази област през 2007 г. е бил от порядъка на 180 млн. евро. Като през 80-те години годишният експорт на тогавашния военно-промишлен комплекс е бил между 200 и 300 млн. долара.

- Вие бяхте в състава на делегацията, водена от премиера Станишев в Москва. Според вас къде бяха най-тежките преговори там?
- Аз не бих казал, че преговорите в Москва бяха толкова тежки. Става въпрос за едно уникално постижение и пробив, в който се постигна взаимноизгодно положение, в което и двете страни имат интерес и той е защитен. Важното е, че успяхме да се разберем на прагматична и взаимноизгодна основа. Що се отнася до трудностите, те са навсякъде и на всички нива - за мен не е важно дали е било трудно или не – важен е постигнатият резултат.

- От какво според вас бе продуктувана промяната в решението за споразумение за "Южен поток" и по конкретно "Газпром" да изгражда новата мрежа на българска територия заедно с БЕХ и “Булгаргаз”?
- Няма промяна в решението за “Южен поток” и никога не е ставало въпрос за промяна на решението, съгласувано през януари 2008 г. Просто трябваше да се извърви пътят, докато договореното през 2008 г. беше препотвърдено и ангажиментите на практика вече са разписани и парафирани и оттук нататък са непроменими. Не е ставало въпрос за промяна на позициите, а за изясняването им до достигането на взаимно-изгодно решение. Приемливо е новата мрежа да се изгражда от съвместно акционерно дружество, в което 50% собствеността ще бъде на “Газпром”, а останалите 50% на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това дружество ще изгражда мрежата на българска територия. Предполагам, че и други компании съвместно с местни газови дружества ще изграждат трасето на териториите на другите страни. Това българо-руско дружество ще бъде създадено през следващите няколко седмици.

- Кога се очаква НЕК и RWE да подпишат споразумението за АЕЦ “Белене”?
- На практика това споразумение е подписано и RWE вече участват във всички преговори. Това, което се очаква е финалното одобрение от съвета на директорите на RWE, иначе всичко останало е подписано и договорено. Това, което трябва да се знае е, че RWE вече участва като пълноправен партьор в изграждането на проекта за АЕЦ “Белене”.

- Може ли скоро да бъде осигурено финансиране за АЕЦ “Белене“?
- Това е много сложен въпрос, защото осигуряването на финансиране за АЕЦ “Белене” е предмет и на държавните акционери и съсобственици в проекта, които са НЕК и RWE. Тъй като RWE има затруднения в момента за намирането на подходящо финансиране, се получава нуждата НЕК или българската държава, която е 100% собственик на дружеството, да търси някакви варианти за финансиране за проектните дейности ,предвидени за тази година, а не за целия проект. Ние имаме уверение от RWE, че към средата на другата година те ще се включат равномерно със своята част от финансирането. Все пак притежават 49% и трябва да осигурят финансиране за тази част от него. Но въпросът е кога ще стане това.

- Знаете ли при какви условия Русия би отпуснала кредит?
- Не сме говорили за конкретните условия. Единственото, което стана на този етап е, че поискахме от тях конкретни изисквания, но все още нямаме конкретен отговор. Това, което се знае е, че става въпрос за експортен кредит. И по същия начин възнамеряваме да поискаме експортно кредитиране и от Германия и Франция, за подсигуряване на участието на техните фирми (“Арева“ и“ Сименс“) в проекта, съобразно дела им в централата. Все пак експортният кредит означава финансиране от страна на руската, френската или германската експортна банка на стоки и услуги произведени в съответната държава. Средствата отиват съответно към производителя от дадената страна, който ще доставя стоки за изграждането на АЕЦ “Белене”. Важно е да се знае, че става въпрос за такъв тип кредит, а не за държавен или конструктивен. Сред причините консорциумът, воден от “Атомстройекспорт“, да спечели конкурса беше, че едно от условията, заложено в тръжната процедура е да бъде осигурявано експортно кредитиране за проекта в случай, че собствениците не могат да го подсигурят.

- Според „Атомстройекспорт“ цената от 3,997 млрд. евро за проекта все още може да се запази. Според вас?
- Цената от близо 4 милиарда евро през 2006 г. няма да има същата стойност през 2014 г., когато АЕЦ „Белене“ ще трябва да бъде пусната в експлоатация. Всичко е много условно, има инфлация – има дефлация, цените на материалите, когато е смятан първоначално проекта и сега са коренно различни. Не трябва да се ловим за цифрата от 4 млрд. евро, тя може да бъде по-голяма или по-малка. Но дори и да бъде 5 или 6 млрд. евро, стойността им няма да е равна на 4-те млрд. от 2006 г. Като цяло през 2014 г. е напълно възможно тази цена да бъде запазена и да остане такава. Особено като имаме предвид, че цената на бетона и на желязото, които са основна част на първата фаза, когато се изграждат корпусите, падна 3-4 пъти. Всички виждаме, че цените на автомобилите намаляха с 30-40%, какво остава за стойността на атомните централи. За сега е възможно да се запази цената, но след 2-3 години нещата могат и да се обърнат.



Интервюто взе Людмила Куюмджиева