Генномодифицирана царевица, която произвежда три витамина, създадоха университетски учени от Испания и Германия, ръководени от д-р Паул Кристоу от Университета на Лейда. Това съобщиха от Асоциацията на земеделските производители в България. Модификациите произвеждат големи количества бета каротин (прекурсор на витамин А) и прекурсори на витамин С и фолиева киселина.
За пръв път чрез генно инженерство се получава растение, което произвежда повече от един витамин. Учените твърдят, че новата царевица ще подобри храненето на населението в по-бедните държави. Изяждането на 100-200 грама от витаминозната царевица ще позволи на хората да поемат почти цялото препоръчвано дневно количество витамин А и фолиева киселина, както и 20% аскорбат, който се превръща във витамин С.
След лабораторните изследвания специалистите ще предприемат полеви изпитания в САЩ през 2010 г. Промените, предизвикани в генномодифицираните царевични растения, са се запазили в продължение на няколко поколения, твърдят изследователите в изданието "Протоколи на Американската академия на науките" (PNAS).
„Трябва да се придържаме към европейските закони и да не се въвеждат забрани, които спират развитието на модерното земеделие“, коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Ивайло Тодоров.
Защитниците на генномодифицираните култури твърдят, че те се отглеждат по-евтино, защото се нуждаят от по-малко препарати и по-рядка обработка, а същевременно са защитени от вредители и дори от лошото време. В момента се разработват растения, устойчиви на продължителни валежи или суша.
Според експерти един от първите отрасли, който е застрашен от финансов колапс заради забранителната европолитика, е говедовъдството. Проблемът е, че се задълбочава дефицитът на растения, богати на протеини, с които да се изхранват животните. Всяка година в ЕС се внасят 16 млн. тона соево семе и 24 млн. тона соево кюспе. Поради изискването да не са с променени гени, борсовата им стойност е по-висока, което оскъпява и крайната продукция. Разходите за отглеждането им са по-високи и защото по-голяма част от държавите производителки вече залагат на генномодифицираните култури. В САЩ например 73% от засетите с царевица площи са с биотехнологично усъвършенствани растения. При соята процентът е още по-голям - 91% в САЩ, 98% в Аржентина и 57% в Бразилия, съобщават от АЗПБ.
Въпреки това все още специалистите спорят ожесточено „за“ и „против“ генномодифицираните храни. Противниците им твърдят, че те може да крият риск за здравето на населението. Друг аргумент са неясните засега последици в дългосрочен план. В крайна сметка всяка държава решава самостоятелно дали да забрани иновативните култури или да разреши масовото им отглеждане.