Български инвеститори са купили облигации за малко над 590 млн. евро от новата емисия външен дълг на България. Това представлява 29,6% от общата сума на пласираните ценни книжа, пише „Монитор”. В понеделник страната ни емитира двоен транш 7-годишни и 12-годишни облигации на стойност 1,994 млрд. евро. Пласираните 7-годишни книжа са на стойност 1,144 млрд. евро, а 12-годишните – за 850 млн. евро. Следващите по обем на закупените книжа инвеститори са от Великобритания. Те са придобили 25% от 7-годишни бондове и 21 на сто – от 12-годишните. По тип инвеститор най-много от книжата са закупени от инвестиционни фондове – почти половината, следвани от банките, а на трето място са застрахователните и пенсионните компании.

7-годишните облигации са на цена от 98,192 евро за 100 евро номинал, при лихвен купон от 1,875% и според от 185 базисни пункта над осреднената цена на лихвените суапове (доходност 2,156%), докато траншът от 12-годишни облигации е пласиран при цена от 98,237 евро за 100 евро номинал при лихвен купон от 3,000% и 235 базисни пункта над средната цена на лихвените суапове (доходност 3,179%). BNP Paribas, Citi, JP Morgan и UniCredit действаха като водещи мениджъри на сделката, съобщиха от финансовото министерство.

Трансакцията е най-мащабната сделка в евро за региона на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка за тази година, коментираха от ведомството. До момента това е и първата емисия на държавен дълг в евро от обявяването на новия пакет от стимулиращи мерки на ЕЦБ от миналата седмица. От МФ допълниха, че решението за бързото осъществяване на емисията – в рамките на един ден, е взето, за да може страната да се възползва от благоприятните пазарни след решението на ЕЦБ.

При 7-годишните облигации България регистрира най-ниския лихвен купон, постиган от държавата на международните капиталови пазари, отбелязаха още от министерството. След тази трансакция броят емитираните от България облигации на международните капиталови пазари достигна седем.

Новият дълг ще бъде използван за покриване на стари задължения на държавата, както и на дефицита. Той ще служи и в случай на нужда от ликвидна подкрепа след оценката на качеството на активите на банковата ни система. /БЛИЦ