Андрю Маккати ДПА Въпреки данните, според които световната рецесия засилва въздействието си върху европейската икономика, редица прогнозни изследвания показват, че започва да се появява предпазлив оптимизъм за икономическите перспективи до края на година. Германското бизнес доверие, ключов показател за климата в еврозоната, в която членуват 16 държави, достигна петмесечен максимум през април според ключово изследване, публикувано в края на седмицата. Това засилва надеждите за възстановяване на най-голямата европейска икономика до 2010 година. Данните на германския институт за икономически изследвания Ifo последваха други проучвания, показващи нарастване на бизнес доверието във Франция и Белгия. Тези изследвания се определят от икономистите като ключов индикатор за икономическия климат в еврозоната. "Изглежда, еврозоната започна тази година в много лоша форма", отбелязва Дженифър Маккоун, икономист от лондонската изследователска компания Capital Economics. "Но темпото на свиване би трябвало значително да се забави до края на годината и има надежди, че икономиката отново ще започне да расте идната година", изтъква тя. Публикуването на изследванията съвпадна с по-високо спрямо прогнозираното нарастване на смесения индекс PMI (Purchasing Managers Index), измерващ активността в сектора на промишлеността и услугите, и прогнозите за по-добри времена в двете водещи световни икономики - САЩ и Китай. "Подобрението на индекса PMI през април потвърждава вярата ни, че спадът на брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната през второто тримесечие ще бъде значително по-слаб спрямо предходните две тримесечия и вероятно ще насърчи възстановяването на икономиката", посочва икономистът от холандската банка ING Мартин ван Влит. Същевременно според прогнози изследването на Европейската комисия за икономическото доверие в еврозоната, което е внимателно наблюдавано от пазара и ще бъде публикувано през тази последна седмица на април, вероятно ще покаже нарастване до 64,6 пункта на този показател през март до 65 пункта през април. След като отново намали прогнозите си за световната икономика, МВФ посочи, че на фона на мрачните перспективи е забелязал "известни признаци" на оптимизъм по света. Множеството пакети за стимулиране на икономиките, представени от националните правителства заедно със силните понижения на водещите лихви на централните банки помогнаха за нарастването на очакванията, че възстановяването на икономиката може да започне със слабо темпо до края на годината. Друго ключово проучване за германската икономика, публикувано същата седмица, показа, че инвеститорското доверие се е покачило през април до почти двугодишен максимум на фона на умерения оптимизъм за перспективите за икономиката на страната и по-положителните новини за световния финансов сектор, който бе силно засегнат от кризата. Според данни, публикувани на 24 април, потребителските разходи във Франция са отчели по-голямо спрямо прогнозираното увеличение благодарение на спада на инфлацията и правителствените мерки за насърчаване на потреблението във втората по големина икономика в еврозоната. Подобряването на икономическото доверие в еврозоната може да подкрепи аргументите на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), че прогнозираното намаляване на цената на кредитирането идния месец ще отбележи края на сегашния цикъл на банката по намаляване на водещата й лихва. През първото тримесечие британската икономика се сви с най-бързото си темпо през последните 30 години - с 1,9% спрямо с спада с 1,6% през последните три месеца на 2008 година, обяви статистическата служба на страната. Новите промишлени поръчки в еврозоната отчетоха по-малък от прогнозирания месечен спад през февруари, но се сринаха с рекордните 34,5% спрямо аналогичния месец година по-рано, съобщи през седмица статистическата агенция на ЕС Евростат. Водещи икономически анализатори прогнозираха, че германската икономика ще се свие с цели 6% тази година и силният икономически спад ще продължи и през 2010 година, предизвиквайки скок на безработицата. Това подчертава увеличаващия се риск, че икономическата криза, която бе предизвикана от срива на банковия сектор в САЩ, бързо се трансформира в криза на трудовия пазар, тъй като компаниите съкращават голям брой свои служители заради спада на производството и поръчките. БТА