Филип Цанов, председател на Национално гражданско сдружение „Природата за хората“: „Зелени Балкани“ работят срещу интереса на хората
- Г-н Цанов, вие сте председател на Национално гражданско сдружение „Природата за хората“. Защо решихте да го създадете?
- За да принудим служители, окопали се с десетки години на държавни постове, да си свършат работата. Повдигнахме въпроса за състоянието на Витоша с една изложба, която представя нагледно разрухата в планината.
- Г-н Цанов, вие сте председател на Национално гражданско сдружение „Природата за хората“. Защо решихте да го създадете?
- За да принудим служители, окопали се с десетки години на държавни постове, да си свършат работата. Повдигнахме въпроса за състоянието на Витоша с една изложба, която представя нагледно разрухата в планината.
През последните 20 години тя е резултат от дейността на 4 – 5 правителства, още толкова кметове и един чиновник.
От изложбата най-много се обиди директорът на природен парк „Витоша“ Тома Белев.
- Защо действията ви съвпаднаха с новините, че се очакват санкции срещу директорите на три природни парка?
- Защото не си вършат работата за която са назначени. Практика в страната е всички да си плащаме, за да не се събират боклуци, да не се строят магистрали, да не се закърпват дупки, да не се усвояват еврофондове. И когато една нормална гражданска организация задава въпроса защо нищо не се върши както трябва, ние ставаме врагове. От доста време се надявахме, че нещо ще се случи – не само на Витоша, но и на Паничище, в Рила, в Стара планина. След като с години нямаше развитие в тази сфера и излезе съобщението за проверките, решихме да видим какво става. От Агенцията по горите не ни дадоха информация. Затова решихме да покажем общата картина на Витоша. Ситуацията там е следната – каквото го имаше през 1969 – 1970 г., същото е и сега.
Това не може да е нормалното състояние на тази безценна природна даденост за столицата. Ако нищо не развиваме, от какво ще печели икономиката ни?
Това, че Тома Белев е държавен служител и работи за „Зелени Балкани“, за мен категорично е конфликт на интереси.
За Витоша се използват пари и от европейски фондове, и от националния ни бюджет, а разрухата е тотална.
- Защо атакувате действията на „Зелени Балкани“?
- Миналата седмица в едно становище им зададохме няколко въпроса, тъй като се самоопределят като най-голямата екоорганизация в страната. В позицията ги попитахме правили ли са заменки на земи, колко и по какъв повод. В отчета им за 2007 г. е описано какви имоти са купували. Там пише, че предстои замяна. Каква и на какво? Според техния председател Тома Белев приходите им от екопроекти са за над 30 млн. евро. Къде са тези пари и след като са усвоени, защо планините са в този вид?
- По какъв начин ви пречат „Зелени Балкани“?
- На нас персонално не ни пречат, защото не сме бизнес организация. От дейността им през последните години е видно, че са водили стотици дела срещу проекти, свързани с туризма. Оформянето на ски зони в Банско, Паничище, Боровец, Пампорово или Стара планина моментално се обжалва на всякакви нива. И инвеститорският интерес с темповете, с които се водят дела в България, изчезва.
Трябва ли цялата ни икономика да е на ишлеме?
40% от територията на страната ни е планини. Тези над 40 000 квадратни километра природни дадености не ни носят принадена стойност. Какво страшно има в това да има лифт до Рилските езера?
И защо трябва да се поддаваме на провокациите на една друга „екоорганизация“, зад която стои мнимият природозащитник Давид Морен? По-добре ще е вместо да саботира проекти в България, въпросният французин да се опита да направи това в родната си държава.
В същото време не съм чул еколозите да са направили стачка срещу „Кремиковци“, докато комбинатът замърсяваше въздуха на 2 милиона софиянци. Да не забравяме какво дишат хората в Перник, Стара Загора, Гълъбово и Раднево. Какво правят например срещу найлоновите торбички, които са „емблемата“ на държавата? Според мен действията им са насочени единствено срещу бизнес проектите. Това не трябва да е така. Нека, когато има проект, той да се представи на обществеността, да се обсъди публично и да тръгне да се реализира при спазването на закона.
Тази зима българските скиори са компенсирали намалението на чуждите туристи, като продадените за България пакети са се увеличили с 30%. Чрез развитието на туризма ще се развиват индустрията и промишлеността, включително и селското стопанство, и хранително вкусовата промишленост.
- Според отговор в сайта на „Зелени Балкани“ на вашата позиция еколозите не са против ските.
- Това не е вярно. Лично г-н Белев в публикация в столичен всекидневник заявява, че на Витоша ски не може да има. Фактът, че той не кара ски, не означава, че има право да дискриминира 400 000 скиори. Не мога да повярвам, че 20 годишна екоорганизация не знае, че в България има 120 върхове над 2000 м. с идеални условия за развитие на ски и туризъм.
Несериозни са доводите, че инфраструктурата не трябва да се развива, заради глобалното затопляне и че след 20 години всичките ски курорти в Европа ще бъдат разрушени поради липса на сняг. Нереално е нещо, което не се е случило от 65 милиона години да се случи днес. Сами знаем, че даже отоплителният сезон в страната е 7 месеца.
- Какво конкретно искате да се направи за развитието на туризма?
- Над 80% от хората в София, според социологически проучвания, искат Витоша да се промени. Не трябва да се спира разумният инвеститорски интерес. Това е основният довод на нашата организация. Искаме природата да се съхрани, но и да я използваме, както е в целия цивилизован свят. Там, където процесите се развиват според икономическата логика, има и просперитет.
София може да се превърне в ски туристическа дестинация. По отношение на притесненията, че горите може да бъдат изсечени заради пистите, ще посоча само една цифра. По данни на Агенцията по горите само 0,002% от общата сеч през последните 20 г. в страната е заради строителството на ски писти и лифтове.
В същото време никой не отчита бракониерската сеч и не се правят кампании срещу нея.
Искаме още планините да се развият, но така, че да не се повтори презастрояването по Черноморието. Заради бетонирането на крайбрежието българите сега предпочитат да почиват в Гърция и Турция, изнасяйки национален доход.
Ски карат платежоспособни хора, които си позволяват да ходят в Австрия, Италия, Швейцария. Няма начин да сме богата държава, когато ние българите изнасяме средства и не потребяваме собствените си ресурси и производство. Ще обедняваме все повече, докато не се случи нещо позитивно.
Все пак в планините не трябва да има застрояване, а инфраструктура – ски писти, забавления, заведения за хранене и въобще да има живот.
- Разговорът ни, съвсем естествено опира до замените...
- ... Замени в нашата страна се правят от 2003 година насам. Къде бяха те тогава? През този период вместо законодателят да позволи на агенции, министерства и общини да продават земи и гори по високи цени във връзка с огромния инвеститорски интерес, те приеха замените. При положение, че сега, в апогея на финансовата криза, България трябва да стимулира бизнеса. Този лост за управление вече не работи, защото „замяна“ е мръсна дума. Както винаги ние отново сме наопаки. За тези, които са осъществявали противозаконни сделки, си има правоохранителни органи. Кой, примерно, ще даде сега 100 млн. евро за земя и след това още толкова за строителство? Така се слага край на смислените проекти. И тук се сещам за старата приказка, че ние българите имаме прекрасна земя, чудна вода и правим адска кал.
- Какво още ще предприеме гражданското сдружение?
- На 23 май ще свършим работата на администрацията на природен парк „Витоша“, като организираме почистване с подкрепата на Столична община, Български туристически съюз и ДАМС. Ще снимаме филм за природния парк – неговите красоти и за разрухата там.
Интервюто взе Надежда Бочева